Пропускане на връзки

12 неща, които е по-добре да НЕ правим за децата си

Понякога най-добрият начин да помогнем на детето си е да не бързаме да правим всичко вместо него.

 

Да бъдеш родител често означава да искаш да предпазиш детето си от всичко неприятно. От разочарованията, грешките, несправедливостите, скуката, дори от тъгата. И това е напълно естествено. Но има един парадокс в родителството: понякога точно нещата, от които се опитваме да предпазим децата си, са тези, които им помагат да пораснат.

Самостоятелността, увереността и умението да се справяш с трудностите не се появяват изведнъж на 18 години. Те се изграждат постепенно, в обикновените ситуации от детството.

Ето 14 подхода, които понякога изглеждат странни или дори противоречат на родителския ни инстинкт, но могат да помогнат на децата да станат по-самостоятелни, уверени и отговорни.

 

  1. Не ги спасявайте от всяка грешка

Детето е забравило домашното. Не се е подготвило за контролно. Скарало се е с приятел. Първата ни реакция често е да се намесим и да оправим ситуацията. Но ако винаги решаваме проблемите вместо децата си, кога ще се научат да се справят сами?

Грешките са част от ученето. Те дават възможност на детето да разбере какво не е сработило, какво може да промени и как да опита отново. И разбира се, това не означава да го оставим без подкрепа. Означава да бъдем до него, без непременно да поемаме контрола.

Вместо „Остави, аз ще го оправя“, опитайте с „Как мислиш, че можем да решим това?“

 

  1. Не се чувствайте длъжни постоянно да ги забавлявате

„Мамо, скучно ми е!“

Познато, нали?

Съвременните деца растат сред безброй възможности за забавление. Курсове, тренировки, телефони, игри, организирани занимания. А родителите често се чувстват длъжни да запълнят всяка свободна минута.

Но скуката не е непременно проблем, който трябва незабавно да решим. Когато детето разполага със свободно време, то получава възможност само да измисли с какво да се занимава. Да създаде игра, да експериментира, да открие нов интерес или просто да остане за малко със собствените си мисли.

Не е нужно всяка минута от детството да бъде организирана и полезна. Понякога най-хубавите игри започват именно с думите „Няма какво да правя“.

 

  1. Не превръщайте детството в безкрайна подготовка за бъдещето

Английски, математика, спорт, музика, програмиране. И още нещо, защото „ще му бъде полезно“… Желанието да дадем на детето повече възможности е разбираемо. Но понякога в стремежа си да го подготвим за живота забравяме да му оставим време просто да бъде дете… Да играе без конкретна цел. Да се изцапа. Да измисля правила. Да строи крепости от възглавници. Да се смее на глупости.

Играта не е загубено време. Тя е естествен начин децата да развиват въображението си, да общуват, да разрешават конфликти и да опознават света. Не всяко занимание трябва да носи сертификат, медал или измерим резултат.

 

  1. Не се опитвайте винаги да ги правите щастливи

На никой родител не му е приятно да вижда детето си тъжно. Не са го поканили на рожден ден. Не е избрано за училищния отбор. Загубило е състезание. Приятел е отказал да играе с него… Иска ни се веднага да поправим несправедливостта и да върнем усмивката му. Но животът неизбежно включва разочарования. А децата имат нужда постепенно да се научат, че неприятните чувства са част от него и че могат да преминат през тях.

Понякога най-важното, което можем да направим, е да останем до детето, да го изслушаме и да признаем колко неприятно се чувства. Не е необходимо веднага да му казваме, че всичко е наред. Защото в този момент за него може изобщо да не е наред.

 

  1. Не им казвайте постоянно „Не плачи“ и „Няма нищо“

„Няма защо да се ядосваш“, „Стига си плакал“, „Това не е толкова страшно“. Често използваме тези изрази с най-добри намерения. Искаме да успокоим детето, но за него преживяването може да е много по-силно, отколкото изглежда отстрани.

Децата се нуждаят от помощ, за да разберат собствените си емоции. Когато ги назоваваме и приемаме, им помагаме постепенно да се научат да ги управляват. Можем например да кажем: „Виждам, че си много ядосан“, „Сигурно ти е било обидно“, „Разбирам, че си разочарован“.

Разбира се, приемането на емоциите не означава, че всяко поведение е допустимо. Детето може да бъде ядосано, но не може да удря другите. Всички чувства са позволени. Не всички действия са приемливи.

 

  1. Не ги хвалете само за успехите

„Браво, имаш шестица!“, „Ти си най-умното дете!“, „Пак си първи!“… Похвалите са важни. Но когато вниманието ни е насочено единствено към резултата, рискуваме да изпратим послание, че най-ценни са отличните оценки и победите. А какво става, когато детето не успее?

Затова е полезно да забелязваме и усилията, постоянството, напредъка, смелостта да опита нещо ново: „Видях колко много се постара“, „Този път намери различен начин да решиш задачата“, „Беше трудно, но не се отказа“ – така показваме на децата, че стойността им не зависи от оценките, медалите и чуждото одобрение.

 

  1. Не превръщайте храната в награда или наказание

„Ако си изядеш всичко, ще получиш десерт“ или „Днес няма сладолед, защото не слушаш“ – много семейства познават подобни разговори.Но когато храната се превръща в средство за контрол, лесно губим от поглед по-важната цел: детето да изгради здравословно и спокойно отношение към храненето.

Не е необходимо да делим храните на абсолютно „добри“ и „лоши“ или да превръщаме всяко лакомство в голямо събитие. По-полезно е да има ясни правила, разнообразна храна, съобразени с възрастта порции и възможност детето постепенно да разпознава кога е гладно и кога се е заситило.

Разбира се, медицинските ограничения и конкретните хранителни потребности винаги трябва да се спазват.

 

  1. Не разчитайте само на забраните, когато става дума за екрани

Телефоните, таблетите и компютрите са част от света, в който растат децата ни.

Затова въпросът не е единствено колко време прекарват пред екран, а и какво правят там, с кого общуват и как това се отразява на съня, движението, ученето и отношенията им.

При най-малките деца ограниченията са особено важни. С порастването обаче нараства необходимостта не само от правила, но и от разговори и изграждане на дигитални умения. Можем да гледаме съдържание заедно, да говорим за реклами, лични данни, онлайн общуване и рискове. И най-вече да дадем личен пример. Трудно е да убедим детето, че телефонът не трябва да стои на масата по време на вечеря, ако нашият постоянно е до чинията.

 

  1. Не ги учете само да бъдат независими

Самостоятелността е важна. Но тя не означава, че човек трябва да може да прави абсолютно всичко сам. Да поискаш помощ, да работиш с други хора, да споделяш отговорности и да се съобразяваш с общите нужди също са важни житейски умения. Семейството е първото място, където детето може да ги упражнява.

Дори малките деца могат да имат подходящи за възрастта им задължения: да приберат играчките, да помогнат при подреждането на масата, да се грижат за собствените си вещи. Важно е тези задачи да не се представят като наказание, а като естествен принос към общия живот. Посланието е просто: „Ти си важна част от нашето семейство и всички имаме своя принос.“

 

  1. Не превръщайте живота им в постоянно състезание

Кой има по-висока оценка? Кой чете по-бързо? Кой е най-добър в класа? Кой е спечелил повече медали? Сравненията често присъстват в разговорите между възрастните, понякога дори без да го осъзнаваме. Но всяко дете има собствено темпо, интереси и силни страни.

Състезанията могат да бъдат мотивиращи и забавни. Проблемът възниква, когато победата стане единственият критерий за успех. Не по-малко важно е детето да се научи да работи в екип, да подкрепя другите и да се радва на общите постижения. След състезание или училищна изява можем да попитаме не само „На кое място си?“, а и „Беше ли ти интересно?“, „Какво научи?“, „Кое ти беше най-трудно?“.

 

  1. Не се опитвайте да осъществите собствените си мечти чрез тях

Може би винаги сте искали да свирите на пиано. Или да бъдете спортист. Или лекар. И сега ви се струва прекрасно детето ви да има възможностите, които вие не сте имали… Но то може да иска нещо съвсем различно.

Да го подкрепяме не означава да решаваме вместо него какъв човек трябва да стане. Можем да му показваме различни възможности, да го насърчаваме да опитва и да му помагаме да развива способностите си. Но трябва и да го слушаме. Защото най-важната задача на родителите не е да отгледат свое копие, а да помогнат на детето да открие собствения си път.

 

  1. Не премахвайте всички последствия от решенията им

Детето е похарчило джобните си пари още в понеделник. Забравило е необходимите материали за училище. Обещало е нещо, но не го е изпълнило. Лесно е да се намесим, за да избегнем неприятностите. Понякога обаче е по-полезно да оставим детето да се сблъска с разумните и безопасни последици от своя избор. Това не означава да го наказваме, да го унижаваме или да го оставяме в ситуация, която застрашава здравето, сигурността или благополучието му. Означава постепенно да му даваме възможност да разбере връзката между решенията и резултатите от тях.

Границите също са част от грижата. Децата имат нужда да знаят какво се очаква от тях, защо съществуват правилата и че възрастните ще ги прилагат последователно и с уважение.

 

***

Целта на родителите не бива да е да отгледаме деца, които никога не грешат, никога не се разочароват и никога не срещат трудности. Целта ни би трябвало да е да отгледаме деца, които знаят, че са обичани, които вярват в собствените си възможности и които постепенно се учат да се справят със света… А понякога най-доброто, което можем да направим като родители, е просто да бъдем до тях, без да вършим всичко вместо тях.

 

Този сайт използва бисквитки. Можете да ги изключите от настройките на вашия браузър.