Защо масово децата не четат? Как да направим четенето интересно за най-малките? Какво е нивото на българското образование и какво е нужно да се предприеме, за да се подготвят в училищата грамотни деца? Крайно време ли е държавата да започне инициативи и програми, за да насърчава четенето сред децата? На тези и други подобни въпроси се опитаха да намерят отговори днес представители на гражданския сектор и държавните институции, писатели и издатели на кръгла маса „Четенето е грамотност“, която се проведе в Националния дворец на културата в рамките на 50-ия Софийски международен панаир на книгата. Инициативата е организирана от асоциация „Българска книга“, фондация „Четене“ и сдружение „Книги и четене“.
В обсъждането на тези важни за обществото ни въпроси взе участие изпълнителният директор на Асоциация Родители Яна Алексиева и Цвета Брестничка, писател и също представител на организацията. Те отбелязаха, че е необходимо да се вслушваме в гласа на децата и да подкрепяме чрез най-различни инструменти родителите в тяхната задача да възпитат и отгледат грамотни деца.
Участниците в разговора се обединиха около необходимостта от държавна политика в посока на грамотност и насърчаване на четенето сред най-малките, като много от тях посочиха, че за това е необходим разбира се и финансов ресурс. В светлината и на публикуваните преди два дни незадоволителни резултати от международното изследване PISA писатели и представители на гражданския сектор заявиха, че е крайно време за политическо решение на проблема с подкрепата и на финансовото министерство. Като проблем на срещата бе изтъкната липсата на библиотеки в училищата, състоянието на читалищата, недостатъчните финансови възможности на родителите. „Децата трябва да имат достъп до нови книги, нови автори, да бъде събуден интересът им към книгите, не е нужно да отречем всичко, а по-скоро да надграждаме“, отбеляза Брестничка.
Силно впечатление на срещата направиха думите на издателя Дамян Яков, който посочи: „Езикът придава формата на мисълта, всъщност мисълта съществува чрез езика. В този смисъл липсата на четене означава и липса на мисъл. Функционалната неграмотност засяга цялото общество, не само децата. Народът оскотява, защото не мисли. В такава среда няма как да научим децата да мислят. Промяна няма как да има без политическо решение.“
Национални и международни изследвания в областта на образованието показват, че българските деца, младежи и възрастни изпитват затруднения при прочитане на писмен текст и по-специално – не умеят напълно да осъзнаят и да оползотворят прочетеното. Функционалната грамотност, зависеща от уменията за четене, е ключова за бъдещото професионално развитие на младите хора, за усвояването на компетентности, на родноезикови и чуждоезикови умения и познания. Според последни данни на „Евростат“ за 2022 с 15,1% България е на четвърто място в Европейския съюз по общ дял на младежите (на възраст 15-29 години), които не работят или не учат.
Кръглата маса завърши с подписване на „Националния пакт за четенето“, като организаторите се надяват подкрепата на тази национална кауза да бъде пореден ясен знак за приоритетите на институцията за осигуряване на достъп до книги, насърчаване на четенето и развиване на функционалната грамотност.
