В медийното пространство много се говори и коментира темата за матурите по Български език и литература и Математика. Встрани като че ли обаче остава гледната точка на децата и родителите. Затова решихме да потърсим мнението на родители, преминали през предизвикателството, наречено МАТУРИ в 7 клас. Имената им са обозначение с инициали. Ето какво ни отговориха:
Как се чувствате след излизането на резултатите?
А.: Изтощена и тъжна. Толкова много усилия на деца и родители и пари за частни уроци са отишли на вятъра. Не стига, че този випуск беше покосен от Ковид (в пряк и в преносен смисъл), но и образователната ни система ги довърши. Взима от тях непрекъснато – разочарова ги, демотивира ги, измъчва ги с неадекватен материал и мухлясали образователни подходи… А родители трябва някак да се погрижат децата да ходят на училище мотивирани!
М.: Добре се чувствам. Радвам се, че мина чакането.
Кой беше най-трудният момент за вас от цялата учебна година? А за детето?
А.: Средата на втория срок, когато осъзнах, че въпреки всички усилия не можем да компенсираме пропуските, както и че се трупат нови пропуски поради обема на материала в 7 клас. Да не говорим за другите предмети! Всички учители с изключение може би на един учител (този по музика), дори по физическо(!) имаха високи изисквания и до последно държаха децата неоформени! Вместо по всички предмети да ги оформят до края на май и да им оставят две седмици спокойствие да се подготвят за матурите, те ги държаха на тръни до миналия петък! Това граничи със садизъм!
М.: За мен цялата година беше трудна, основно защото се чувствах като пазач доста често. За детето мисля седмицата преди изпита беше най-тежка и чакането на резултатите.
Кое е най-важното нещо, което искате да кажете на родителите на бъдещите седмокласници?
А.: Започнете да следите за пропуски в знанията на децата си по български и математика от 4 клас. И не разчитайте, че учителите ще ги научат. Това ще ви провали на матурите. Приемете че, ако искате децата ви да знаят, или трябва от 5 клас да ходят на уроци, или единият или двамата родители да се посвети на учене заедно с детето си. Никой не учи децата в училище как да учат и как да усвояват знания. Преписването на план от дъската и решените задачи не им помагат да усвоят знания и да развият нужните умения.
М: Да не забравят, че животът на децата им не зависи от резултата на НВО, а от това да се научат да се справят при стрес. И да не забравят, че детето може да не успее по ред причини, които дори да не са изцяло зависещи от него, и е важно самото дете да не остане с мисълта, че е провал заради този 7ми клас.
Трябва ли да се промени нещо? Системата на оценяване, самите изпити?
А.: Да се върне в 8 и 9 клас сваленото в 7 клас съдържание
– матурата да бъде след 8 клас
– да има матура в 7 клас, която да дава обратна връзка на учителите и образователната система КАК СА СИ СВЪРШИЛИ РАБОТА. Защото резултатите на децата в матурите показват как УЧИТЕЛИТЕ СА СИ СВЪРШИЛИ работата.
М: Основното, което трябва да се промени, е образователната система. И това е видно от резултатите. НВО е измислено, за да покаже на какво учителите и учебниците научават децата, а е превърнато в изпит за децата и родителите. Това не е честно. Система, в която трябва да полагаш огромни допълнителни усилия, очевидно не работи. Децата ни са прекрасни и ние позволяваме на лоша образователна система и незаинтересовани бюрократи да отвратят децата ни от ученето и знанието.
Стресират ли се излишно деца и родители покрай матурите?
А.: Със сигурност се стресират, и със сигурност е излишно. Какъв е смисълът от това „упражнение“, освен по един садистичен начин да мачка и потиска деца и родители. Кой всъщност се провали на тези матури? Децата? Родителите, които учиха с децата си и дадоха куп пари за частни уроци? Или учителите?
М: И децата, и родителите са ужасно стресирани от целия процес.
Как изживяват децата изпитите и резултатите?
А.: Мисля, че се стресират, защото не знаят какво им се случва и защо им се случва. Не са готови за избора (какво ще учат в следващите 4 години), който се очаква да направят и да се подготвят, не е осъзнато усилие – как може едно дете да знае какво иска да прави на 13-14 години??? Има хора, които на 50 години не знаят какво искат да правят! Това е избор за университет, като личен избор на детето. Образователната система следва да открива талантите и интересите на децата и да ги насочва. А, не изборът да е изцяло на родителя. Как отглеждаме самостоятелни личности, ако не овластяваме децата, не им даваме глас и право те да изберат. И изборът трябва да е съобразен с нивото им, да могат да изберат. На 13 години малко деца са се ориентирали… Останалите… Родителите ги ориентират…
М.: Дори и децата, които искат да не се поддават на тази истерия, в крайна се напрягат.
Защо според вас резултатите в национален мащаб са неудовлетворителни?
А: Всяка година са такива. Защото образователната система е неадекватна и изисква от децата непосилното… Защото вместо да е радост ученето – то е скука, вместо изпитът да носи удовлетворение и спокойствие, и да ти показва къде си и къде трябва да натиснеш, то е стрес и разочарование, защото са положени много усилия, които са останали без резултат. И ако 10% от децата не са се справили, ще си кажеш ок, моето просто не се е справило, но когато са 80% от децата… Значи проблемът е в системата…
М: Ниският резултат е ясен показател за очевидно грешната програма и ниската мотивация на учителите да постигнат високи резултати вътре в клас. Всъщност, добре би било да се направи преглед на успеха по другите предмети също. На практика 7 клас се превръща само в математика и БЕЛ и другите предмети са превърнати само в пълнеж, което е жалко.
Какво е да си родител на седмокласник, какви умения и качества се изискват?
А.: Трябва да е супер човек! 🙂
Да си учител, родител, психолог, в допълнение на това да си професионалист в работа си, да изкарваш пари и да въртиш домакинството….
М: Преди всичко трябва да обичаш детето си повече от статуквото, очакванията на приятелите и обществото, притесненията и страховете си, амбициите си. Преди всичко трябва да обичаш детето си, да му вярваш и да му покажеш, че нещата зависят от него и успехите и неуспехите са част от пътя.
