Автор: Давид Кюранов, Асоциация Родители, координатор Програма „Да бъдеш баща“
Българската (и не само) традиция при разпределяне на задачите на родителите, свързани с децата, предполага, че основно майката се занимава с въпроси като детска градина, училище и водене на лекар. В масовия случай в детската градина и училище учителките са жени. Мъжете в тази професия са малко, но, за сметка на това, децата виждат в тях специални личности и обикновено много ги ценят. Същото отношение получават и бащите, които се включват по-активно в писането на домашни, ученето заедно и откриването на нови неща он- или офлайн. Това помага много за развитието и успеха на децата.
Да подкрепяме и мотивираме децата
Значението на бащата като родител започва да се изследва учудващо късно – едва около 70-те години на 20 век. Откритията продължават и до днес и що се отнася до образованието, знаем, че децата, които са подкрепяни активно от бащите си, се чувстват по-уверени и мотивирани да постигат успехи в училище, и го правят. Какво конкретно можем да направим като бащи? Например да помогнем на децата да си поставят цели, да разработят план за постигането им и да се справят с предизвикателствата, като обсъждаме заедно различни ситуации и възможни решения.
Развиване на отговорност и дисциплина
Освен да израстват като личности, в училище децата развиват и основите на работните си навици и за в бъдеще. За тях е ценно, когато и двамата родители покажат своите модели – например как си подреждат задачите, как приоритизират, как си разпределят времето; как работят с колегите си, за да се получават нещата успешно. Когато и бащата е част от картината, тя е по-пълна и богата за децата.
Критичното мислене
Обръщаме му специално внимание, защото е ключово умение за ориентация в днешния свят на свръхинформация. Баща и дете могат да прекарат ценно време заедно, като си задават въпроси и търсят отговорите. Те могат да са различни на различните възрасти и да тръгват от най-прости теми като: „Кой изхвърля кофите за боклук?“ (и защо); „Кой коси тревата в парка?“ (и защо), до по-значими за живота неща като: „Какво е управлението на България и защо е такова?“, и т.н. Важното е да развием навик у детето да се учи да пита и да търси отговори.
Децата разполагат с мегаокеана интернет, където обаче не всяка информация е достоверна. За да не се оплетат в Мрежата, е важно да се научат да си задават въпроси като: „Кой казва това?“ „Казва ли го някой друг, на когото аз вярвам?“ „Как да преценя на кои източници да вярвам?“ и т.н. Резултатът ще е успешен, ако, когато напр. детето ни прочете в Chat GPT, че за иновациите в МОН отговаря дирекция „Образователни иновации и информационни технологии“ (каквато дирекция няма), то ще отвори сайта на МОН и ще установи самó, че изкуственият интелект бърка.
Освен учене, има и игра, нали?
Как иначе? Тук вече бащите са в силата си. Когато става дума за игри, разходки и забавления с децата, изследванията ни от последните 10 години са категорични – това е царството на бащите. Потърсете баланс между темите за училище и учене, и игрите, като може и да ги смесвате. Играйте с децата си игрите, които обичате заедно, но не подценявайте и тези, които те ще ви покажат. Ние като малки нямахме такива – една от причините сега толкова да се захласваме по тях. Само не казвайте на детето, ако геройчето ви в Brawl Stars стане по-силно от неговото.
Бащи, каним ви в училище
Вече споменахме, че българската образователна традиция е силно феминизирана, както и всички професии, свързани с полагане на грижа. Но да не би бащите да не полагат грижи? Полагат, разбира се, и могат да допринесат и за разнообразяването на живота в училище, като например не само присъстват, но и участват в училищен празник – чудесен повод за това е Седмицата на бащата на Асоциация Родители (всяка втора седмица на ноември[1]), в която се включват над 100 училища и детски градини от цялата страна. Могат да проведат учебен час или да заведат класа някъде, или да импровизират проект с децата и учителите.
Много учители са ни споделяли, че понякога им е по-лесно да се разберат с татковците, отколкото с майките. Така че бащите имат място и на родителските срещи, и в настоятелството и Обществения съвет, ако искат. Някои училища по-успешно намират мястото на родителите от други, но няма нужда да чакаме, инициативата може да дойде и от двете страни.
Животът на децата ни в училище може да стига до нас съвсем естествено – както през разговори, така и като покажем на детето, че не го оставяме на входа, а прекрачваме заедно вътре, защото училището е място, важно за цялото семейство. Представете си, че детската градина и училището не съществуват и ние всеки ден водим детето си в дома на някакви непознати хора и отиваме на работа. Реално се случва точно това, ако не се поинтересуваме от учителите и директорите, от съучениците на децата ни и от техните родители – всички те (и ние) са „цялото село, нужно, за да се отгледа едно дете“, както казва древната поговорка.
Бащите и училището – емоционалният ефект за децата
Когато бащите са част от живота на децата си, свързан с училището, те намират място в много важна част от всекидневието на детето. Нека не мислим само за писане на домашни, защото училищният живот далеч не е само това – там има приятели и (понякога) врагове, има щастие и тъга, спокойствие и гняв, има любов. Емоционалното израстване на децата е най-ключовият аспект от развитието им, а бащите – ах, тези бащи – помагат на детето да е спокойно, уверено и да гради хубави приятелства, а в бъдеще – и здрави любовни връзки. Ако вървим заедно с децата по този път на чувствата, не само ще ги познаваме добре, но и ще изградим доверието, което ще запазим за цял живот. А то е нужно и на двамата родители.
Честит първи учебен ден!
Бащи, каним ви да започнете учебната година с детето си! Забавлявайте се на празника, но и поговорете как се чувства детето, какво смята, че го очаква, какво му е интересно, какво му е скучно, с кои приятели си е говорило или писало за училище. И, докато слушате речта на откриването, затворете за миг очи и се запитайте „Ако исках да направя нещо готино в това училище, дори и малко, какво щеше да е то?“ Все отнякъде се започва.
Наслука!
[1] Очаквайте Седмица на бащата: 4-10 ноември 2024 😊
