Ето и втора част на темата „Трябва ли родителите да шпионират тийнейджърите?“. В нея се обръща внимание на следенето на устройствата на подрастващите и се разглеждат две ситуации, при които родител влиза в конфликт с тийнейджър.
Първата част от темата може да прочетете тук: Трябва ли родителите да шпионират тийнейджърите? (Част I)
Следенето на телефони, компютри и социални мрежи
Някои родители редовно проверяват устройствата на децата си. Но и тук важи правилото, че ако детето е отговорно, то няма нужда от кой знае какво следене. Важното е то да знае как да се държи в онлайн пространството, как да се защитава и как да се ориентира кое е вредно съдържание. Ако това не е така, и то показва рисково поведение и онлайн, имате основание да проверявате устройствата му.
Кажете на детето си, че го проверявате
Бъдете честни с детето си и му кажете, че го следите, това е основно нещо в отношенията ви с него. Много родители ще кажат, че ако то крие нещо и ние го предупредим, то вероятно ще го скрие навън. Да. Навярно така ще постъпи, но вие поставяте правилата в дома и вие сте показали честност.
С действията си вие всъщност му казвате: „Ти изгуби доверието ми и сега те проверявам по-често. Правя това, защото те обичам и искам да си в безопасност.“
Не позволявайте детето да изкриви разговора в неподходяща посока
Много често когато детето е хванато да прави нещо нередно, то насочва темата в друга посока и хвърля вина върху родителя. „Не мога да повярвам, че си тършувала в стаята ми“ или „Не мога да повярвам, че си ми гледал в телефона“ би казал един тийнейджър, ако родителят е открил нещо при претърсването на стаята му или при проверяването на телефона му. Това е тактика на подрастващите, с която поставят родителя в отбранителна позиция. Те създават конфликт, за да избегнат поемане на отговорност за действията си.
Ето няколко тактики, които ще ви помогнат да се справите в такива ситуации:
Ситуация 1:
Майката намира листчета за свиване на марихуана в чекмедже на детето. То естествено избухва как е могла да тършува из вещите му, като е вече на 16 години. Родителят не трябва да влиза в тази полемика, а може да каже: „Аз ти казах, че ще проверявам нещата ти. Проблемът не е, че те проверих, а че имаш листчета в чекмеджето. И това е единственото, за което искам да говорим. Ако искаш да крещиш, иди и крещи на друго място. Когато си спокоен, ела да поговорим за листчетата. Не нарушавам правата ти, а ти нарушаваш правилата у дома.“ И родителят трябва да приключи спора тук.
Ситуация 2:
Майката намира листчета, а детето казва, че не са негови, а на негов приятел. Може да кажете: „Не искам да чувам това повече. Твоя отговорност е да не носиш наркотици в дома и ще понесеш последствия за това.“
Ако детето се опита да ви каже, че го е направил заради доброто на приятел, не се хващайте на въдицата. Кажете му: „Ти донесе вкъщи наркотици. Те са в твоето чекмедже и това е твоя отговорност.“
Като за край можем да обобщим, че личното пространство е привилегия, не право. Децата трябва да знаят, че ако нарушават правилата и предават доверието на родителите, ще ги предизвикат да ги проверяват по-често, за да са сигурни, че децата им са в безопасност. И обратното, ако детето е честно и отговорно, то вие трябва да му покажете, че виждате това и го оценявате.