Родителите често се чудят от колко лично пространство имат нужда децата им, как трябва да се отнасят към тази тяхна потребност и редно ли е да ги шпионират. Повечето специалисти са на мнение, че би следвало личното пространство на подрастващите да е директно свързано с отговорностите, които имат и честността, която показват. Преди да стигнем до същината на темата обаче, нека първо обърнем внимание на етапите, през които минават децата.
Малките деца и личното пространство
Когато едно дете е малко, на практика то е неразделно от родителите си. С порастването обаче започва съвсем естествен процес на отделяне и се стига до онзи момент, в който детето например влиза в банята, затваря вратата, защото иска уединение и се притеснява ако някой, дори собствените му родители, го нарушат. Нуждата от уединение е естествена и здравословна от психологическа гледна точка, така че е важно родителите да я подкрепят.
Отделянето е абсолютно естествен процес, част от израстването на детето и в тийнейджърската възраст той става много видим и отчетлив.
Подрастващите и нуждата им да се отделят
Тийнейджърите имат нужда да се отделят и да развиват индивидуалността си, когато вече искат да имат свой собствен живот. Нашата задача като родители в тази възраст е именно да ги подготвим за това. Много важно е да знаем, че част от този процес е поставянето на граници. Родителите и децата често имат конфликти именно по отношение на това къде се поставят границите. И въпреки че граници трябва да има и в тази възраст, детето трябва да разполага и с лично пространство. То трябва да има стая или друго помещение, в което да се уедини и това да се уважава от семейството. В тази възраст започва шпионажът на родители, особено ако детето им е по-потайно и отдръпнато. Те влизат в стаята му под предлог, че събират дрехи за пране например, ровят в нещата му и преглеждат телефона му.
Кога не е добре да шпионирате детето си
Ако си имате тийнейджър, който е отговорен, отнася се съвестно към часа си за прибиране, ако знаете къде е и с кого е, то тогава специалистите съветват да не навлизате твърде много в личното му пространство. Освен това може дори да изтъкнете, че виждате сериозността, която той или тя проявява, с думите: „Справяш се много добре и аз няма да нарушавам личното ти пространство. Нямам никаква причина да не ти вярвам.“
Трябва да имате предвид, че ако случаят ви е такъв и въпреки това имате нужда да проверявате детето си, шпионирането пречи на процеса на отделянето и израстването. Не трябва да забравяме, че искаме да възпитаме млад човек, който може да взема самостоятелно решения и да води свой собствен живот. А ако проверявате дете, което като цяло се държи отговорно, то вие му изпращате послание: „Не ти се доверявам, въпреки че не си направил нищо нередно“.
Когато имате съмнения, играта се променя
Ситуацията се променя, ако сте открили съмнителни неща в поведението на тийнейджъра и имате опасения относно тях. Тук трябва да се има предвид, че родителите имат отговорност да предпазват децата си, дори когато те не искат да бъдат защитени. Ако имате сериозни опасения, че детето ви злоупотребява с наркотици или алкохол или прави нещо друго, което е опасно и рисковано, то вие сте задължени да проверите вещите му. Защото трябва да сте наясно какво се случва, за да знаете как да действате.
Очаквайте част II!
