Skip links

Кризата с коронавируса: Oт изолацията най-много страдат децата

По време на коронавирусната криза за децата често се говори в контекста на потенциални преносители на вируса или като за пречки за родителите да работят от дома. Но за някои малчугани този период е особено труден.

– Мамо, кога ще свърши тази корона? – попита моят 8-годишен син. Той иска отново да играе футбол с приятелите си. Е, за съжаление, мама няма идея.

Да си родител не беше лесна работа дори и в пред-коронавирусните времена. Само създаването и поддържането на ритъм, който прави възможно семейният живот да е на първо място, е трудна работа.

Още по-трудно е да чувстваш, че се проваляш отново и отново заради при спазването на самоналожените принципи.

Ето защо предпазните мерки срещу коронавируса засегнаха особено тежко семействата. Изведнъж всички се оказахме накуп един върху друг. Твърде напрегнатите родители трябва да работят, да учат заедно с децата си, а също така да ги утешават и успокояват, независимо от собствените си екзистенциални притеснения. Непостижими изисквания, особено за самотните родители.

Нервите на родителите са подложени на изпитание повече от обичайното и благородните представи за позитивното родителство бързо рухват. Психологическата тежест е огромна за всеки член на семейството, но преди всичко това се усеща от децата.

Деца под радара

„Рязкото затваряне на учебните заведения и липсата на контакт с приятели и преподаватели седмици наред означава неразбираема и вероятно травматична загуба на значими фигури в живота на децата“, се казва в изявление на Германската академия за детска и младежка медицина.

Към днешна дата обаче политическият дебат почти не засяга нуждите на децата извън темата за тяхното представяне в училище.

„Децата и юношите не са разглеждани като лица с равни права в предишните процеси на вземане на решения, а по-скоро като потенциални носители на вируси“, заяви Германската академия за детска и младежка медицина. За деца в трудна семейна ситуация това обстоятелство може да бъде не само несправедливо, но и фатално.

Нечутият вик за помощ

Анна Вилден се притеснява. Като социален работник тя работи в службата за семейна подкрепа – извънболнично отделение за семейно подпомагане в дом за деца. Тя се грижи за семейства, които се обръщат за помощ към Службата за младежта – която от своя страна ги насочва към организации като дома,в който Анна работи.

Вилден обикновено посещава клиентите си лично. Откакто са влезли в сила ограниченията за физически контакт обаче, всичко се прави по телефона – и това може да бъде много ограничаващо.

„Вече не виждам израженията на лицето или стойката“, обяснява тя. Така подтекстътчесто може да бъде загубен – губи се информация, която би могла да бъде жизненоважна за разбиране от страна на социалните работници.

„Ако имаме съмнения за риск за детето, естествено че отиваме да посетим семейството“, казва Вилден. Тя обаче споделя и че след закриването на дневните центрове, все по-малко и по-малко съобщения за съмнения за деца в риск се получават в службите за закрила на детето.

Семейства в извънредно положение

Ситуацията тревожи и Стефани Фрийд, консултант по закрила на детето в организацията за правата на детето „Спаси децата“.

„В други страни, Испания и Италия, например, има все повече съобщения от жени, а също и от деца, че насилието у дома се е увеличило „, казва Фрийд. Тя оценява, че ситуацията в Германия е подобна. „Въпросът е точно кога тези хора ще могат да говорят и техните гласове ще бъдат чути.“

Фрийд смята, че децата не са били взети предвид в достатъчна степен при определяне на решенията какви мерки да се предприемат за борба с COVID-19.

Неотдавнашно изявление на загрижени педиатри подчерта подобни опасения.

„В клиниките се наблюдават случаи на застрашаване на благополучието на децата“, написаха лекарите. Те не са сигурни дали тези случаи са резултат от промяната на условията на живот в домовете на хората заради изолацията.

Няма научни доказателства, че ограничителните мерки, наложени на децата, наистина са полезни за ограничаването на вируса.

„Първоначалните проучвания показват, че е по-вероятно възрастни да заразят деца, отколкото обратното“, се казва в изявлението на Германската академия за детска и младежка медицина, която се позовава на данни от института „Робърт Кох“.

„Така че защо да не ограничим контакта между рисковите групи и децата и да отворим отново детските площадки и дневните центрове?“ – попита Фрийд. Педиатрите предупреждават, че много деца и семейства нямат устойчивостта да оцелеят при сегашните ограничения без последствия.

Добре е достатъчно добре

Дори най-любящите семейства достигат предела на възможностите си за намаляване на напрежението и разнообразяване на ежедневието у дома. Известно намаляване на очакванията за способността им да организират домашно обучение може да помогне на родителите да се отпуснат малко.

„Задачата на родителите е да стават с децата си всяка сутрин и да правят това, което трябва и което могат да правят, за да преминат през деня“, каза психологът Клаус Нойман за реалностите на родителството в ежедневието. „Независимо от всичко, на следващия ден ставаме отново, правим това, което трябва да направим, и се опитваме да се справим, както можем.“

„Важно е да приемете този факт“, каза Нойман, тъй като децата могат да получат много важен урок от това: “ Моите родители са хора, които не се предават. Винаги опитват пак. Те може понякога да се провалят и да да избухват, да крещят, да тръшкат врати, но те не се отказват“, обясни той. Това създава увереност.

Нойман работи в Мюнхенския център за закрила на детето от 30 години.

„Имаше плашещо количество нормални хора с нормални проблеми, които понякога, когато се проявят, могат да имат ужасни последици: пренебрегване, физическо и емоционално насилие.“

Нойман също така предполага, че подобни случаи са по-чести сега, по време на пандемията на коронавирус. Но мерките за изолиране в домовете могат също така да сближат семействата – не само буквално, но и метафорично.

Пандемични правила

Според Нойман е важно „в това заграждение за диви животни да има кът за всеки тигър, където той да може да се оттегли“. Дори ако това е банята или килера. Ритуалите, които регулират съвместния живот, сега са по-важни от всякога, за да забавят възможно най-дълго възникването на конфликти. „Сближаваме се, така е в момента. Може да се сблъскаме, което води до конфликт. Но връзката родител-дете също може и да се задълбочи“, казва той.

Всъщност много семейства се наслаждават на неочакваното качествено време заедно, както показва проучване, поръчано от Save the Children. Например, заради затворените футболни игрища синът ми и аз често караме колело заедно; четем и играем повече. Това е прекрасната страна на ограниченията.

Би било хубаво, казва Нойман, ако можем да запомним това чувство и дори всичко да се върне към „нормалното“, да запазим част от това смирение пред непредсказуемите обрати на живота.

Не бива да забравяме колко ценно може да бъде времето с нашите деца, дори след края на пандемията. Но и не бива да се забравя и нуждата на детето да прекарва време на открито, в игра с приятели.

Източник:

https://www.dw.com/en/coronavirus-crisis-children-suffer-most-from-being-locked-down/a-53269836?fbclid=IwAR1NQXdJD5-7YGcyZi9-Cc7WCi-Sf_fcyQHS_gxuU2TIlyqi8IHrsmT-cko

Този сайт използва бисквитки. Можете да ги изключите от настройките на вашия браузър.