Kласната стая и училището трябва да са безопасна среда, в която децата могат да учат, експериментират и опитват без страх
Мария Стоилова е завършила предучилищна педагогика и психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е директор на ЧДГ „Little Steps“ („Малки стъпки“) в гр. София. Тя има 26 години стаж като старши учител в детска градина, 4 години като главен учител в подготвителна група в НУ „Питагор“ (ПЧМГ) и 4 години като главен учител и класен ръководител в начален етап в ЧСУ „Българско школо“.
Какво е да бъдеш учител през 2026 г. в България?
Без значение кога, да бъдеш учител е изключителна отговорност и в голяма степен предизвикателство, особено през последните няколко години. Моето дълбоко, вътрешно убеждение е, че мисията на един учител е да предава нататък.
Защо станахте учител?
Станах учител, защото самата аз през годините имах много вдъхновяващи учители, които успяха да запалят искрата у мен и да провокират желанието ми да работя с деца.
Учителят трябва да е…
Преди всичко учителят трябва да бъде вдъхновител. През дългогодишната ми практика се е случвало в един ден да бъда и майка, и баща, и лекар, и зъболекар (извадила съм десетки млечни зъбчета). Често съм била актриса, психотерапевт, довереник и най-много – прегръщач!
Никога не забравям, че понякога може би аз съм единственият възрастен, с когото децата могат да говорят и споделят и от когото да потърсят подкрепа.
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Според мен във всяка една институция, работеща с деца, детето трябва да бъде централна фигура. Не резултатите, не оценките, а то като личност. Важно е училището да бъде онова място, в което децата се чувстват спокойни, приети, подкрепени и в безопасност. Те трябва да знаят, че имат право да опитват трудни неща, да допускат грешки и да успяват, без да се страхуват от провал.
А родителят има ли място в училище?
Много често учителите забравяме, че родителите са първите учители на своите деца. За мен винаги е било важно да включвам родителската общност активно в училищния живот. Процесът невинаги е лесен – често е предизвикателен, но в крайна сметка е изключително полезен и за двете страни.
По този начин родителите могат да видят децата си в различна среда, да ги опознаят по-добре и да започнат да разбират повече техните интереси и потребности. Същевременно могат да видят и какви усилия полага учителят при взаимодействието си с децата. Всичко това води до проява на по-голямо взаимно доверие и уважение.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Трудностите, които обикновено учителите срещаме в работата си, най-често са от административен характер. Те водят до натрупване на умора и липса на мотивация.
Най-голямата ми радост е ежедневното общуване с децата – възможността да се докосвам до най-чистата и светла енергия и да виждам света през техните очи.
Какво различно правите със своите ученици, за да ги подкрепите да покажат и развият силните си страни?
За мен е най-важно да успея да вдъхновя децата, да запаля интереса им, да събудя любознателността и любопитството им, да ги мотивирам да мислят критично, а не да чакат отговори наготово. Във всяко дете се крие малък мечтател и творец. Ролята ми на учител е да открия този потенциал и да вдъхна увереност на детето, че може да постигне всичко, стига да поиска и да работи целеустремено, без страх.
Често се случва децата да спрат да опитват нови неща или да се отказват, заради притеснението и страха от провал. За мен е важно да превърна класната стая и училището в безопасна среда, в която децата могат да учат, експериментират и опитват без страх. Изключително ценни в класната ми стая бяха изписаните с главни букви слогани „Можем да правим трудни неща!“ и „Тук можем да правим грешки“.
От какви промени се нуждае образованието в България?
От радикални! Цялата ни образователна система се нуждае от дълбока промяна, защото тя има остаряла методика, неадекватни подходи, безумно написани, морално и фактологически овехтели учебници и парадигми… Всичко това води до липса на мотивация за учене у децата и загуба на желанието им за развитие.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Да виждам пеперудата в гъсеницата. Да се удивлявам от света. Да играя.
Обичам работата си, защото…
Обичам децата. Най-голямото ми удовлетворение е да виждам как се превръщат в добри хора, как израстват като умни, интелигентни и пълноценни личности, които мечтаят, летят и сбъдват. Обичам работата си и все още плача на всички тържества…
Най-голямото ми постижение е…
Следата, която оставям в сърцата на децата. Те може и да не запомнят какво точно си им преподавал, но със сигурност помнят това, което си. Най-голямото ми професионално постижение е, че продължавам да бъда част от живота им дори когато вече са големи.
Вдъхновявам се от…
Децата. От младия и целеустремен екип, който ръководя. От природата, музиката и пътешествията.
Вярвам, че…
Единственият начин, по който възпитаваме децата, е личният пример. Вярвам и че да предаваш нататък добро, знания и умения е най-смисленият начин да изживееш живота си.
