Пропускане на връзки

Скрининг в детската градина: защо се прави, как протича и какво означават резултатите?

Детската градина ви съобщава, че детето ви трябва да премине скрининг за ранно оценяване на риска от обучителни затруднения. Какво точно представлява този тест? Защо е необходим, кой го провежда и какво се случва, ако резултатите покажат затруднения?

 

За много родители първата среща с думата „скрининг“ идва с известно притеснение. Особено когато след оценяването учителите съобщят, че детето не се е справило достатъчно добре с някои задачи.

Важно е обаче да знаем, че скринингът не е изпит, не поставя диагноза и не определя дали детето е „напреднало“ или „изоставащо“. Неговата цел е да установи възможни рискове от бъдещи обучителни затруднения и да помогне на учителите и родителите да подкрепят развитието на детето навреме.

 

Защо се прави скринингът?

Между третата и четвъртата година децата развиват изключително активно своите езикови, познавателни, двигателни и социални умения. Някои вече разказват дълги истории, други общуват с по-кратки изречения. Едни лесно се включват в групови игри, други имат нужда от повече време, за да свикнат с новата среда. Тези различия невинаги означават проблем. Скринингът помага да се установи дали развитието в определени области протича според очакваното за възрастта и дали има признаци, които изискват допълнително внимание. Целта не е децата да бъдат сравнявани помежду си, а да се открият навреме потребностите на всяко дете.

 

Кога се провежда?

Според Наредбата за приобщаващото образование скринингът е предназначен за деца на възраст от 3 години до 3 години и 6 месеца. От 27 октомври 2026 г. действат нови правила. При първото постъпване в детска градина скринингът се извършва, когато първоначалното проследяване на постиженията на детето покаже риск за неговото развитие. Той може да бъде проведен и по желание на родителя, дори ако такъв риск не е установен. Това е важна промяна, защото преди скринингът беше предвиден при първото постъпване в детска градина за всички деца в посочената възрастова група.

Във всички случаи е необходимо предварително информиране и писмено съгласие на родителя.

 

Как протича самият тест?

Скринингът се извършва индивидуално от педагогически специалист, преминал специализирано обучение. Използва се стандартизиран инструмент, разработен за българските деца, който включва 42 задачи и въпроси, представени под формата на игра. Обикновено процедурата продължава около 10–15 минути, но времето може да бъде различно според индивидуалните особености на детето.

Задачите обхващат пет основни области:

  • Езиково развитие: разбиране на въпроси и инструкции, назоваване на предмети, използване на думи и изречения.
  • Познавателно развитие: разпознаване на предмети, откриване на прилики и разлики, разбиране на прости зависимости.
  • Емоционално развитие: разпознаване на емоции и разбиране на ситуации, свързани с чувствата.
  • Социално развитие: общуване, взаимодействие и ориентиране в социални ситуации.
  • Двигателно развитие: координация на движенията и изпълнение на задачи, изискващи фина и обща моторика.

Освен резултатите от задачите се използват и въпросници за родители и учители. Те дават допълнителна информация за поведението и уменията на детето в различни ситуации.

 

А ако детето не иска да участва?

Това също е важно. Тригодишното дете може да изпитва притеснение в непозната ситуация, да отказва да отговаря на въпроси или да се разсейва. Затова методическото ръководство изрично препоръчва скринингът да се провежда, след като детето се е адаптирало достатъчно добре към детската градина. Ако то е болно, силно разтревожено или отказва да участва, провеждането трябва да бъде отложено. При затруднения с концентрацията или раздразнение са предвидени възможности за паузи, а при необходимост и за нов опит след определено време. Това означава, че поведението на детето по време на теста трябва да се взема предвид при тълкуването на резултатите. Еднократното представяне не може да даде пълна картина на неговите способности.

 

Какво означава, ако резултатите са ниски?

Резултатите се отчитат чрез общ бал и оценки в отделните области. В зависимост от набраните точки те могат да попаднат в категории с критични, ниски, средни или високи стойности. Ниските резултати са сигнал, че е необходимо по-внимателно проследяване на определени умения. Те не доказват наличие на заболяване, нарушение в развитието или специални образователни потребности. Важно е да се разгледа не само общата оценка, но и конкретните области, в които детето среща затруднения. Например, ако то не е успяло да отговори на определени въпроси, трябва да се изясни дали не е разбрало инструкциите, дали се е притеснило, или действително има умение, което се нуждае от допълнителна подкрепа. Наблюденията на учителите и информацията от родителите са съществена част от тази преценка.

 

Какво следва след скрининга?

Родителите трябва да бъдат запознати с резултатите. Когато са установени затруднения, координаторът в детската градина съвместно с родителя определя подходящи дейности за подкрепа. Това може да включва допълнителни игрови занимания, индивидуален педагогически подход, дейности за стимулиране на речта, общуването или други умения. При необходимост може да бъде предложена по-задълбочена оценка на индивидуалните потребности от съответните специалисти.

Скринингът сам по себе си не означава, че детето има специални образователни потребности или че автоматично ще бъде насочено към ресурсно подпомагане.

 

Какви права имат родителите?

Родителят има право да бъде информиран за целта и начина на провеждане на скрининга, преди да предостави писменото си съгласие. След оценяването той трябва да се запознае с резултатите и да участва във вземането на решения за необходимата подкрепа. Резултатите не са публична информация. Съгласно наредбата те се използват единствено за определяне на дейности за подкрепа на детето, като достъп до тях имат родителите и педагогическите специалисти, които извършват оценяването или работят с детето.

Ако учителите съобщят, че резултатите са незадоволителни, родителят може да поиска да разбере:

  • В кои конкретни задачи детето е срещнало трудности?
  • Какъв е резултатът му в отделните области?
  • Как е реагирало по време на оценяването?
  • Съвпадат ли резултатите с наблюденията на учителите в ежедневните занимания?
  • Каква подкрепа предлага детската градина?
  • Как ще бъде проследен напредъкът му?

Разговорът трябва да завърши не с обща оценка, че детето „не се справя“, а с ясно разбиране какво е установено и какво може да се направи.

 

Какво е важно да запомнят родителите?

Скринингът е полезен инструмент, когато се прилага правилно и резултатите му се тълкуват внимателно. Той не може да замени цялостното наблюдение на детето, мнението на родителите или оценката на специалист, когато такава е необходима. Родителят познава поведението на детето у дома. Учителят наблюдава как то общува, играе и изпълнява задачи в групата. Двете гледни точки могат да се различават, но именно съчетаването им дава по-пълна представа за развитието.

Най-важното е резултатът от скрининга да бъде начало на разговор и сътрудничество между семейството и детската градина, а не повод за поставяне на етикети.

Защото смисълът на ранното оценяване не е просто да откриваме затруднения, а да помагаме на всяко дете да развива своите възможности.

Този сайт използва бисквитки. Можете да ги изключите от настройките на вашия браузър.