Вината и родителството много често вървят ръка за ръка. Днес може би сте изгубили контрол, повишили сте тон на детето си и се чувствате виновни. Или пък правите всичко възможно да дадете колкото се може повече на детето и ви измъчват мисли дали това е достатъчно, дали не прекалявате в грижите си, дали, дали, дали…
Какъвто и да е случаят, повечето родители изпитват вина по отношение на децата си често. Повечето от нас вероятно поне веднъж в живота си са си казвали „Провалих се като родител“. Експертите обаче съветват да оставим вината настрана и да се фокусираме върху това, което можем да направим, да мислим върху бъдеща перспектива и следващи стъпки. Самосъжалението и обвиненията към самите нас не работят и затова е хубаво просто да си простим някои родителски грешки и да гледаме напред. Ето за какво е хубаво да си дадем прошка:
- Простете си, че изгубихте контрол
На всеки се е случвало да избухне и да викне. Всички ние изпитваме на моменти гняв, разочарование и фрустрация от начина, по който се държат понякога децата. Нито ние сме перфектни, нито те. Затова е нормално да не можем да останем спокойни през цялото време. Вместо да се обвинявате за това, че сте си изпуснали нервите, може да изчакате да мине бурята, да отидете при детето и да се извините. По този начин с примера си вие ще му покажете, че когато грешиш, е хубаво да се извиниш и да поемеш отговорност. Помнете и, че когато се извинявате, е редно да пропуснете думата „но“, защото това предполага оправдания.
- Простете си, че понякога сте непоследователни в дисциплината
Част от задачите на родителя е да постави границите. Трябва да помните, че е абсолютно нормално понякога да ви е трудно да сте напълно последователни в това. Днес може би сте имали натоварен ден, някаква трудна ситуация или просто не знаете какво точно да направите в даден момент. Помнете, че ако вашето дете винаги е доволно от решенията ви, значи вероятно бъркате някъде. Когато поставяте реални, полезни и здравословни граници на детето, то невинаги ще е удовлетворено. Такава е природата на границите.
Ако пък смятате, че не се справяте със задачата за поставянето на границите, може да се запитате защо се стига дотук и да промените подхода си. Не се отчайвате, никога не е късно да започнете да очертавате ясно различими и категорични граници. В началото няма да е лесно, но с времето детето ще свикне. Хубаво е и да прецените как да му потърсите отговорност, ако не уважава границите.
- Не се обвинявайте за поведението на детето в трудните моменти
Когато едно семейство минава през труден период – развод, загуба на работа, смъртен случай, това се отразява на децата и поведението им. Родителите несъзнателно често търсят вината в себе си и се стремят да компенсират детето.
Каквато и да е ситуацията, помнете, че това е просто част от живота. Колкото и да е трудно, неприятни събития има в живота на всеки. Разбира се, изслушвайте детето, помагайте му да се справи, но не му позволявайте да се държи неприлично и да използва ситуацията. Това е житейски урок за него. Дори в трудните моменти детето има нужда да следва правила и да спазва отговорности. Не забравяйте, че не можете да контролирате света и другите хора, но може да контролирате себе си и начина, по който се държите с детето.
Очаквайте част II!
