Избрах да служа на децата, тийнейджърите и младите хора, защото истинската промяна и трансформация се осъществяват в тази възраст
Вели Аслан придобива бакалавърска степен по физическо възпитание и магистърска степен по спортен мениджмънт в Националната спортна академия (НСА) „Васил Левски“. Повече от 13 години е учител по физическо възпитание и спорт, като понастоящем преподава в Немска езикова гимназия „Гьоте“ – Бургас.
Освен с учителска дейност, г-н Аслан се занимава и с бойни изкуства. Обучава деца в училището, в което работи, както и хора на възраст между 4 и 60 години в Академия за бойни изкуства „Хикари“, която управлява.
Какво е да бъдеш учител през 2025 г. в България?
Да си учител е мисия. Не харесвам думата „преподавател“ и точно тази моя нагласа променя виждането ми за професията. Много хора подценяват учителите по физическо възпитание и спорт, но не бива да е така.
Радвам се и съм благодарен, че имам възможност да бъда пример и да давам своя дан за обществото, като подготвям за живота стойностни личности.
Защо станахте учител?
Станах учител, за да служа. Като човек, който се занимава с японски бойни изкуства, съм приел пътя на самурая като начин на живот. Думата „самурай“ буквално означава „да служа“, като тук е въпросът за какво и на кого бих служил. Аз избрах децата, тийнейджърите и младите хора, защото истинската промяна и трансформация се осъществяват в тази възраст.
Учителят трябва да е…
Учителят в днешно време трябва да е гъвкав, променящ се и достатъчно широко скроен, за да може да разбира децата, които с всяка следваща година се променят и стават все по-демотивирани.
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Според мен идеалното училище е това, в което работят млади и силно мотивирани учители с високи морални ценности. Казвам млади, защото истината е, че голяма част от учителите днес са загубили искрата, с която да запалват децата да търсят и да развиват себе си.
А родителят има ли място в училище?
Смятам, че мястото на родителите е вкъщи, а на учителите – в училище. Родителите трябва да се грижат за възпитанието на децата, а учителите – за обучението им. Естествено, обаче в отношението ученик-родител-учител е задължително да има комуникация и работа в екип.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Най-голямата трудност в работата на учителя е, че когато той излезе от рамката и реши да импровизира, винаги ще има някой, който ще го укори или ще му забрани да направи това, което е намислил. Радвам се, че в ръководството и екипа на НЕГ „Гьоте“ хората са с висок интелектуален багаж и оценяват смисъла на това учителят да импровизира.
Най-големите радости, разбира се, са успехите и благодарността на учениците.
Какво различно правите със своите ученици, за да ги подкрепите да покажат и развият силните си страни?
В часовете наблягам повече на открити разговори. Младите имат нужда да споделят, а аз съм добър слушател. Важно е възрастните да знаем, че децата не могат да влязат в нашите обувки, но ние можем да влезем в техните. Също така чрез личен пример и успехи се стремя да ги мотивирам и да им показвам, че няма невъзможни неща.
От какви промени се нуждае образованието в България?
На този въпрос ще отговоря от гледна точка на физическото възпитание. В България има задълбочаващ се проблем със затлъстяването и обездвижването сред подрастващите, който може да бъде решен само чрез увеличаване на часовете по ФВС (физическо възпитание и спорт) и чрез повишаване на критериите за формиране на оценка.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Да бъда открит, последователен и усмихнат.
Обичам работата си, защото…
… ми носи чувство на удовлетвореност.
Най-голямото ми постижение е…
… благодарността и уважението от страна на учениците ми.
Вдъхновявам се от…
… признанието на моите учители за това, че предавам нататък знанията, които те са ми дали.
Вярвам, че…
… всяко едно усилие има смисъл, всяка една трудност е урок и делата ни на нас, учителите, оставят отпечатък в съзнанието на всеки, с когото сме работили.
