Чрез съвременните методи на обучение урокът вече може да бъде вълнуващо преживяване, а не скучен час със „суха материя“
Йорданка Ненкова е завършила специалност „История и география“ във Великотърновския университет през 2009 г. От 2012 г. работи в 163. ОУ „Черноризец Храбър“, гр. София. В момента е учител и класен ръководител.
Какво е да бъдеш учител през 2026 г. в България?
Да бъдеш учител през 2026 г. в България е предизвикателство, отговорност, мисия и призвание. Всеки ден трябва да вдъхновяваш учениците, да им показваш пътя към знанието и да им помагаш да се развиват като личности.
Защо станахте учител?
Не съм от хората, които винаги са искали да работят с деца. Всъщност, когато влязох за първи път в класната стая като студентка, бях ужасена. В главата ми нахлуха хиляди мисли и нито една от тях не ми подсказваше, че това е моето място.
Но с всеки следващ урок, с всеки изминал час и с всеки разговор с децата, нещата започнаха да се подреждат. Страхът отстъпи място на увереността. Разбрах, че благодарение на съвременните методи на обучение урокът вече може да бъде вълнуващо преживяване, а не скучен час със „суха материя“. И аз исках да бъда част от това преживяване.
Учителят трябва да е…
Вдъхновител. Той трябва да бъде адаптивен спрямо промените в образованието и да умее да мотивира учениците си.
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Идеалното училище не е просто сграда с лъскави кабинети и модерни технологии. Всичко се случва по време на часовете, макар че именно тяхното преобразяване е най-трудната задача. Мисля, че индивидуалният подход и усещането на нагласите на децата е пътят, който трябва да води всеки учител. Знаейки какво ги мотивира и вълнува, той трябва да съумее да адаптира учебния материал така, че той да се превърне в преживяване, което да направи часа идеален.
Разбира се, невинаги идеите и усилията се отплащат веднага. Но в моментите, когато видиш ентусиазма и искрите в очите им или чуеш онзи непринуден коментар в края на часа: „Ама свърши ли вече? Беше толкова интересно, че не усетих кога мина“ – разбираш, че всъщност си се доближил до химерата за идеалния час.
А родителят има ли място в училище?
Открай време съществува триъгълникът учител – ученик – родител. Ако тази връзка липсва, няма как обучението и възпитанието да се осъществят ефективно. Важно е родителят да бъде ангажирана страна, а не само наблюдател.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Както във всяка друга професия, така и в тази има плюсове и минуси. Битува мнението, че учителят просто „влиза, изпява си песента и си тръгва“. Истината е, че след затварянето на вратата на класната стая започва неговият втори работен ден – административна работа, подготовка на уроци и комуникация с родители.
Често личният му живот остава на заден план. Да бъдеш учител днес означава да си едновременно педагог, администратор и психолог, което изтощава както физически, така и психически.
Всички трудности обаче изчезват, когато видиш плодовете на своя труд, благодарността на родителите и не на последно място – когато срещнеш свои възпитаници и те споделят, че си оставил следа у тях.
Какво различно правите със своите ученици, за да ги подкрепите да покажат и развият силните си страни?
Учениците са различни, както петте пръста на ръката ни. Не във всеки час мога да достигна до всеки. Няма универсална формула, която да работи при всички. Използвайки различни методи на преподаване, които дават възможност за изява, аз се стремя да помогна на всеки да покаже своите силни страни. Ролеви игри, работа по групи, използване на нови технологии, проектна дейност – това са инструменти, с които достигам до тях.
От какви промени се нуждае образованието в България?
Според мен е необходимо да се намали административната работа и да се променят учебните програми, наредби и закони. Трябва да се осигури повече свобода в работата на учителя. Важно е обаче всички промени да бъдат адаптирани спрямо реалността в нашата държава, а не спрямо случващото се в други.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Децата ме научиха на търпение, че да грешиш е човешко и да продължавам да се уча и усъвършенствам.
Обичам работата си, защото…
Всеки ден е различен.
Най-голямото ми постижение е…
Много често учителите се определяме за успешни, когато виждаме резултатите от своята работа – постиженията на учениците си. Но за мен най-голямото постижение е мои бивши ученици след години да дойдат и да кажат, че съм била една от причините да изберат учителската професия за свой път.
Вдъхновявам се от…
Вдъхновявам се, когато успея да поднеса „сухия“ учебен материал по такъв начин, че той да достигне до повече ученици.
Вярвам, че…
С положителна нагласа, стремеж към самоусъвършенстване и екипна работа между учители, ученици и родители можем да постигнем повече.
