Темата за адаптацията на децата при постъпването им в ясла в присъствието на родител отново е на дневен ред. Затова предлагаме един текст, който разглежда детайлно какво представлява адаптацията в присъствието на родител и какви са познатите досега практики в България и в други страни.
Защо е необходима адаптация при постъпване в ясла и детска градина?
В яслата/ детската градина/, образователния или детски център в повечето случаи се случва първата по-сериозна среща на детето със социалната среда, в която то трябва да се справя относително самостоятелно. До този момент детето е било отглеждано от своите родители, баби, дядовци и доверени възрастни и е поделяло вниманието им с не повече от 2 до 5 други малки деца. Оставало е само в позната среда, в която вече е било заедно със своите родители. При постъпването си в ясла или детска градина детето попада в една напълно непозната и чужда за него среда, сред напълно непознати деца и възрастни с изцяло нови правила, изисквания, режим и внимание към личните му физически и емоционални нужди. В най-добрия случай има още 10 деца (обичайно са 20) на неговата възраст със своите нужди и 1-2-ма възрастни, които да се грижат за тези деца за 6 до 10 часа на ден. Как се чувства едно дете, което попада в тази нова и непозната среда и от входната врата е предадено в ръцете на напълно непознат възрастен? Какво се случва с неговия емоционален свят и с психиката му?
Децата са различни. Някои са много самостоятелни и отворени към новото и непознатото, силното любопитство и стремежът за изследване ги подкрепят в първите седмици и месеци в новата среда. Други са спокойни, когато остават с почти непознати възрастни и деца. Има и такива, които се нуждаят от малко подкрепа от страна на родителите си на ново място и скоро са готови да се разделят с тях. Но има и деца, които са по-привързани, по-трудно изграждат доверие към непознати, имат нужда от присъствието на родителите си за по-дълго време, преди да се усетят напълно готови да се разделят. И няма нищо по-естествено от това детето да има възможност в зависимост от своята индивидуалност да опознае новата среда, докато родителят е там и го окуражава.
Каква е ролята на родителя в периода на адаптация?
Родителят е първият и най-значим възрастен за детето. Той е източник на сигурност и грижа. Когато първоначалното влизане в нова среда става в присъствието и с подкрепата на родител, това е предпоставка детето да се чувства спокойно, на сигурно място и да е готово по-лесно да се впусне в изучаване и опознаване на света около себе си. По време на адаптацията родителят трябва да присъства в групата толкова дълго, колкото е необходимо на детето, докато тоизгради връзка с учителите, които ще се превърнат в новите значими възрастни, които осигуряват грижа, сигурност и безопасност. За създаването на тази връзка за някои деца са нужни няколко часа или дни, а за други – повече от седмица, две или три. Родителят може да е само наблюдател, ако детето е активно и дори да не е наблизо. Или може да участва в дейностите на групата, така че да даде пример на детето си и да го подкрепи да се включи и то.
Периодът на адаптация включва и кратки в началото и по-дълги впоследствие периоди, в които родителят излиза от групата и после се връща, като така създава спокойствие за детето, че то е оставено там само за определено време и след това задължително родителят ще се върне за него. За малките деца усещането за време е много по-различно от това на възрастните, затова е нужно разделите да се увеличават постепенно.
Каква е ролята на учителя по време на адаптация?
В периода на адаптация учителят е този, които се стреми да изгради доверена връзка с детето и да го опознае достатъчно добре, така че да може да откликва на неговите потребности. Той е този, които запознава детето със средата, правилата, другите деца. Спокойно и търпеливо го приканва да се включва в заниманията на групата, постепенно започва да му помага в обслужването, като заменя родителя и показва на детето, че то може да разчита на него за грижа и закрила. Той е този, който в периодите на раздяла с родителя успокоява детето, ако то плаче и се разстройва. Учителят обсъжда ежедневно с родителя как протича адаптацията на детето и какви следващи стъпки е нужно да се предприемат, като отговаря на въпросите и притесненията на родителите.
Как протича една плавна адаптация?
В първите 3 дни родителят и детето посещават групата за по 1-2 часа и в този период родителят не се разделя с детето, освен ако то не е напълно спокойно и готово да го отпрати. През следващите дни периодът на престой с детето в групата постепенно се увеличава, като родителят излиза отначало за по 15 мин., а след това и за по-дълго. Наблюдавайки детето и неговата адаптация, родителят и учителят могат да преценят колко време още е необходимо присъствие на родител. Ако при първите раздели детето не се успокоява в рамките на 15 мин., отново се стартира адаптация без раздяла и след няколко дни се прави нов опит за раздяла. Ако има няколко неуспешни опита, се обсъжда ситуацията и се преценява как да се продължи. Може да се направи период на почивка и след няколко седмици отново да се пристъпи към адаптация или да се потърси подкрепата и съдействието на психолога на яслата/градината или на външен специалист, ако в детското заведение няма такъв.
Какви са практиките в България?
Плавна адаптация в присъствието на родител не е съвсем непозната практика в България. От близо 12 години това е задължителна практика при започване на посещение на децата в родителски кооператив. Много родители избират именно тази форма на отглеждане заради възможността да избегнат стреса и негативните емоции за детето при постъпване в детско заведение. Родителските кооперативи са избрали Берлинския модел на адаптация заради доказаното положително въздействие върху здравословното и психическо състояние на децата: http://priateli.info/wp-content/uploads/2017/03/2017-03-10-%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB.pdf
След промени в Наредба 5 за предучилищното образование в чл. 39 е записано:
Чл.39 (2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Детската градина изработва и прилага модел за работа със семействата и децата в периода на адаптация от семейната среда към детската градина, който е неразделна част от Правилника за дейността на детската градина.
(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Моделът по ал. 2 задължително включва краткосрочно присъствие на родителите в детската градина. Продължителността на присъствието на родителите, както и дейностите, в които могат да участват, се определят предварително на индивидуални срещи между учителите и родителите.
Някои градини в столицата и в по-малки населени места, както и някои частни градини вече имат изработени и работещи планове за адаптация. Наблюденията на учителите и специалистите са, че те оказват положителен ефект, особено при деца, които имат трудности с адаптацията. Този плавен преход от семейна към социална среда е щадящ както за детето, така и за родителите и учителите. Разбира се, адаптацията трябва изцяло да се съобрази с нуждите и особеностите на всяко дете и да се направи с най-добра грижа за него.
Какво е необходимо, за да се стигне до въвеждане на такава практика в детските ясли?
1. Информирани родители
Родителите трябва да са информирани как предварително да подготвят детето за влизането в детска ясла/ градина, как да разговарят с него, да избягват въвеждането на промени в живота му преди започване на адаптацията, както и по времето на протичането ѝ и т.н. Трябва да са запознати с предимствата и ползите от присъствието им в детското заведение заедно с детето през периода на адаптация. Важно е с тях да бъде обсъдено предварително какви са навиците, реакциите, поведението на детето в нова среда, как реагира то при раздяла, как се успокоява, какво го тревожи, има ли страхове. Нужно е родителите да са запознати какви са етапите, през които ще премине адаптацията, какво трябва да е тяхното поведение, докато са с детето, кога да се намесват и кога не. Родителите трябва да са насърчени да си отделят достатъчно време за адаптацията на детето. Част от родителите се информират за това чрез собствено търсене, но задача на детското заведение е да намери форма, чрез която спокойно и убедително да предостави тази информация на всеки родител, независимо от социалния и образователния му статус.
2. Добре подготвени и обучени учители
Учителите трябва да са водещи в процеса на адаптация и да са напълно подготвени как да взаимодействат с детето и родителя. Да следят поведението на детето и да разчитат знаците, с които то показва кога и доколко е подготвено да премине към кратки раздели. Да имат нагласата и да знаят как да изградят доверена връзка с уважение към детето и неговите емоции, кога да са по-категорични и кога да отстъпят, да разпознават кога детето се нуждае от повече време, както и какви подходи могат да използват според спецификите в темперамента на детето. Да са напълно запознати с емоционалните и социални специфики на ранното детско развитие. Да са с реалистични очаквания към напредъка на децата и търпеливи към собственото им темпо.
3. Приемливо съотношение деца-възрастни, което гарантира качество на услугата и е стандарт в европейските страни
В редица страни във възрастта от 1 до 3 години стандартът за съотношение деца-възрастни е 4:1. Един възрастен трябва да се грижи за 4 деца и той трябва да е изцяло на тяхно разположение и да откликва на техните нужди. Реалността в България показва, че за 20 деца в яслена възраст се грижат 1 медицинска сестра и 1 детегледачка, като през повечето време детегледачката е ангажирана с почистване, сервиране, отсервиране на храната, физическото обслужване и в много малка степен с активно взаимодействие, игри, занимания и работа с децата. Това е крайно недостатъчен персонал за този брой деца. Нужно е да има поне още двама възрастни – учител-специалист по ранно детско развитие и детегледач при група от 20 деца на възраст до 3 години. Това е проблем, за който и самите учители и директори от години алармират и искат промяна. Това би позволило освен качествена услуга – грижа и развитие на децата – и реална възможност в периода на адаптация един от учителите в групата да бъде на разположение на детето в адаптация, докато другите учители да работят с останалите деца.
4. Поетапно адаптиране на децата
За да бъде ефективен процесът на адаптация, важно е децата в групата да се адаптират едно по едно. Когато детето е напълно готово и в продължение на поне една седмица спокойно остава в групата без родител, се преминава към адаптиране на ново дете. Това налага нуждата са се предвиди по-дълъг период за прием на нови деца и ясен график, обсъден с родителите и съобразен с техните възможности и очаквания още при записване на детето в яслата.
5. Промяна на нагласите и стандартите
За нуждата от бързи и ефективни промени в яслите и детските градини се говори от години, но реално те се случват много бавно. Осезаема е нуждата от повече учители, които да работят в групите така, че наистина да има възможност за индивидуална работа с всяко дете и грижа към неговите особености. Все още на малко места фокусът се поставя върху развиването на социално-емоционалните умения и грижата за психичното здраве на децата. Няма реални стъпки към преминаване към стандарт с по-малко деца под грижата на повече възрастни, повече физическо пространство за всяко дете, повече време за свободни и инициирани от децата игри, свобода на избора на занимания, следване на интереса и темпото на детето, а не на програмата и т.н.
6. Култура на сътрудничество между родители и учители в името на децата
Партньорството между родителите и учителите, взаимното уважение и спазването на границите на доброто поведение е в интерес на всички участници в това взаимодействие и най-вече на децата. Когато по време на адаптацията родителят има коментари или предложения, редно е той да ги обсъди с учителите насаме, а не пред децата. Учителите от своя страна също трябва уважително и с разбиране да показват на родителите границите, ако те ги преминават и влияят негативно на работата и атмосферата в групата. В спокоен разговор двете страни могат да обсъдят случващото се и да потърсят начин да се разберат, така че да не се нарушава добрият тон и връзка между родителите и учителите.
Плавната адаптация на детето в детската ясла или детската градина е не само ключов фактор за доброто му развитие, но и вход към изграждането на ползотворно сътрудничество между семейството и детското заведение. Такава практика се е доказала на много места по света, има я и у нас, макар и все още на малко места. Време е да стане масова и да се превърне в еталон за качество в детската грижа. За да се случи това добре и да е в подкрепа на деца, родители и учители, е нужен открит и смислен диалог, обсъждане на възможности и готовност за осъществяване на необходимите промени.
