Пропускане на връзки

Комуникацията родител-учител – как да я направим успешна?

От Асоциация Родители вярваме, че родителите и учителите са най-значимите възрастни за децата и партньорството между тях е от съществено значение. Затова от създаването си Асоциацията работи в подкрепа на успешното взаимодействие между детската градина/училището и семейството.

Създадохме Методика за системно взаимодействие с родителите и от повече от 10 години подкрепяме екипи на детски градини и училища в изграждането на собствена политика за включване на семействата в образователния процес. Насърчаваме учителите да развиват общността на институциите (детски градини и училища), успешно да преодоляват кризисни ситуации и да провеждат регулярни индивидуални срещи с всеки родител. От какво още обаче се нуждае комуникацията родител-учител?

 

Нуждите на родителя и учителя

Опитът и практиката ни показват, че съчетаването и целенасочените действия в трите нива на комуникация – индивидуално, общностно и кризисно, водят до повече удовлетвореност и за родителя, и за учителя. За всяко от тях могат да се използват различни подходи и работещи практики, като определящи са нуждите на двете страни.

  • Нуждите на родителя

За родителя е важно да получава ясна, навременна и конкретна информация за състоянието и напредъка на детето му. За да бъде спокоен, той трябва да усеща сигурност у учителя и да знае, че той вижда силните индивидуални страни на детето. Родителят има нужда да бъде изслушван, чуван, уважаван и активно участващ в процеса на обучение и възпитание.

  • Нуждите на учителя

За учителя е важно да получава уважение от родителите към професионалната си роля и опит. Той се нуждае от това те да показват доверие и последователност в подкрепа на общите правила, а не противопоставяне, и да има възможност за водене на конструктивен диалог, вместо поемане само на критика или оплаквания.

 

Чести бариери в комуникацията

  • Емоции и напрежение

Когато става дума за децата им, родителите често реагират емоционално. Забързаното ежедневие, отговорностите и всекидневните задачи също оказват влияние върху техните емоционални състояния. От своя страна, учителите не по-малко преживяват стрес и са подложени на силен натиск – отговарят за много ученици/деца, административни задачи, очаквания от родители и ръководство и др.

В резултат на всичко изброено и моментното състояние на двете страни често дребни недоразумения в комуникацията прерастват в конфликт.

  • Недоверие и предразсъдъци

В някои ситуации родителят влиза в диалог с учителя с убеждението, че той не разбира детето му, а вижда само проблемите. От своя страна пък, учителят може да смята, че родителят не е достатъчно ангажиран или не оценява усилията му.
Тези нагласи създават бариера още преди разговорът да е започнал.

  • Липса на време

И родителите, и учителите живеят в забързано ежедневие. Срещите обикновено се провеждат на крак в коридора или в края на деня, когато и двете страни са уморени. Така същественият диалог остава непълен, а впечатлението е, че никой няма време да се изслуша човека отсреща.

  • Различни очаквания

Всеки родител иска детето му да получава повече индивидуално внимание и да бъде видяно и чуто. Учителят обаче носи отговорност за целия клас/цялата група и се стреми към баланс между нуждите на всички деца. Ако не бъде изговорено открито, това различие в гледните точки може да породи напрежение.

  • Страх от критика и осъждане

И двете страни често влизат в комуникация с чувството, че ще бъдат съдени. Родителят се страхува от това да не чуе неприятни истини за детето си или за своето родителство. Учителят пък се притеснява от критики за начина, по който преподава или управлява класа/групата. Това води до защитни реакции – оправдания, обвинения или затваряне, вместо до конструктивен разговор.

 

Изграждане на общ език

Успешната комуникация между родител и учител започва с разбирането, че и двете страни имат една и съща цел – детето да се чувства добре и да се развива пълноценно. Общият език не се гради от само себе си, а изисква усилие, доверие и практика.

Ето кои са стъпките за успешното му изграждане:

  • Активно слушане

Активното слушане означава да бъдат чути не само думите, но и емоциите и нуждите на другия чрез отделяне на пълно внимание, проява на разбиране, слушане без осъждане, внимание към невербалните сигнали и задаване на уточняващи въпроси. Благодарение на него намаляват недоразуменията, изгражда се доверие и се улеснява съвместното решаване на проблеми.

  • Ясна комуникация

Неясните послания често се тълкуват като обвинения. Вместо „Не обръщате внимание на детето ми.“, е по-добре родителят да каже на учителя „Забелязвам, че Иван често се връща разстроен от училище. Бихте ли ми разказали какво се случва в часовете?“. Така фокусът се измества от нападение към търсене на разбиране.

  • Емпатия и уважение

Родителят и учителят имат различни гледни точки, но думи като „Оценявам усилията Ви.“ или „Знам, че Ви е трудно да намерите време.“ изграждат доверие и показват подкрепа. Уважението е първата стъпка към партньорство.

  • Търсене на обща цел

Всеки разговор може да се върне към въпроса „Как това ще помогне на детето?“. Тази проста насочваща фраза премахва противопоставянето „родител-учител“ и го заменя със съюза „родител-учител“.

  • Силата на позитивната обратна връзка

Не е нужно срещите между родител и учител да са свързани само с проблеми. Ако родителят чуе нещо добро за детето си, ще е по-отворен да приеме и критика. Ако пък учителят получи благодарност за усилията си, ще бъде по-склонен да отдели допълнително време и внимание.

  • Договореност и последователност

Когато двете страни се споразумеят за конкретни стъпки, например родителят да помага на детето с домашните по математика, а учителят да дава обратна връзка всяка седмица – комуникацията става предвидима и надеждна. Общият език не е само думи, а и последващи действия.

 

Регулярните индивидуални родителски срещи като време за ефективен диалог

Регулярните индивидуални срещи са моментите, в които родителят и учителят се срещат лице в лице, за да обсъдят напредъка, силните страни и трудностите на детето. Те дават възможност за изграждане на доверие и обща стратегия между двете страни за подкрепа на неговото развитие. Добра подготовка за  такъв тип среща е родителят да си подготви въпроси и наблюдения от вкъщи, а учителят – конкретни примери за поведението на детето, неговите постижения и области за развитие.

За да бъде полезна и ефективна една индивидуална родителска среща, е необходимо да се прилагат всички гореспоменати стъпки за изграждане на общ език между родител и учител. Важно е двете страни да не забравят, че те са двата бряга на реката, а детето е по средата. За неговото пълноценно развитие е нужно те да работят заедно с доверие, уважение и последователност и общият им фокус да е то.

 

Повече за нашата програма „Цялостна политика за взаимодействие с родители в училище и детска градина“ може да прочетете тук.

 

 

Този сайт използва бисквитки. Можете да ги изключите от настройките на вашия браузър.