Асоциация Родители следи с внимание представените от Министерството на образованието и науката предложения за нов подход към дисциплината и училищната среда.
Предложеният модел включва четири основни направления: по-добра координация между институциите, карта за проследяване на личностното развитие на ученика, специалист по личностно развитие във всяко училище и система от поощрения, подкрепящи и корективни мерки и санкции. МОН заявява, че санкцията трябва да бъде последна стъпка, предшествана от разговор, подкрепа и работа с детето и семейството.
За нас ключовият въпрос не е само как да има повече дисциплина, а как да изградим училищна среда, в която децата разбират правилата, поемат отговорност за поведението си и получават навременна подкрепа, когато имат трудности.
В предстоящото обществено обсъждане смятаме за важно да бъдат изяснени няколко въпроса.
- Картата за личностно развитие не трябва да се превърне в „оценка за поведение“ или етикет на детето.
Проследяването на развитието може да бъде полезно, ако показва напредъка, силните страни и областите, в които детето има нужда от подкрепа. Но са необходими ясни и еднакви критерии за всички училища.
Трябва да бъде предварително регламентирано:
кой и на каква база прави оценката; как ученикът и родителят могат да се запознаят с нея и да изразят несъгласие; кой има достъп до информацията; колко дълго тя се съхранява и дали може да влияе върху бъдещото образование на детето.
Особено важно е субективна преценка за поведението да не се превръща в трайна характеристика, която следва ученика години наред.
- Необходима е ясна роля и професионален стандарт за специалиста по личностно развитие.
Идеята за човек, който да координира взаимодействието между ученици, родители и учители, заслужава сериозно обсъждане.
Но това не бива да бъде просто още една административна функция, възложена на заместник-директор.
Трябва ясно да се определят неговите квалификация, обучение, отговорности и взаимодействие с училищния психолог, педагогическия съветник, класния ръководител и останалите специалисти. Необходимо е и реално време за индивидуална работа с деца и семейства.
- Преди санкцията трябва да има реална, а не формална подкрепа.
Ако основният принцип е „първо подкрепа, после санкция“, той трябва да бъде видим и в конкретните процедури.
При проблемно поведение трябва да се търсят причините, да бъде чута гледната точка на детето, да се разговаря със семейството и да има конкретен план за промяна.
Особено важно е да се отчита, че зад едно и също поведение могат да стоят много различни причини: затруднения в ученето, конфликт с връстници, тормоз, семейна ситуация, емоционални затруднения или необходимост от допълнителна подкрепа.
Една и съща санкция не може автоматично да бъде отговор на различни проблеми.
- Родителят трябва да бъде партньор, а не само страна, която се уведомява при проблем.
Участието на родителите не трябва да започва, когато детето вече е нарушило правилата.
Необходим е ясен механизъм за ранна комуникация между училището и семейството, възможност за срещи и посредничество при конфликт и достъп до подкрепа, когато семейството не може само да разреши възникналия проблем.
Отговорността за училищната среда е споделена между училище, семейство и институции. Тя не може да бъде прехвърлена единствено върху детето или родителя.
- Новият модел трябва първо да бъде изпробван и оценен, преди да се приложи във всички училища.
Предлагаме мерките да бъдат пилотирани в различни по тип и големина училища и населени места.
Още преди началото трябва да бъдат определени измерими показатели: намаляват ли конфликтите и нарушенията, чувстват ли се децата по-сигурни, подобрява ли се комуникацията с родителите, намалява ли отсъствието и отпадането и как мерките влияят върху работата на учителите.
Резултатите от пилотното прилагане трябва да бъдат публични и да послужат за корекции преди въвеждането на модела на национално ниво.
Най-важният принцип: детето да не се превърне в досие
По-добрата дисциплина е необходима за нормалния учебен процес. Но устойчивата промяна не идва само от повече правила и санкции.
Тя идва от ясни граници, последователност, доверие, подкрепа и отношения, в които детето постепенно се учи да носи отговорност за собственото си поведение.
Затова при разработването на новия модел очакваме МОН да включи пълноценно в разговора не само учители и директори, но и родители и ученици.
Асоциация Родители е готова да участва в този диалог и да представи гледната точка на семействата при разработването на конкретните правила и механизми.
