Училището трябва да ти дава криле и да ти показва, че можеш
Борислава Бонева е завършила чешка филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Понастоящем работи в 95. СУ „Проф. Иван Шишманов“, където е класен ръководител на 8 Г клас. Преподава български език и литература (БЕЛ) на пет паралелки в гимназията и води часове по БЕЛ в Образователен център „Междучасие“.
Освен преподавателската си дейност, г-жа Бонева ръководи Театрална формация „Музи-9“, насърчавайки творческото развитие на своите ученици.
Какво е да бъдеш учител през 2025 г. в България?
Предизвикателство, отговорност, доказване.
Защо станахте учител?
Това беше една от детските ми мечти. Още след дипломирането ми в университета исках да стана учител, кандидатствах по разни училища, но никъде не ме приемаха, казваха ми, че нямам стаж. А как да имаш стаж, след като току-що си завършил. Но… Дойде моментът, когато се намери директор – г-жа Рецкова (Благодаря Ви!), който не се притесни от липсата ми на стаж, а ми се довери. Така на 48 години се сбъдна и тази моя мечта. Преди това работих като редактор в различни издания и обичах много работата си, но реших да сменя попрището, исках част от статиите, които пишех в издания за родители и деца, да ги усетя на терен.
Учителят трябва да е…
Учителят трябва да е… какво ли не! Да обича децата, да има търпение, да умее да се поставя на мястото на учениците, да обучава, да възпитава, да изгражда колектив, да разрешава всякакви проблеми, да вдъхновява, да бъде и строг, и забавен, и изискващ, и приятел…
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Едва ли може да има нещо идеално, но със сигурност училището трябва да е място, където да има уважение, доверие, спокойствие, разбиране, мотивация. Място, което да ти помага да намираш най-доброто у себе си, да ти дава криле и да ти показва, че можеш.
А родителят има ли място в училище?
Разбира се. Сещам се за една учителка на сина ми, която казваше: „Детето, родителят и учителят сме Светата Троица“. Ако сме заедно, тогава са възможни успехите.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Трудности винаги има, както и радости… „Защо да уча? Чичо ми получава двойно повече от вашата заплата, без да има висше образование“, „Не влизам в час, защото ходя на работа, не за да си купувам разни парцалки, а защото трябва да платя сметките вкъщи, майка ми не работи, какво да направя? Затова имам отсъствия“… Трудно ми е, когато трябва да отговоря на подобни въпроси. Трудно ми е всеки час да бъда в супер форма, да събуждам и задържам интереса… Но когато видя искри в очите, ентусиазъм, въодушевление, когато чуя: „Знаете ли, че променихте живота ми“, „Вие сте нашата втора майка“ или когато учениците ти вече са студенти и ти се обадят, просто да те чуят… това е радост, удовлетворение, незаменимо усещане, че си оставил някаква следа в нечия душа.
Какво различно правите със своите ученици, за да ги подкрепите да покажат и развият силните си страни?
Постоянно им давам шансове. Какво значи да напиша забележка или двойка, че ученикът няма домашно, по-добре да го оставя след часовете да си напише домашното. Постоянно им казвам, че могат, че успехът е труд, постоянство, желание, че моят предмет едва ли е най-важното нещо на света, но, че е много, много важно да бъдат добри хора, да бъдат отговорни, толерантни, сърцати.
От какви промени се нуждае образованието в България?
Промени са нужни и мисля, че няма как да не се случат. Програмите и учебниците трябва да се променят, трябва да зазвучат по-съвременно, по-полезно, по-практично и тогава да се говори за промяна във формата на различните изпити. В гимназиален етап би било добре да се помисли трябва ли да има 12. клас, а оттам и какво точно би следвало да се случи след 10. клас с НВО и профилирането. Не на последно място, трябва повече да се вярва на учителите и повече да им се чува мнението.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Учениците ме научиха, че трябва да мога бързо да забравям неприятностите, че доброто настроение е задължително, за да бъде часът приятен, че трябва да съм гъвкава – понякога съм планирала часа по един начин, но протича по друг, по ред причини.
Обичам работата си, защото…
… защото контактът с млади хора е незаменим! Защото всеки ден е различен, пъстър и изпълнен с бъдеще.
Най-голямото ми постижение е…
… в личен план това е семейството ми, децата ми. В работата ми си мисля, че всяко мое малко постижение е стъпка към нечие голямо постижение. Така ли е, времето ще покаже.
Вдъхновявам се от…
… от ранната утрин, когато по улиците е спокойно и тихо; от цъфналите цветя на прозореца; от хубава музика, книга или филм, които ме пренасят някъде другаде; от мили думи, приятна компания, красиви пътувания.
Вярвам, че…
… всичко се случва, когато трябва да се случи и че това е най-доброто, което може да ти се случи. Вярвам, че когато даряваш обич, Вселената ти отвръща с обич.
