Можем ли да научим децата да разбират емоциите си, да общуват с уважение и да се справят с предизвикателствата на живота? Именно това стои в основата на социално-емоционалното учене – тема, която все по-често е във фокуса на съвременното образование. За неговото значение, предизвикателствата и добрите практики разговаряме със Зорница Трифонова, координатор „Образователни програми и социално-емоционално учене“ в Асоциация Родители.
Защо темата за социално-емоционалното учене (СЕУ) е толкова важна за Асоциация Родители?
Социално-емоционалните умения са сред най-важните умения, които помагат на всеки човек да изгражда пълноценни взаимоотношения, да се справя успешно в социалната среда, да разрешава конфликти по конструктивен начин, да преодолява предизвикателства, да си поставя цели и да ги постига, както и да бъде гъвкав и адаптивен в един непрекъснато променящ се свят. Накратко, те са в основата на удовлетворяващия личен и професионален живот.
Съществуват различни модели за класифициране на социално-емоционалните умения. Един от най-широко използваните и утвърдени е този на CASEL, който ги обединява в пет основни области: себепознаване, саморегулация, социална осъзнатост, взаимодействие с другите и отговорно вземане на решения.
Себепознаването включва способността човек да разпознава собствените си емоции, мисли и ценности и да разбира как те влияят върху поведението му. То обхваща и умението реалистично да оценява своите силни и слаби страни, както и да изгражда увереност, позитивна нагласа и мотивация за учене и усъвършенстване.
Саморегулацията е свързана с умението да управляваме своите емоции, мисли и поведение в различни ситуации. Тя включва ефективно справяне със стреса, контрол върху импулсите, самодисциплина, вътрешна мотивация и способност да си поставяме лични и учебни цели и последователно да ги следваме.
Социалната осъзнатост означава да можем да разбираме гледната точка на другите и да проявяваме емпатия, включително към хора с различен произход, култура или житейски опит. Тя включва още познаване на социалните и етичните норми и осъзнаване на ресурсите и подкрепата, които предлагат семейството, училището и общността.
Уменията за взаимодействия с другите помагат за изграждането и поддържането на здравословни и устойчиви отношения с различни хора и групи. Те включват ефективна комуникация, активно слушане, работа в екип, конструктивно разрешаване на конфликти, устойчивост на негативен социален натиск, както и умението да търсим и предлагаме помощ, когато е необходимо.
Отговорното вземане на решения е способността да правим конструктивни избори относно собственото си поведение и взаимоотношенията си с другите, като се ръководим от етични принципи, социални норми и грижа за безопасността и благополучието на всички. То включва умението да оценяваме реалистично последствията от своите действия и да поемаме отговорност за тях.
Развитието на тези умения започва още в семейството и продължава във всички среди, в които детето расте и учи – яслата, детската градина и училището. Затова е изключително важно да подкрепяме и развиваме капацитета на значимите възрастни в живота на децата – родителите и учителите. Когато те разполагат с необходимите знания, увереност и практически умения, могат естествено и последователно да насърчават развитието на социално-емоционалните умения у децата.
Именно затова Асоциация Родители работи целенасочено в областта на СЕУ. Вярваме, че всяка инвестиция в развитието на социално-емоционалните умения е инвестиция в благополучието на децата – днес и в бъдеще.
Какви конкретни инициативи или проекти реализира Асоциацията в тази посока?
Още преди темата за СЕУ да стане широко разпознаваема в България, Асоциация Родители последователно поставяше акцент върху значението на тези умения чрез ресурсите, които създавахме, обученията, които провеждахме, и срещите с родители, учители и специалисти.
От 2019 г. насам сме партньор в програми на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, насочени към развитието на СЕУ в България. В рамките на тези инициативи разработихме Методика за развиване на социално-емоционалните умения при деца на възраст 3 – 6 години. При създаването ѝ си партнирахме с няколко детски градини, в които методиката беше приложена и тествана на практика. Успоредно с това проучихме и анализирахме добри практики от България и чужбина, за да създадем модел, който е едновременно научно обоснован и лесен за прилагане в ежедневната работа на педагогическите специалисти.
До момента сме подкрепили 20 училища от различни региони на страната, които внедряват СЕУ в началния етап на образованието. В основата на нашия подход е убеждението, че устойчивите резултати се постигат, когато училището и семейството работят в партньорство. Затова подкрепяме учителите в изграждането на активна връзка с родителите, като надграждане на прилагането на практики за развитие на СЕУ в класната стая.
Организираме тематични родителски срещи и обучения, в които родители и учители заедно обсъждат как могат да подкрепят децата в разпознаването и управлението на емоциите, изграждането на здравословни взаимоотношения, справянето с трудности и развиването на социална и емоционална устойчивост. Вярваме, че когато възрастните говорят на един език и си партнират, децата получават най-добрата възможна подкрепа за своето развитие.
Срещате ли съпротива или неразбиране от страна на родители или институции и как се справяте с това?
Понякога срещаме скептицизъм от страна на родителите и това е напълно естествено. Социално-емоционалното учене се различава от традиционната представа за учене – няма учебник, урок, изпитване и оценка. Социално-емоционалните умения принадлежат към т.нар. меки умения и се развиват най-успешно чрез личен опит, преживяване, положителен пример от възрастните и подкрепяща среда както в семейството, така и в училището или детската градина. Те се изграждат постепенно – чрез ежедневните взаимоотношения, реалните житейски ситуации и последователното им упражняване.
Когато работим с родители и ги включим в практически дейности, чрез които сами преживяват процеса на социално-емоционално учене, отношението им често се променя. Те откриват колко ценно е човек да разпознава собствените си емоции, да осъзнава силните си страни, да поглежда на ситуациите през гледната точка на другите и да прави избори, които са добри както за него самия, така и за хората около него. Родителите осъзнават и още нещо много важно – че за да помогнат на децата си да развият тези умения, е необходимо самите те да бъдат модел за подражание. Това, разбира се, изисква готовност за личностно развитие и желание да се учим заедно с децата си.
През годините сме били свидетели и на обратния процес – деца, които усвояват социално-емоционални умения в училище, започват да ги пренасят у дома. Те разказват на родителите си какво са научили, показват им различни упражнения и със своя ентусиазъм ги мотивират също да бъдат по-осъзнати в общуването и отношенията си.
И за учителите началото невинаги е лесно. СЕУ изисква промяна не само в методите на преподаване, но и в начина, по който възрастните възприемат себе си и отношенията си с децата. Учителите също преминават през процес на развитие – учат се да разпознават и управляват собствените си емоции, да използват стратегии за справяне със стреса, да разговарят спокойно с децата за техните чувства и потребности, да посредничат при конфликти и да превръщат ежедневните ситуации във възможности за учене.
Едно от най-големите предизвикателства е да убедим институциите, че СЕУ не се развиват само в специално определен час. Безспорно е полезно в училищната програма да има време, посветено на теми като емоции, взаимоотношения, себепознание и вземане на решения. Но истинското учене се случва през цялото време – във всяко взаимодействие между възрастните и децата.
Не можем да проявяваме емпатия само по време на урок за емпатия, а няколко часа по-късно да пренебрегнем чувствата на детето. Не можем да говорим за уважение и подкрепа само в рамките на специално занимание, ако ежедневното общуване не ги отразява. Ако искаме децата действително да развият СЕУ, цялата среда около тях – в семейството, в детската градина и в училището – трябва последователно да показва ценностите и поведението, които искаме те да усвоят.
Какви резултати или промени очаквате да видите в дългосрочен план?
Най-голямата промяна, на която се надяваме, е все повече родители, учители и всички професионалисти, работещи с деца, да осъзнават значението на СЕУ и целенасочено да създават възможности за развитието на тези умения както в семейството, така и в образователната среда.
Очакваме също институциите, които носят отговорност за развитието, образованието, грижата и безопасността на децата, все по-ясно да заявяват необходимостта от промяна в подхода към детето. Това означава не просто въвеждането на нови програми, а изграждането на политики, услуги и образователни практики, които наистина поставят детето в центъра и създават среда, в която социално-емоционалните умения се развиват естествено – чрез ежедневните взаимоотношения и преживявания.
В ранното детство, а и през следващите етапи на развитието, децата учат най-вече чрез примера на възрастните и на своите връстници. Затова не можем да очакваме да възпитаме осъзнати, спокойни, уверени и отговорни млади хора, ако те растат в среда, в която липсват уважение, емпатия и конструктивно общуване, а конфликтите се решават чрез агресия или надмощие. Ако искаме децата да проявяват уважение, съпричастност и отговорност, ние като възрастни трябва ежедневно да им показваме как изглеждат тези ценности на практика.
Вярваме, че именно чрез работата с родители и учители, чрез повишаването на техните знания и умения и чрез създаването на практически ресурси, които могат да използват в ежедневието си, постепенно ще изградим общности, в които възрастните са най-добрият пример за децата.
Нашият подход е да започваме с малки, но устойчиви стъпки – в една група, един клас, една детска градина, едно училище или една родителска общност. Именно там виждаме как промяната се случва: хората започват да общуват по различен начин, да си партнират, да се подкрепят и заедно да изграждат култура на уважение и сътрудничество. Този подход отнема повече време и ресурс, но резултатът, който се постига, си заслужава, защото е устойчив и промяната се е случила на много по-дълбоко ниво в самите хора, а оттам – и в средата, в която са те.
Какво бихте искали да се промени на ниво политики или училищна практика, за да се развива СЕУ по-ефективно?
Бихме искали СЕУ да се превърне в естествена част от културата на всяка детска градина и всяко училище, а не да се възприема като отделна инициатива или допълнителна дейност. Това означава всички професионалисти, които работят с деца и техните семейства – учители, психолози, педагогически съветници, социални работници и ръководни екипи – да споделят общо разбиране за значението на социално-емоционалното развитие и да работят в партньорство за създаването на подкрепяща среда за всяко дете.
За да се случи това, са необходими последователни политики, които инвестират в хората. Необходимо е да се осигурят качествени обучения, методическа подкрепа и възможности за професионално развитие на всички специалисти, работещи с деца – както в образователната система, така и в социалните услуги. СЕУ не може да бъде устойчиво, ако се основава единствено на ентусиазма на отделни учители или екипи.
Също толкова важно е родителите да бъдат активни партньори в този процес. Затова вярваме, че е необходимо да се развиват достъпни програми за бъдещи и настоящи родители, които да ги подкрепят още от най-ранното детство на децата. Родителските обучения, групите за игра и подкрепа, както и различните форми на семейно консултиране могат да помогнат на възрастните да изграждат умения за общуване, емоционална подкрепа и съзнателно възпитание.
На ниво училищна практика бихме искали учителите да разполагат с повече свобода и доверие да организират учебния процес според потребностите на своя клас или група. Необходимо е да има време за разговори по важните за децата теми, за обсъждане на възникнали ситуации и за съвместно намиране на решения. Именно в тези ежедневни моменти се развиват умения като саморегулация, емпатия, сътрудничество и отговорност. Физическата среда също има значение. Добре е училищата и детските градини да предлагат пространства, които насърчават общуването, екипната работа и сътрудничеството, както и спокойни кътове, в които децата могат да се усамотят, да се успокоят или с подкрепата на обучен медиатор да разрешават възникнали конфликти.
В по-широк план вярваме, че СЕУ трябва да бъде разпознато като равностойна част от качественото образование. Както очакваме децата да придобият знания и академични умения, така трябва целенасочено да развиват умения за общуване, самопознание, саморегулация, сътрудничество, емпатия и отговорно вземане на решения. СЕУ трябва да е част от цялостния образователен процес не само на хартия, а с реално изражение.
Това означава и да преосмислим начина, по който измерваме успеха на образователната система. Резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити са важен показател, но не могат да бъдат единственият. Успешното училище е това, което не само подготвя знаещи ученици, но и изгражда уверени, осъзнати, адаптивни, инициативни и съпричастни млади хора, които умеят да се справят с предизвикателствата, да работят с другите и да допринасят за развитието на обществото.
