Автор: Давид Кюранов, Асоциация Родители
Когато по медиите се говори за насилие в училище, в последно време сме свидетели най-често на гротескни видеа на побой между деца. Така у нас, зрителите, остава впечатлението, че „насилието в училище” е равно на (понякога крайна) физическа агресия. Но това не е така.
Като част от проекта CARING [1], в който Асоциация Родители партнира, направихме проучване в осем български училища. Няма как да кажем, че резултатите ще са същите във всички училища у нас, но това, което се повтори навсякъде, беше, че сбивания се случват доста рядко. Това не значи, че няма други начини децата да се нараняват едни други. Сбиванията, всъщност, често са „крайна мярка”, до която децата стигат, когато не са намерили друг начин да се справят с обиди или по-дълготраен тормоз, независимо дали е в училище, или онлайн [2]. Лошото на втория случай е, че е много по-вероятно онлайн тормозът да остане скрит за учителите и родителите.
Споменаваме CARING, защото проектът има две много свързани с темата на статията измерения – твърди, че често това, да нараняваме другите, се корени в социалните норми, и смята, че родителите също могат да помогнат на децата да се справят с насилието и да не го прилагат.
„Социални норми” звучи като мъгляво понятие с неясно значение. Всъщност, това са „неписаните правила”, които управляват поведението ни, например: „правя така, защото приятелите ми/семейството ми/ правят същото” или „правя така, защото мисля, че другите ще го одобрят”, или „правя така, защото според мен така е правилно”.
Тревожна норма сред децата например е, че са развили начин на говорене, в който обидите са свързани с телесни или душевни страдания, напр.: „Ти си соп [3], шизофреник/шизо, аутист, инвалид, сакат, бавен (от бавноразвиващ се), биполярен, тумор” и тем подобни. В най-честия случай те практически не знаят какво означава това, което казват, камо ли да си представят живота на децата или възрастните, които страдат от съответните заболявания, и на техните семейства, ако имат такива. Обидите са важна част от социалното общуване, като една от целите им е да подреждат отношенията на власт. „Ти си тъп!”, например, имплицира „Аз не съм тъп и ти стоиш по-ниско от мен„. Проблем обаче е, че тези днешни обиди, освен че принизяват този, към когото са насочени, автоматично принизяват и тези, които действително страдат; и че са прав път към развиване на страх или поне отвращение към различните. Отново има случаи, в които ние, родителите, може никога да не чуем, че децата си говорят така, особено ако се пише онлайн.
Затова и важна част от CARING са срещите с родители, които провеждат обучените учители в осемте училища. Зорница Трифонова и Яна Алексиева от Асоциация Родители изработиха методиката за срещите, която се прилага в четирите държави, където се работи с училища. Някои родители никога не бяха участвали в неформални срещи, различни от общо познатите по две на учебна година. Целта на срещите не беше някой да се оплаква от децата, а напротив. След като учителите работиха с децата, те поканиха родителите с няколко основни цели – да им разкажат за подхода на намаляване на насилието, в който бяха обучени самите учители, да им кажат, че на децата им предстои да измислят свои инициативи за справяне с насилието в училище и най-важното – да ги поканят и те да участват. В самите срещи участваха и ученици, решили да се включат в проекта с презентации и като част от дискусията.
Асоциация Родители работим с много училища в България и често ни се случва да чуваме, че родителите трудно се включват в училище. От опит обаче знаем, че, когато поканим родителите с нещо конкретно и важно за тях и децата им, те се отзовават. Радваме се, че учителите, участващи в CARING, успяват да работят заедно с родителите по толкова важната тема за насилието в училище. И едно е ясно – няма как да се справим с него, ако всички не положим усилие. То няма да изчезне с магическа пръчка. Но, ако си задаваме въпроси като например кое предизвиква това поведение, както правим и в CARING, ако подкрепяме децата да търсят други начини да се справят с конфликтите, ако работим заедно с родителите, можем да допринесем децата да научат неща, които ще са им от полза не само в училище, но и за цял живот.
_____________________________________________________________________________________
[1] CARING (или на български „Когато се грижим”) е проект, финансиран от Европейската комисия, с партньори от пет европейски държави – Румъния, Унгария, Гърция, Хърватия и България. Освен Асоциация Родители, вторият български партньор в проекта е Институтът по социални дейности и практики (ИСДП). Повече за проекта можете да научите ТУК
[2] Или, разбира се, когато нарочно искат да набият някого.
[3] Нарочно е изписано с малки букви, защото употребяващият го като обида обикновено не знае какво означава съкращението.
