Ден след излизането на резултатите от матурите в 7-и клас, за поредна година сме във водовъртеж от емоции, анализи и обещания. Кой тъжен, кой весел (тъжните май са повече за съжаление), всички като че ли са единодушни, че системата на образованието куца. Не просто куца, а сякаш всеки момент ще рухне под своята собствена тежест, формирана от неподходящи и остарели учебни програми, непрактични методи на преподаване, изисквания, несъвместими с възрастта на децата и материала, който им се преподава.
За поредна година деца и родители въздъхват с облекчение, че изпитите по Български език и литература и Математика са отминали, но пък остават с горчив привкус и неудовлетворение от положените усилия и слабите резултати. Малцина са тези, които публикуват шестиците на децата си, но дори и те са съгласни, че е нужна спешна реформа на образователната система. И то не на парче, както години наред уж се реформираше образованието. Необходим е план, визия, тотална промяна в парадигмата на образованието. Нужно е да се мисли в цялост, да се вземат предвид много специфики както на училището, така и на децата, нужно е като цяло да се придвижим напред. А това включва и най-важното – учениците да ходят с желание на училище, да бъдат мотивирани да учат, да попиват с интерес и в крайна сметка да бъдат подготвени за истинския живот както образователно, така и чисто човешки. Нали всичко това се прави за тях.
Част от търсената промяна е подобряването на качеството на училищния живот. В доклад посветен на темата (Подобряването на качеството на училищния живот като предпоставка за повишаване на ангажираността на учениците, подобряване на академичните резултати и превенция на отпадането на Институт за изследвания в образованието) се посочва, че изграждането например на силна идентичност и принадлежност към училището, овластяването и активното включване на учениците в управлението на образователния процес, подобряването на самооценката на учениците за способностите им да се справят с ученето, ограничаването на тормоза и насилието в училище, създаването на атмосфера на сътрудничество и подкрепяща среда, могат да имат много висока добавена стойност за образователните постижения и за задържането в училище.
Обръщаме внимание на това неслучайно. Защото е важно. Защото отношението на учениците към училището и взаимоотношенията в училище могат да подобрят мотивацията за учене, да повишат образователните резултати и да увеличат вероятността за задържане в училище. А все още този наратив липсва в официалното говорене. И не го споменаваме с критика, а с надежда, че ще се появи като част от всеобхватни мерки за реформиране на българското образование.
От екрана вече чуваме обещания и заявки, че нещата най-накрая ще се променят. Дори хората в системата на образованието са обнадеждени, че това ще се случи. Иска ни се обаче наистина промяната да е цялостна и всеобхватна, не просто да извадим един материал от една година и да го преместим в друга. Не просто да изместим датата на матурата с две седмици по-рано. Да, това са добри няколко стъпки. Но нека не оставаме само с тях. Защото това са само няколко стъпки, а ние трябва да прекосим планината.