Училището не е само часове и междучасия, то е общност, свят, в който децата порастват
Александра Георгиева завършва Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем работи като начален учител в основно училище „Пейо К. Яворов“ в Бургас. Вече в продължение на шест години води читателския клуб „Борови шишарки“. Автор е на любимата на много деца поредица „Агата“.
Какво е да бъдеш учител през 2024 г. в България?
Много обичам професията си! Не бих работила нищо друго, стига обстоятелствата в живота ми да го позволят. Да си учител никога не е било лесно. Всяко общуване с хора изисква осъзната отговорност към тях, а когато общуваш с деца и техните родители, е още по-важно да разбираш, че думите имат значение. Образователната система има нужда от много и отдадена работа в нея. Това е изключително дълга и сложна тема. Трябва да се преразгледат началото на учебния ден, дължината на лятната ваканция, оценяването на децата, изказът и съдържанието в учебниците и учебните помагала. Необходими са дълги и смислени разговори, които да доведат до ясна посока в системата на образованието.
Защо станахте учител?
Това е дълга история. Когато завършвах гимназия, се подготвях да кандидатствам в НАТФИЗ. Месец преди изпитите обаче се отказах. След известно време започнах работа в заведение, в което идваха ученици. Много говореха с мен, споделяха, разказваха и се появи идеята да работя с деца. В началото се колебаех дали да не е психология, но след това реших, че искам да се опитам да бъда учител. Не бях сигурна, че това е правилният избор, докато не започнах работа в училище. Оттогава не съм се колебала и ден. Не съм съвсем сигурна как да обясня усещането, че си точно на мястото си, но е нямало и ден, в който да не искам да отида на работа. Имало е моменти, когато съм плакала от яд, безсилие, обида, но и тогава съм била сигурна, че съм точно там, където трябва.
Учителят трябва да е…
Учителят трябва да е себе си. Децата са изключително чувствителни към хора, които се опитват да ги баламосват и не са откровени с тях. Вярвам, че за да си добър учител, трябва да се стараеш да разбираш децата, да се опитваш да видиш света през техните очи, да искаш да ги чуеш, да опитваш да ги разбереш.
Учителят трябва да умее да разгръща живота пред учениците си. Да учи на любопитство и смелост.
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Моето идеално училище е сред природата. До гора, до река, някъде, където децата да могат да наблюдават и да изучават света около тях. В класната ми стая науката има специално място и смятам, че децата трябва да се стараят да си обяснят това, което ги заобикаля. Защо се променя природата, защо вали, защо всички говорят за глобално затопляне, защо замърсяването е проблем, защо трябва да се храним здравословно… Училището е призвано да показва на децата света и да ги провокира да търсят отговорите.
А родителят има ли място в училище?
Родителите са част от училището – те не само имат място в него, а трябва да са част от образователния процес. Училището не е само часове и междучасия. То е общност, свят, в който децата порастват. В този свят има много неща, които не са четене и смятане. В практиката си съм срещала страхотни родители, които винаги са подкрепяли идеите ми. Общуването между учителите и родителите показва на децата как възрастните заедно се грижат за тях. Това изгражда доверие в институцията и в „големите“ хора.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Не мисля, че мога да посоча нещо, което е трудност в работата ми. Учителската професия, както и всяка друга, съчетава в себе си моменти на чисто щастие, но същото така има дни, в които умората идва в повече. Радост е, когато в класната ми стая има смях. Децата се смеят искрено, когато са спокойни, а това е знак, че с образователния процес всичко е наред.
От какви промени се нуждае образованието в България?
От големи! Не бих могла да бъда обективна, аз съм просто начален учител, но това, което забелязвам и от което се вълнувам напоследък, е, че липсва плавен и спокоен преход при децата от начална в прогимназиална степен.
Липсва времето, в което началния учител може да обобщи всички знания и умения, които децата са придобили и да покаже какъв ще е пътят от тук нататък.
Иска ми се учебниците на децата да бъдат написани с ясната идея, че трябва да покажат връзката между предметите. Че българският език е част от математиката, а математиката е част от изобразителното изкуство, а физкултурата е част от човекз и природата. Иска ми се в системата да има свързаност, цялост. Да е ясно, че всички в нея работят за децата и че доброто образование е осъзната и търсена цел.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
На първо място е това да бъда себе си. Когато съм изморена, да кажа, че съм имала натоварен следобед. Когато съм щастлива, да разкажа за постижението си. Когато съм разтревожена, да им обясня каква е причината… Ако искаме децата да са откровени с нас, трябва ние също да сме откровени с тях.
Децата ме научиха, че мога да им вярвам. Горда съм, че когато сме на екскурзия, съм съвършено спокойна и уверена, че всичко ще е наред, защото те са страхотен екип и клас.
Децата ме научиха да се вглеждам внимателно. Понякога ние, възрастните, не успяваме да видим правилно зад думите, зад забравената тетрадка, зад разлятата вода. Децата понякога са тъжни, изнервени или изморени. И да, те са в училище, за да учат, но понякога трябва да оставят химикалката и просто да поседят спокойно сред приятелите си в класната стая.
Обичам работата си, защото…
… Не мога да си представя да не съм учител.
Най-голямото ми постижение е…
… Читателският клуб, който ръководя. Той съществува благодарение на родителите, на ръководството на училището, в което работя и на партньорството ми с издателствата. В този смисъл предполагам, че най-голямото ми постижение, всъщност, е доверието, което ми гласуват възрастните, за да работя с децата им.
Вдъхновявам се…
… От децата, от книгите, от трудностите. Когато виждаш как децата искат да знаят и искат да могат, нямаш право да не се постараеш.
Вярвам, че…
… Науката е единственият рационален път, по който трябва да върви човечеството.
Вярвам, че децата са изключително любопитни и смели хора.
Вярвам, че умните и образовани деца ще намерят собствения си път и ще пораснат достойни и красиви личности.
