„Мразя училище!“ Понякога тези думи идват след лоша оценка или спор с приятел. Друг път се повтарят всяка вечер, а сутрините започват със сълзи и молби детето да остане вкъщи. Как да разберем дали става дума за труден ден, или за проблем, който изисква повече подкрепа? Първата стъпка е да чуем какво стои зад изречението.
Като родители лесно можем да приемем „мразя училище“ като нежелание за учене. Да отговорим с „Всички сме ходили на училище“ или „Това ти е работата“. Разбираемо е – тревожим се за отсъствията, оценките и бъдещето на детето. Но подобен отговор може да прекъсне разговора точно когато то се опитва да ни каже нещо важно.
Детето невинаги успява да назове точно преживяването си. „Мразя училище“ може да означава „Страх ме е да не сбъркам“, „Няма с кого да бъда в междучасието“ или просто „Много съм уморен“. Нашата задача е да му помогнем да намери думите.
Какво може да стои зад „мразя училище“?
Трудности с ученето и страх от неуспех. Когато детето не разбира материала, изостава или постоянно се сравнява с другите, училището може да се превърне в място, на което очаква поредното разочарование. Някои деца се притесняват да задават въпроси, защото се страхуват да не им се присмеят.
Самота и трудни отношения. Възможно е детето да е скарано с приятел, да се чувства изключено от групата или да преживява подигравки и тормоз. За него въпросът „С кого ще бъда днес?“ понякога е по-тежък от предстоящото контролно.
Напрежение с учител. Забележка пред класа, неразбрана реакция или усещане за несправедливост могат да оставят силна следа. Важно е да разберем какво точно се е случило и как детето го е преживяло.
Претоварване и липса на почивка. Часове, домашни, тренировки, допълнителни уроци – понякога в деня почти не остава време за свободна игра, приятели и отдих. В такъв случай недоволството от училището може да е част от по-общо изтощение.
Тревога около промяна. Нов клас, ново училище, смяна на учители или трудности у дома могат да направят обичайния ден по-труден. При някои деца напрежението е свързано и със самата раздяла с родителя.
Причините могат да се преплитат. Затова е полезно да изследваме конкретните ситуации, вместо да бързаме с обяснението „мързелува“ или „просто не му се учи“.
Първо връзката, после решението
В момент на силно разочарование детето рядко е готово за дълъг разговор. Най-напред можем да покажем, че сме чули чувството му:
„Звучи така, сякаш днес ти е било много трудно.“
„Искам да разбера какво те кара да се чувстваш така.“
Не е необходимо веднага да го убеждаваме, че училището е хубаво, или да изброяваме любимите му предмети. Можем да приемем преживяването му сериозно, без да се съгласяваме с всяка негова оценка.
Ако не иска да говори, оставете възможност да се върнете към темата: „Добре, не е нужно сега. Когато си готов, ще те изслушам.“ Разговорът понякога тръгва по-лесно по време на разходка или общо занимание, когато няма усещане за разпит.
Задавайте въпроси, които помагат
Въпросът „Защо мразиш училище?“ може да е прекалено голям. Опитайте с нещо по-конкретно:
- „Коя част от деня ти е най-трудна?“
- „Какво се случва в междучасията?“
- „Има ли час, преди който се притесняваш?“
- „С кого се чувстваш спокойно в училище?“
- „Ако можеше да промениш едно нещо, кое би било то?“
Не е нужно да задавате всички въпроси наведнъж. Следвайте разказа на детето и му дайте време да отговори.
При по-малките може да помогне рисунка на училищния ден. При по-големите – разговор за конкретен момент: „Каза, че вторник е най-неприятният ден. Какво го прави такъв?“. Така общото „всичко е ужасно“ постепенно може да се превърне в трудност, по която да работите.
Наблюдавайте кога и колко често се случва
Има значение дали думите са изречени веднъж след разочарование, или се повтарят и са съпроводени с промени в поведението. Обърнете внимание на съня, апетита, настроението, отношенията с приятелите и посещаването на училище.
Понякога напрежението около училището се проявява с болки в корема, главоболие или гадене. Тези усещания могат да бъдат реални и когато са свързани с тревога. При повтарящи се оплаквания потърсете лекарска оценка, вместо да приемате, че детето се преструва.
Потърсете партньорство с училището
Когато трудността се повтаря, разговорът с класния ръководител е важна следваща стъпка. Споделете конкретни наблюдения: „През последната седмица плаче вечер и казва, че в междучасията е само.“ Попитайте какво вижда учителят – кога детето е спокойно, кога се отдръпва и с кого общува.
Уговорете ясни действия: кой възрастен ще бъде на разположение, каква подкрепа е нужна и кога отново ще обсъдите резултата. При необходимост включете училищния психолог или педагогическия съветник. Подкрепата е по-полезна, когато семейството и училището работят по общ план, съобразен с конкретните затруднения.
Кажете на детето предварително с кого ще разговаряте и какво ще споделите. Дайте му възможност да участва: „Какво искаш госпожата да знае?“. Така то има глас в решенията, които го засягат.
Ако разказва за тормоз, заплахи или унижение, приоритет е безопасността му. Изслушайте го, запишете конкретните случаи и поискайте от училището мерки за защита и проследяване. Посланието „Не им обръщай внимание“ оставя твърде голяма отговорност върху самото дете.
Изберете малка, изпълнима стъпка
Не е необходимо да решите всичко с един разговор. По-полезно е да определите откъде ще започнете.
Ако трудността е с материала, първата стъпка може да е изясняване къде точно се е появил пропускът. Ако детето е претоварено – преглед на седмичната програма и повече време за почивка. Ако се чувства само – подкрепа от учителя за включване в общи занимания.
Попитайте: „Кое би направило утрешния ден малко по-лесен?“. След това се върнете към уговореното: помогна ли, какво остана трудно, какво трябва да промените?
Кога е нужна допълнителна подкрепа?
Потърсете специалист, ако тревогата е силна, детето започва да пропуска училище или трудностите се отразяват осезаемо на ежедневието му. Не е необходимо да чакате положението да се задълбочи. Личният лекар и специалист по детско психично здраве могат да помогнат за изясняване на причините и за подходящ план за подкрепа. При продължителни отсъствия връщането следва да се планира съвместно с училището, като се работи и по причините за страданието.
***
„Мразя училище“ невинаги означава голям проблем. Но винаги заслужава да се вслушаме. Детето има нужда да знае, че може да говори за трудното, без да бъде засрамено, и че възрастните ще поемат своята част от решението.
Можем да започнем с едно просто изречение: „Виждам, че ти е трудно. Нека разберем заедно какво се случва.“
