През последните седмици в онлайн пространството се завъртя един текст, посветен на видовете интелигентност и значението им за развитието на човека и за начина, по който той извървява житейския си път. В него се посочва съществуването на 4 вида интелигентност – 1) Коефициент на интелигентност (IQ), 2) Емоционален коефициент (EQ), 3) Социален коефициент (SQ) и 4) Коефициент на бедствие (AQ).
Интересно е, че според изводите на психолозите хората, които имат по-висок EQ и SQ, е по-вероятно да стигнат по-далеч в живота от тези с висок IQ, но нисък EQ и SQ. Освен това по тяхно мнение човек с висок коефициент на интелигентност може да се окаже нает от човек с висок EQ и SQ, въпреки че има среден коефициент на интелигентност.
Темата за видовете интелигентност ни подтикна да надникнем по-дълбоко в сферата на социално-емоционалните умения, за които така често става дума напоследък и на които се гледа като на успешна формула за реализация и пълноценен социален живот.
Какво всъщност са социално-емоционалните умения?
Най-общо казано, под термина социално-емоционални умения (СЕУ) се разбира съвкупност от няколко важни компонента: умението на човек да познава собствените си емоции и реакции (себеопознаването), умението да умее да регулира поведението и социалните си реакции (саморегулацията), да разпознава емоциите в другите и как собственото му поведение влияе върху реакциите на останалите (социална осъзнатост), умението да създава връзки и приятелства (взаимоотношения) и отговорното вземане на решения.
Накратко този модел предполага, че ако се познаваш, можеш да се управляваш добре, а ако познаваш другите, можеш да изпитваш емпатия към тях и да имаш добри отношения с тях. Тогава можеш да правиш отговорни избори за себе си и околните.
Как се изграждат тези умения у децата?
На първо място това се случва чрез примера на родителите и като цяло на значимите възрастни за децата – учители и близки хора. Няма как да научим едно дете на някакво умение, ако ние не го притежаваме, категорични са психолозите и често привеждат като аргумент следния цитат: „Не се притеснявайте, че децата невинаги ви слушат какво им казвате. Притеснявайте се, че постоянно ви наблюдават.“
Освен чрез личния пример възрастните могат да развиват тези умения у децата чрез игри, чрез четене на книги, разказване на истории, разговори с децата при някаква ситуация навън. Хубаво е възрастните да разясняват на децата конкретни ситуации, за да им помагат да разпознават основните емоции. Защото когато детето знае какво преживява, то може да го назове, да го изрази и да общува. Освен това ролята на родителя да развие у детето емпатия е ключова.
В България през последните години темата за развиването на социалните и емоционалните умения на децата и младежите става все по-актуална. В отговор на това на пазара се появяват все повече ресурси за родители и учители, предимно под формата на книги и онлайн ресурси, но включително и курсове и извънкласни дейности за деца с цел развиване на емоционална интелигентност.
В някои частни училища и детски градини започват да се правят крачки към интегрирането на програми за СЕУ, които обхващат цялата общност. Като примерна практика можем да посочим сутрешното кръгче, в което децата и учителите споделят емоциите и темите, които ги вълнуват. Друг похват е разиграването на ролеви игри – участниците си сменят ролите. Това е особено полезно при конфликтна ситуация – емпатията се развива у едно дете, а и у възрастен дори, когато те „влязат в обувките“ на друг човек.
На това се учим цял живот
Темата е наистина всеобхватна, но Асоциация Родители е на мнение, че тя трябва да навлиза все по-сериозно в образованието и мисленето на обществото. Важно послание, което можем да изведем като отправна точка е, че всеки има право на всякакви чувства, но няма право на всякакво поведение. Ако децата в детската градина се научат, че няма нищо лошо в емоциите, които изпитват, но поведението им трябва да е съобразено с околните, ще е прекрасно.
Тук е и мястото да посочим, че развиването на социално-емоционални умения не може да се случи само за час или два. Затова и е ключово този аспект да бъде обхванат навсякъде – и в училището, и в детската градина, и в дома. Това е нещо, на което се учим постоянно, дори в рамките на един цял живот.
