Мария Врачева е директор на столичната ДГ № 117 „Надежда“. С нея обсъждаме оттегления наскоро Проектозакон за предучилищното и училищното образование, кадровия проблем в яслите и рисковете, които крие забавянето на реформата. Кой губи от настоящата ситуация? Защо е важно ранното детско развитие? Кога в София ще има достатъчно места за децата в яслите и детските градини? На тези и още въпроси отговаря Мария Врачева.
Проектозаконът за предучилищното и училищното образование беше оттеглен преди броени дни, реформата на яслите и детските градини отново буксува. Как се чувствате от това развитие и какво очаквате да се случи?
За съжаление съм песимистично настроена, предвид това, което се случва на политическата сцена. Парламентът ще прекрати своята работа съвсем скоро, а това означава, че настоящият законопроект, който беше предложен и подкрепен от три големи партии, вероятно ще се разглежда от следващото Народно събрание. Иначе имаше политическа воля от страна на Елисавета Белобрадова, която беше подкрепена в усилията си от академик Денков и г-н Вълчев и това беше много обнадеждаващо за нас, тъй като основният проблем свързан с яслите и детските градини е кадрови, липсата на медицински сестри, които да полагат адекватни грижи за най-малките деца.
Ясно е, че проектът се провали политически по една или друга причина, но нямаше ли според вас и грешка в комуникацията. Защо се появиха толкова много притеснения, че хората ще изгубят работните си места, че ще бъдат закрити ясли?
Да, това беше основният страх на противниците на закона, този проблем не бе обсъден навреме. На последната среща, на която участвах и аз, многократно г-жа Белобрадова увери, че със закона няма да се прекратят договорите на медицинските сестри, че те няма да бъдат изключени от ранната грижа за децата. Но това трябваше да бъде изговорено много по-рано, трябваше всички работещи в детските ясли да бъдат успокоени. Когато нещо не е уточнено, се стига до несигурност и страх. Хората, които са част от системата, дори да знаят, че тя не е перфектна и има пропуски, я познават и се вкопчват в нея.
Какви рискове крие настоящата ситуация? Знаем, че и към момента има недостиг на кадри в яслите, в какво положение може да се окажем?
Още през септември, с началото на новата учебна година, ние ще се окажем в много сложна ситуация. И сега на места, в които има две яслени групи, функционира една поради липса на специалисти. В новите градини дори, на фона на недостиг на места за децата в яслите, групи не могат да бъдат отворени, отново заради кадрови проблем. Искам да отбележа още, че около 60 % от медицинските сестри, които работят в София, са над пенсионна възраст.
Кой губи най-много от забавянето на реформата?
Губят и двете страни – децата със своите семейства, но в същото време и медицинските сестри, които трябва да имат своя заслужен отдих. Те трябва да бъдат отдадени и на своите внуци.
Ние всъщност не се ли озоваваме в една ситуация, в която така или иначе ще бъдат закрити яслени групи заради недостиг на кадри, а не заради един закон, който има за цел да модернизира системата с мисъл за бъдещето?
Точно така. Ако не предприемем до няколко месеца някакви мерки, наистина ще имаме базата, но няма да има кой да полага адекватна грижа за тези деца. Предстои и много работа по този въпрос, защото промяната няма да се случи изведнъж – средата в яслите трябва да е близка до семейната, трябва да се променят нагласите и компетенциите на работещите с децата в най-ранна възраст. Трябва да приемем, че децата днес са различни от децата отпреди пет години, да не говорим от децата отпреди 120 години, когато е създадено ясленото дело. Целите и нуждите днес са различни.
Какво трябва да знаем днес за най-малките и защо е важно ранното детско развитие?
Ранното детско развитие е базово. С преминаването на яслите към Министерство на образованието се цели създаване на единна интегрирана грижа за децата до 7 години. На много места в София има самостоятелни детски ясли, но трябва да се има предвид, че едно дете на 3 години вече е осъзнато като отделна личност и то не се нуждае само от здравни грижи. При него вече може да има образователен процес, разбира се съобразен с неговата възраст. Той може да е по формата на игра или друг вид дейност. Тези деца са друго поколение и те могат да развиват емоционалната интелигентност и да възприемат умения за емпатия и разбиране, които се опитваме да изграждаме у тях.
Какво трябва да умее един специалист по ранно детско развитие, този, който ще бъде натоварен със задачата да се грижи за най-малките деца?
Бих казала на първо място, че всеки, който работи с деца, трябва да ги обича. Иначе за най-малките деца, трябва да кажа, че те се нуждаят от физически контакт, от прегръдки, от среда, която наподобява семейната, при тях е важно да се замени отсъствието на майката с присъствието на друг възрастен, бил той психолог, социален работник или човек, който в момента се обучава за работа с деца. Казвам психолог, защото когато имаме дефицити в когнитивното развитие на някое дете, те могат да бъдат установени на около 2-2,5 години от специалист – логопед и психолог. Докато яслите са под опеката на Министерство на здравеопазването обаче, има ограничен достъп на такъв вид специалисти до децата, което пречи на ранната диагностика на дефицити. Един специалист по ранно детско развитие трябва да разбира от детска психология и вербално изразяване на децата, да е наясно с дефицитите, които биха могли да се появят в тази най-ранна възраст.
Оптимист или песимист сте за реформата и промените, които трябва да се случат?
Иска ми се да съм оптимист. Трябва да кажа, че оттегленият законопроект бе хубава стъпка, тъй като от години се говори за този проблем, но не е имало конкретни мерки за решаването му. За първи път стигаме толкова далеч – създаваме законопроект и говорим толкова ясно и категорично за това, че в България трябва да има съвременна грижа за децата от 0 до 7 г. и тя трябва да бъде единна и интегрирана. Това е най-важното послание в този законопроект. Запазването на статуквото скоро ще ни покаже, че трябва да побързаме с реформата.
Кога в София ще има достатъчно места за децата в яслите и детските градини?
Аз тук имам различен поглед. Не смятам, че яслените групи трябва да бъдат толкова много. По-скоро според мен трябва да се промени социалната политика по отношение на майките и семействата. Смятам , че поне единият родител на дете до 7 г. трябва да работи на непълен работен ден, за да може да отдели нужното внимание на детето си, като разбира се си взема пълния размер на заплатата. Така родителят би имал повече време за детето си и то би могло да прекарва примерно 6-7 часа в детското заведение, а не 10, както е при някои.
Иначе местата ще се увеличат през следващите три или четири години с отварянето на нови детски заведения и при решаването на проблема с кадрите. Така или иначе със закона, който влиза в сила от септември 2023 г., децата, които навършват 4 години, ще трябва да са в образователна институция. Това означава, че ще трябва да бъдат осигурени места за тях.
