Какво казват тийнейджърите?
Нека да попитаме самите тях, за да разберем как им се отразяват изолацията и онлайн обучението. Цяло изкуство е да поддържаш разговор с тийнейджъра. В съвременния свят все по-малко са общите теми за разговор между юношите и възрастните и все по-малко са думите, с които могат да се разбират помежду си. Ето защо единственият адекватен подход е да направим усилие да разговаряме с тях. В началото на изолацията през пролетта на миналата година успях да разговарям с един 15-годишен тийнейджър, когото онлайн обучението и изолацията почти „втечниха“. Прекарваше повечето време в хоризонтално положение, вторачен в телефона си. Прекъсването на интернет връзката пораждаше у него нервна криза. Попитах го дали е в хибернация – състояние, което засяга физиологията, както е например при мечките и някои други животни, които спят зимен сън, или е в криза. Той ме попита какво е криза. Аз отговорих, че това е, когато човек изгуби обичайните си опорни точки, които го ориентират как да се справя с различните измерения на живота си. Той не ми отговори веднага. След известно време, минавайки покрай мен, ми каза забързано: „Мисля, че това, което се случва с мен, е криза, нямам опорни точки“. Да, така е, пандемията разклати обичайните опорни точки на всеки от нас. И така, нека чуем какво казват тийнейджърите, запитани как им се отразява изолацията и онлайн обучението.
„За жалост, то (онлайн обучението) се отразява лошо. Трудно е, защото мотивацията ти просто не съществува, а „заданията“ стоят и искат да им обърнеш внимание“, 15-годишен юноша.
Или:
„Онлайн е трудно да се учи, защото прекъсне ли интернетът, изпускаш част от урока, или пък, ако нямаш батерия… За учениците, които не им се учи, това е супер, защото си изкарват оценките лесно, като преписват. Но за тези, които искат да си научат урока, е много по-трудно онлайн“, 13-годишна девойка.
И още: „Определено негативният ефект е по-голям! Положителни черти могат да се извлекат от спестеното време и пари и по-малкото психическо натоварване, което се случва в училище за някои ученици. С поглед към натрупаните знания, те са много по-малко, работоспособността и самодисциплината на учениците са много по ограничени, а в социален аспект учениците се асоциализират и затварят“, 15-годишна девойка.
И едно много адекватно изказване на 17-годишно момиче, което ни ориентира за разнопосочните ефекти от онлайн обучението: „Лично за мен онлайн обучението е едновременно изтощително, но и ползотворно, защото все пак продължаваме обучението си. Изморително е стоенето пред екрана цяла сутрин, защото подготовката ни не спира дотук, а продължава през целия ден, след като следобедите ни са запълнени с препрочитане на материала. За пример ще дам часовете ни по математика, в които лично на мен ми е много по-лесно да се съсредоточа и разбера материала, когато в клас учителят ни го преподава и показва на дъската, отколкото, когато го слушам по време на онлайн часа“.
Изненадата е…
Че повечето тийнейджъри споделят, че това, което им липсва най-много, е живото общуване с техните приятели и връстници. Защо „изненада“? Защото сегашното поколение тийнейджъри е силно заподозряно в зависимост от електронните устройства: телефон, таблет, компютър. И това е един урок за нас, възрастните и родителите – винаги има разминаване между това, което ние влагаме като смисъл в поведението на детето си, и това, което то самото чувства, мисли, възприема. Единственият начин да преодолеем това недоразумение е да разговаряме.
„Липсва ми да се обърна и да видя стаята пълна, да търсим кой е в клас и кой не, като се оглеждаме в стаята, да си говорим в междучасията, да си измисляме дейности за всички от класа, да се разбираме за всяко нещо лесно“, 13-годишна девойка.
„Липсват ми най-много любимите ми занимания: да излизам с приятели и да ходя на тренировки“,15-годишен юноша.
„Липсват ми контактите. Липсва ми да отиваме за закуски, да бягаме от час, да се разкарваме с приятелите. А колко ми липсват бързите закуски – нямаш си и на представа!“,15-годишен юноша.
И точните думи на една 17 годишна девойка: „Едно от нещата, чиято липса със сигурност се усеща по време на цялото онлайн обучение, е социалната обвързаност. Макар всеки от нас да е заобиколен от хора, приятели и дори „последователи в социалните мрежи“, връзката между съученици и ученици – учители е съвсем различна и сякаш „нарисувана“ и нереална, когато комуникацията ни се осъществява през екрана. Времето, в което сме в училище, ни помага не само да усвоим нужния материал, но и ни учи как да се сработваме с останалите, как да приемаме другите с всички техни различия и как да изградим очакваните от средата, в която се намираме, навици.“
Добрият въпрос
И така, добрият въпрос към възрастните е – какво можем да предложим на тийнейджърите по време на изолация и онлайн обучение, когато се налагат мерки, за да се ограничи разпространението на вируса? Вероятно има различни и много отговори. Но това, което всеки възрастен, който участва в живота на един тийнейджър може да направи (независимо дали е негов родител, учител, приятел на семейството и пр.), е да разговаря с него. Да разговаряш с тийнейджъра, не означава да му даваш съвети или просто да отбиваш номера, за да минава времето. Да разговаряш с тийнейджъра, означава да умееш не само да слушаш, но и да го чуваш, а също да намериш думи на уважение към него и това, което той говори. Така казваш „да“ на новото, което той носи, и научаваш неща, които няма откъде другаде да научиш.
Тийнейджърите отговарят и на въпроса какво полезно нещо са открили за себе си в тази ситуация на изолация и онлайн обучение. Предлагам няколко отговори, а към възрастните отправям следния въпрос: от тези отговори научихте ли нещо, което не знаехте за тийнейджърите?
„За мое учудване открих. Разбрах че не ми е нужен човек, за да се забавлявам, че това, да обръщам повече внимание на себе си, не е загуба на усилия, и за мое щастие изградих навик всеки ден да медитирам по 15 минути“, 15-годишен юноша.
„Когато правя тест, всички почват да задават въпроси и не мога да се съсредоточа, но, като сме онлайн, намалявам звука и си пиша теста“, 13-годишна девойка.
„По време на онлайн обучението учителите ни дават много повече индивидуални задачи, за което в клас не им остава време“, 16-годишен юноша.
„Като ученик, на когото се налага да пътува до друго населено място, за да учи, за мен лично е от голямо предимство часовете ни да се провеждат онлайн през зимния период. Това ми спестява неудобството от пътуването с градски транспорт в мразовитите сутрини“, 17-годишна девойка.
„Не открих нищо полезно за себе си в онлайн обучението“, 14-годишна девойка.
Да обобщим…
И така, да обобщим: няма универсална реакция, която да наблюдаваме у всички тийнейджъри. Единственият начин да разберем как им се отразяват онлайн обучението, изолацията и пандемията е да разговаряме с тях сериозно и с уважение.
Когато няма пространство, в което да се говори и да се намират подходящи думи, за да се дава израз на това, което тийнейджърът преживява, можем да наблюдаваме странни поведения, включително тормоз и нараняване на собственото тяло.
Ако родителите не успяват да разговарят със своя тийнейджър, а наблюдават у него необичайни поведения и реакции, могат да потърсят помощта на психолог, психотерапевт, човек, който разбира и има умения да разговаря с деца и юноши и който не е член на семейството.
Автор: Весела Банова,
Клиниен психолог и психоаналитик
