Необходима е цялостна образователна визия, която да поставя ясни, измерими и дългосрочни цели, свързани с пълноценното и личностно развитие на учениците и с израстването им като граждани и професионалисти с устойчива ценностна система
Георги Стоев е магистър по архитектура към Университета по архитектура, строителство и геодезия, УАСГ София. През 2018 г. придобива и педагогическа специалност към Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Година по-късно завършва програма „Нов път в преподаването” на фондация „Заедно в час”. Вече девет години работи като учител в СУ „Любен Каравелов”, Пловдив, където преподава математика на ученици от прогимназиален и гимназиален етап и е класен ръководител на 11. клас. Успоредно с това подкрепя и развиването на неформалното образование и детското участие в своята общност чрез силно сътрудничество с гражданския сектор на местно, национално и международно ниво.
Какво е да бъдеш учител през 2026 г. в България?
Изключително вълнуващо – не само заради самата динамика на професията и нуждата от ежедневно разрешаване на казуси, но и заради яснотата и разбирането за наближаващи големи промени, от които всички ние можем да бъдем съществена част.
Защо станахте учител?
Работата ми в училище не е първата ми професия, но е естествено продължение на нагласите ми за постоянно развитие и стремеж към подобряване на средата на около нас. Класната стая в училище е един от най-ефективните начини да влияем на настоящи и бъдещи процеси по света и у нас. Това е едно от местата, където децата се изграждат като личности, а учителите непрекъснато развиват своите умения. За мен е огромна чест да мога да влияя на тези процеси, стъпвайки върху автентична образователна визия.
Учителят трябва да е…
На първо място човек и винаги да бъде себе си. Учениците имат силна интуиция и бързо разпознават неавтентичното поведение, което може да повлияе на културата в класната стая и на цялостната култура на училището. След изграждане на взаимно доверие с ученици и колеги, учителят действа като ролеви модел – той поставя очакванията в класната стая, демонстрира желание за постоянно учене и развитие и подкрепя своите ученици. Учителят е човек с богата обща култура и умело съчетава педагогическата си длъжност със собствените си интереси и силни страни.
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Тук ми се иска да цитирам мотото на новата образователна философия на Финландия – Vision for Finnish comprehensive schools 2045: „Образованието вече не е подготовка за пазара на труда, а инструмент за поддържане на човечността и планетарната устойчивост.“ В този смисъл трябва да сме наясно, че идеалното училище не съществува в настоящето – то е училище в развитие и спрямо нуждите на времето и по тази причина винаги ще бъде училище от и на бъдещето. Необходима е среда на свобода, в която всички членове на училищната общност да имат възможност да се развиват като самостоятелни и автентични личности и да развиват умения и нагласи за носене на лична и колективна отговорност. Идеалният образователен модел е обърнат към изграждане на граждани със силна съвест и чувствителност към общностни и социални проблеми. Не е достатъчно да създаваме работни кадри, нужни са професионалисти с етично отношение към хората, технологиите и околната среда.
А родителят има ли място в училище?
В едно идеално училище родителят е пълноправен член на училищната общност, а между родители и учители има сключен неформален социален договор – т.е. ясни и споделени очаквания, процедури, методи на комуникация и цялостно взаимоотношение с учениците.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Директната ми работа с ученици, през голяма част от учебната година, не надвишава 50% от цялото ми работно време – това може би е най-директното ми предизвикателство, което понякога ме кара да се чувствам като всичко друго, но не и като учител. За съжаление, нашата образователна система все още очаква от българските учители да извършват дейности, които носят нулева добавена стойност както за професионалното им израстване, така и за личностното развитие на учениците.
Какво различно правите със своите ученици, за да ги подкрепите да покажат и развият силните си страни?
Учениците в моята класна стая са изключително различни едни от други – със собствени интереси, силни страни и предизвикателства. Затова диференцирането е ключово – това е процес, в който учениците често учат сами или в малки групи, използвайки специфични работни листи и инструкции с холистично надграждащи се задачи. Моята роля е напътстваща и подкрепяща – подобни дейности ми позволяват да наблюдавам задълбочено поведението на учениците, взаимната им комуникация и начина, по който учат. Това ни позволява да рефлектираме върху метакогнитивните ни умения. Допълнително за мен и моите ученици неформалната комуникация винаги е била от особено значение и често тя излиза и извън класната стая под формата на развиване на наши взаимни интереси и хобита, свързани с архитектура, кино и др.
От какви промени се нуждае образованието в България?
Българското образование се нуждае от мисия и посока, които към момента липсват. Не може мисията на системата да бъде подготовката на учениците за НВО, за пазара на труда или максималното задържане на учениците преди отпадане от образователната система. Това са инструменти, важни при това, и често могат да бъдат и локални цели. Необходима е обаче цялостна образователна визия, която да си поставя ясни, измерими и дългосрочни цели, свързани с пълноценното и личностно развитие на учениците и с израстването им като граждани и професионалисти с устойчива ценностна система. Какви ученици искаме да завършват нашите училища? Какви граждани си представяме, че могат да бъдат? Как си представяме тези граждани да съжителстват едни с други? Какво може да бъде отношението им към местната общност, държавата, света? В какъв свят живеят тези граждани? Отговаряйки си на подобни въпроси, можем да навлезем и на училищно ниво, където да приоритизираме проектни дейности, STEM, STEAM, ПБО и др. Но това не могат да бъдат елементи на една образователна мисия, а инструменти за постигане на нещо по-голямо и устойчиво.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Умения за емпатия и разбиране, нагласи за взаимно уважение и човешка равнопоставеност и много, много, много търпение 🙂
Обичам работата си, защото…
… зная, че участвам в нещо наистина голямо, което, в една или друга степен, зависи и от моите действия и решения.
Най-голямото ми постижение е…
… съизграждането на силна училищна общност, в която се чувствам полезен и носещ смисъл и подкрепа за колеги и ученици.
Вдъхновявам се от…
… добри практики от целия свят, които поставят на фокус развиването на глобалната компетентност на учениците и развиват устойчиво глобално образование – компетентностно обвързване на знания за света и общността, умения за практично прилагане на знания в местен контекст и нагласи за мир, съзидателност и разрешаване на глобални предизвикателства с фокус върху хуманизма, човешките права и опазване на околната среда.
Вярвам, че…
… в бъдеще България може да бъде лидер в развиването на глобално образование и съм щастлив, че мога да допринасям за това чрез работата в моята класна стая.
