В периода 30.10 – 4.11.2020 г. Асоциация РОДИТЕЛИ съвместно с Института за изследвания в образованието проведе онлайн допитване сред родителите за техните нагласи към преминаването на учениците към обучение от разстояние в онлайн среда в условията на извънредна обстановка поради кризата с COVID-19. В допитването на доброволен принцип се включиха над 20 000 родители от цялата страна, като 38,2% са от столицата, 40,7% от областни центрове, 17,9% от малки градове и 3,2% от села. Най-активни са били родителите на ученици до 4. клас – 53,3%, а родителите на ученици в прогимназиален и гимназиален етап са разпределени относително по равно, съответно 38,7% и 39,4%. Преобладават мненията на родителите с висше образование – 73,5%, тези със средно са 24,6%, а с основно – 1,6%. Бащите са 10,6% от участниците, а майките – 89,4%. За 97,2% от участниците в анкетата езикът, който се говори в семейството, е български, за 1,2% – турски, за 0,8% – ромски.
Предпочитана форма на обучение
Най-общо погледнато, категоричните позиции ЗА и ПРОТИВ дистанционното обучение се разпределят така: 47,4% от всички участвали родители са изцяло за присъствено обучение, а за онлайн обучение от разстояние на всички ученици са 22,2%. Идеята за преминаване към онлайн обучение за отделни етапи се подкрепя от 14,2% от родителите, а 16,2% са за смесена форма на обучение (комбинираща присъствено и онлайн обучение по определена схема).
Предпочитание към вид обучение в зависимост от типа населено място
Най-много привърженици на присъствено обучение за всички ученици има сред родителите от селата и малките градове, където повече от половината участници са избрали тази опция – съответно 54,6% и 53,8%.В областните градове и столицата, където са концентрирани големите училища, този процент намалява съответно на 49,8% и 41,3%. При привържениците на идеята за преминаване към онлайн обучение от разстояние на всички ученици вариациите в зависимост от населеното място са по-малки – от 20,1% сред родителите от областните центрове до 24,1% в столицата. Смесената форма на обучение (комбинираща присъствено и онлайн обучение по определена схема) има най-много привърженици в столицата (17,6%), като с намаляване на размера на населеното място намалява и техният процент – 16,8% в областните центрове, 12,6% в малките градове и 11,9% в селата.
Предпочитание към вид обучение в зависимост от възрастта на детето
Разпределението на предпочитанията на родителите към присъствена или онлайн форма на обучение се влияе и от възрастта на детето. Най-много привърженици на присъствената форма има сред родителите на деца в начален етап – 52,8%, а най-малко – сред родителите на гимназистите: 43,6% от тях държат всички ученици да останат в училище. Един от 5 родители на деца в начален етап смята, че всички ученици трябва да преминат към онлайн обучение, като в прогимназиален етап този процент нараства до 23,7%, а в гимназията е 22,3%. Предпочитанията към смесена форма на обучение нарастват с възрастта на учениците – сред родителите в начален етап това е добро решение за 12,7%, в среден етап – за 17%, а в горен – за 20,3%.
Отношение към преминаване на различни етапи към дистанционно обучение
Интересна е динамиката на отношението към преминаване на различни етапи към дистанционно обучение. Едва 0,6% от всички запитани смятат, че е уместно само учениците до 4. клас да преминат към онлайн обучение. Най-висока подкрепа тази идея намира сред родителите в селата, но и там е едва 1,1%. Идеята не намира широка подкрепа сред родителите в нито един образователен етап, но все пак относително по-висок е процентът сред пряко засегнатите – зад нея стоят 1,1% от родителите на ученици до 4. клас, докато сред всички останали подкрепата е 0,3%. Възможността учениците от прогимназиален етап да преминат към онлайн обучение е подкрепена от 0,6% от всички родители, като навсякъде подкрепата е 0,5% с изключение на малките градове, където е 0,7%. Най-висока подкрепа това предложение има сред родителите на ученици от 5. до 7. клас – 0,9%. Онлайн обучение за учениците от гимназиален етап подкрепят 5,5% от всички анкетирани родители. Относително най-голяма подкрепа има в столицата (6,5%), а най-малка – в малките градове (4,1%). Родителите на гимназисти най-често са подкрепяли предложението (6,9%), а родителите на ученици 5.-7. клас са най-резервирани (3,7%). Идеята към онлайн обучение да преминат всички, с изключение на учениците в начален етап, намира подкрепа сред 7,5% от всички анкетирани родители. Тя намира по-добър прием в столицата (9,4%) и в областните центрове (7%), докато в малките градове и селата подкрепата е 5,2%. Идеята се приема относително по-добре сред родителите на ученици 5.-7. клас (8,7%) и по-резервирано в начален етап (6,7%) и гимназията (6,3%).
Приоритети при организацията на учебния процес
Въпросът за основните приоритети, които следва да се имат предвид при вземането на решение за организацията на учебния процес предизвика най-голямо затруднение сред родителите, тъй като трябваше да изберат само две от посочените възможности. Ограниченият избор обаче даде възможност да се фокусират ключовите приоритети според преценката на участвалите в анкетата родители. Почти половината родители (49%) са извели като приоритет „Осигуряването на качествено образование“. Същевременно 30,2% са посочили „Опазването на здравето на децата“, а още 29,8% – „Ограничаването на разпространението на заразата“. За 17,7% водеща е „Социализацията на децата в училище“. Интересно е да се види, че повече родители са посочили „Опазването на здравето на учителите“ (14%), отколкото „Опазването на здравето на членовете на семействата“ (12,2%), като е важно да се отбележи, че за да попадне в тази статистика, този приоритет е избран от родителите като един от двата водещи пред всички останали. Едва 8% от участниците в анкетата са избрали за приоритет „Заетостта на родителите“.
Предизвикателства пред дистанционното обучение (%)
Приоритетът „Осигуряване на качествено образование“ е най-силно застъпен сред родителите на ученици в начален етап (50,8%) и сред тези, които живеят в областни центрове (51,6%). „Запазване здравето на децата“ е относително равномерно разпределено сред различните възрасти; за този приоритет най-загрижени са в селата (42,5%), а относително най-малко тежест той има в столицата – 25,1%. Другият водещ здравен приоритет, „Ограничаването на разпространението на заразата“, е по-популярен сред родителите от столицата (33,5%) в сравнение с родителите от малките градове (26,1%) и селата (27,2%). Този приоритет е по-важен според родителите на ученици в гимназиален етап (32,7%), отколкото в начален (25,9%). „Социализацията на децата в училище“ има по-голямо значение за родителите на ученици в начален етап (21%), отколкото за останалите (16%) и за родителите от столицата и областните центрове – съответно 19,6% и 18%, отколкото за тези от малките градове и селата – съответно 14% и 12,9%. Загрижеността за „Заетостта на родителите“ е относително равномерно разпределена в различните типове населени места, но чувствително натежава сред приоритетите на родителите на ученици в начален етап (12,3%) спрямо родителите на ученици в прогимназиален (5,9%) и гимназиален (3,9%). Най-големите предизвикателства пред обучението в електронна среда от разстояние според родителите са: „Затрудненията на детето ми да усвоява учебния материал в същата степен като при присъственото обучение“ – 47,9%, „Мотивацията и ангажираността на детето ми с учебния процес от разстояние“ – 38,5%, „Взаимодействието между учители и ученици“ – 37%, „Възможностите на детето ми да общува със съучениците си“ – 34,6%, „Натоварването на родителите с отговорността за ученето на децата“ – 33,3%, „Техническите проблеми, свързани с използваните електронни платформи“ – 29,9%, „Възможностите на учителите да организират ефективен учебен процес от разстояние“ – 28,8%.
Има предизвикателства, които се оценяват по сходен начин от участвалите в анкетата родители, независимо от населеното място, в което живеят. Такива са „Взаимодействието между учители и родители“, „Затруднения при работа с използваните от учителите електронни платформи за провеждане на обучението от разстояние“, „Затрудненията на детето ми да усвоява учебния материал в същата степен като при присъственото обучение“, „Способностите на детето ми да се подготвя самостоятелно за учебните занимания“, „Техническите проблеми, свързани с използваните електронни платформи“, „Условията за учене у дома“. Оценката на други предизвикателства се влияе в чувствителна степен от това, къде живеят родителите. „Взаимодействието между учители и ученици“ се оценява като по-голям проблем в столицата и областните центрове (40% и 38,3%), отколкото в малките градове и селата (30,2% и 22%). „Възможностите на детето ми да общува със съучениците си“ са по-голям проблем за родителите в столицата и големите градове (41% и 34,7%), отколкото за тези в малките градове и селата (24,3% и 19,1%). „Възможностите на учителите да организират ефективен учебен процес от разстояние“ се поставят под съмнение повече в столицата и областните центрове (33,7% и 28,7%), отколкото в малките градове и селата (21,5% и 14,1%). „Натоварването на родителите с отговорността за ученето на децата“ също се усеща повече сред родителите в столицата и големите градове (36,5% и 32,6%), отколкото в малките градове и селата (29,8% и 26%). „Практиките по оценяване на учениците и предоставянето на обратна връзка“ също будят повече безпокойство сред родителите в столицата и големите градове (20,3% и 19,7%), отколкото в малките градове и селата (12,9% и 9%). Обратно, „Достъпът до подходящи електронни устройства у дома“ е по-голям проблем за родителите в селата и малките градове (16,6% и 14,5%), отколкото в областните центрове и столицата (13,2% и 10%). Разликите в оценката на предизвикателствата спрямо възрастта на учениците не са така чувствителни, с няколко изключения. Най-съществена е разликата в оценката на предизвикателството „Натоварването на родителите с отговорността за ученето на децата“ – то е посочено от 46,7% от родителите в начален етап, 31,3% в прогимназиален и 19,7% в гимназиален. „Способностите на детето ми да се подготвя самостоятелно за учебните занимания“ следва подобна скала – 30,6% в начален етап, 20,5% в прогимназиален и 16,6% в гимназиален. „Затрудненията на детето ми да усвоява учебния материал в същата степен като при присъственото обучение“ отново са най-голям проблем за родителите в начален етап – 53,6% и намаляват с порастването: 47,6% в прогимназиален етап и 42,3% в гимназиален. „Възможностите на детето ми да общува със съучениците си“ се оценява като проблем най-високо в начален етап – 38,9%, в гимназиален е 32%, а в прогимназиален – 31,6%. Данните от проучването показват, че родителските нагласи спрямо преминаването към обучение от разстояние в онлайн среда варират значително в зависимост от възрастта на детето, населеното място, в което живее семейството, ценностните приоритети на родителите и редица допълнителни фактори, така че е невъзможно да се изведе едно единствено решение, което да е удовлетворително за всички родители. Това налага необходимостта от гъвкав подход, основан на локални решения, съобразно конкретната ситуация на различните училища.
*Анализ с графики може да намерите в този линк
