Когато е налице сложен казус, много често родителите и учителите са част от един и същи проблем, който се отразява най-вече на децата. Тези проблеми не са стереотипни, при тях има нюанси, няма наръчник за справяне, няма и протокол. Затова всъщност са сложни и изискват търпение, професионализъм, систематична работа. При тях често се налага и търсене на общ подход, решения и подкрепа, съобразени с конкретната ситуация.
Именно с тази задача се заеха родители, учители, директори и представители на институциите и гражданския сектор, които отделиха заслужено внимание на важната тема за трудните случаи в рамките на конференцията “Родители и учители: Заедно за детето”. Асоциация Родители организира форума на 15 февруари, водена от желание и стремеж да предизвика разговор за връзката между родители и учители, да сближи позициите им, да повдигне темата за партньорството им, което е ключово именно при трудните случаи.
Какво всъщност е труден случай? Можем ли да разграничим различни видове трудни случаи?
Трудните случаи възникват при различни ситуации и обикновено в резултат на затруднена или счупена комуникация между различните страни в конфликта.
Най-често сложните казуси стигат бързо до кабинета на психолога и са свързани с отказ от страна на родителите да признаят даден проблем и да съдействат за разрешаването му, смята образователният експерт Марияна Георгиева. Тя посочва, че трудните случаи са свързани с липсата на доверие на някои родителите в капацитета на образователната система, както и с факта, че някои децата не съумяват да развият необходимите умения в съответните възрасти, заради което се налага късното им изграждане.
Панелна дискусия на тема „Трудните случаи и какви са перспективите и нуждите за подобряване на ситуацията?“
„Когато в България има труден случай, няма ясен водещ на случая, институциите са в разнобой. Границите на системата в голяма степен са нарушени, те допускат вмешателства, които нарушават нейната роля като образователна система“, смята още експертът.
Светлина в тунела до известна степен обаче има, защото по думите на директора на 51 СУ Асен Александров, който се е сблъсквал с немалко такива казуси, не повече от 1 процент от всички родители биха могли да се класифицират като трудни случаи. Не повече от 10 % от учителите пък предизвикват някакъв вид недоволство у родителите.
„Проблемът обаче, е че този 1 % от родителите обезверява и убива ентусиазма на учителите, а тези 10 % от учителите рушат доверието на родителите в цялата учителска общност“, отбелязва Александров. Той набляга и на факта, че много често говорим не за трудни случаи, а за трудни ситуации, в които група родителите се обединяват, понякога дори с подкрепата на учители, срещу дете, което създава проблеми.
Анет Маринова, училищен психолог в 23 СУ, от своя страна обръща внимание на психичното страдание при децата, като отбеляза, че родителите много по-трудно разпознават психично страдание на детето, отколкото училището.
„Трудните случаи се появяват, когато и училището, и родителите не разпознават психичното страдание“, казва психологът. Затова според нея родителите и учители имат нужда от пространство да общуват, да говорят за детето и това да не е само, когато е възникнал проблем. Регулярните индивидуални срещи между двете страни са част от решението на пъзела, подход отдавна възприет в много образователни системи по света, който дава позитивни резултати.
Георги Еленков е директор на застъпнически отдел в НМД, обучител и медиатор към ПАМБ и сдружение „Виа Хуманика“, който също се е сблъсквал с много предизвикателни случаи, свързани със сложни, понякога агресивни поведенчески прояви. Той набляга на факта, че те винаги произтичат от различни обстоятелства – предизвикателства в семейната среда, тежки отношения между родители, авторитарен подход на директори и други. А това налага различни подходи и мерки от отговорните институции.
Мерки и решения: Какво може да се направи?
На първо място екипът на Асоциация Родители е убеден, че партньорството между семейство и училище е необходимо условие за създаване на общност, което би позволило трудните случаи да бъдат разрешавани много по-лесно. Връзката между родители и учители се гради, тя е плод на усилия и от двете страни, но първата стъпка като че ли е по-скоро на преподавателите. За радост тенденцията вече се обръща и учителите не търсят родителите само по лоши поводи. Те градят последователно стабилни отношения с тях, активни са в комуникацията си, склонни са да пробват нови подходи в интерес на детето. “Индивидуалната обратна връзка трябва да е насочена не само към родители на деца, които имат проблеми, а към всички родители – всеки има нужда да чуе нещо за детето си”, пояснява Зорница Трифонова от екипа на организацията.
Въпреки това винаги съществува рискът отделни родители – основателно или не – да реагират негативно на някакви действия на училищния екип или отделни негови представители. Точно това са ситуациите, които внасят най-голямо напрежение в отношенията семейство-училище и които формират най-силно негативните нагласи сред учителите към работата с родители.
“При разрешаването на конфликтни ситуации е важно да се постави преграда пред персонализирането на напрежението и да не се позволи то да прерасне в личностен конфликт между родителя и отделен учител. Ето защо е необходимо да има ясна координация на училищно ниво в работата с определени родители, особено в случаите, когато има напрежение”, изтъква Яна Алексиева. Тя посочва, че е хубаво училището да има предварително механизъм, разработени стъпки за действие в случай на сложни ситуации, с които да са запознати всички екипи и родители.
„Медиаторството също е много важен инструмент. Когато е ясно, че една ситуация не може да се реши законово, трябва да се реши посредством медиация и тя трябва да стане задължителна. В момента медиаторството не е задължително за родителите и когато има проблем, даден родител ти казва, че той просто няма да дойде и ние няма какво да направим“, споделя Александров. Той вярва и, че като част от мерките е необходим филтър на жалбите към училището, така както той фигурира в социалните мрежи, например.
Георги Еленков и Асен Александров
Георги Еленков от своя страна дава много изчерпателно определение на термина медиация и обяснява как той може да бъде приложен в училище. По думите му медиацията е способ за доброволно разрешаване на спорове, при което има неутрално трето лице, което помага на двете страни в конфликта да осъзнаят своите интереси и потребности и да изградят заедно едно взаимноизгодно решение, което да удовлетворява нуждите и на двете страни. Той посочва, че училищна медиация вече има в много европейски страни.
Георги Еленков
„Когато има конфликт между ученици, между учител и ученик, между учител и родител, специално обучен педагог, преминал обучение за медиатор, се заема с казуса и съдейства за това двете страни да се чуват взаимно, да срещнат своите нужди, да преодолеят антагонизма, метафорично казано, всяка да стъпи в обувките на другия. Има и модел, за който ние най-много се застъпваме, при който ученици се обучават за медиатори и заедно с обучения педагог сформират медиационен съвет. Така връстници на ученици, които са в конфликт, могат да помогнат да го преодолеят чрез разговор, игра, упражнения, стимулиращи емпатията“, уверен е Еленков. Той акцентира и върху нуждата от скрийнинг и ранна детска интервенция, от редовно наблюдение на психо-физичното състояние на детето.
Яна Алексиева и Марияна Георгиева
„Няма една мярка, с която да решим като с магическа пръчка проблема с трудните деца“, отбелязва Марияна Георгиева. Това, което тя споделя от опита си също е, че проблемът трябва да се решава на нивото на възникването му, т.е когато идва от семейството, е необходима интервенция в семейството.
Що се отнася до мерките за предотвратяване на трудните случаи, то тя е убедена, че трябва да се наблегне на социално-емоционалното учене от ранна възраст, тъй като то е начин децата да изградят умения за самоконтрол и да се намалят проявите на насилие сред тях.
Автор на снимки от конференцията „Родители и учители: Заедно за детето“: Антон Василев
