Автор: Зорница Трифонова
координатор образователни програми и социално-емоционално учене, Асоциация Родители
С наближаването на 15-и септември въпросът колко струва първокласникът започва все по-осезаемо да занимава и родителите, и медиите. Без съмнение финансовото измерение на старта на учебната година е на дневен ред не само за родителите на децата в първи клас, но и за всички родители на деца в училищна възраст. Съществува заблуда, че единствено за първокласниците се правят разходи и те са големи. Реално всяко дете, което ходи на училище, има нужда от дрехи, обувки, раница, ученически пособия, спортен екип, тетрадки и т.н, и т.н. Дори, ако трябва да бъдем честни, разходите за децата от прогимназиален и гимназиален етап са далеч по-големи. Но, да оставим това настрана. Големият проблем е, че говоренето само и единствено за финансовите разходи в първи клас измества фокуса от далеч по-важните теми като например: как детето и родителят се подготвят емоционално и физически за започването на училище; как се подкрепя адаптацията на децата в този важен за тях момент; как родителите, пристъпвайки с детето си прага на училището, стават съществена част от училищната общност… Ето защо ние от Асоциация Родители ще предложим един по-различен подход към въпроса колко струва първокласникът.
Подготовката започва още у дома
Колкото вълнуваща, толкова и плашеща може да е промяната за детето. Подготовката у дома е ключова за това бъдещият първокласник да се чувства по-спокоен и уверен през първите дни и седмици в училище. Родителите могат да започнат разговора за първи клас, като поговорят с детето си как се чувства, какви въпроси има, какво го вълнува, как то си представя ходенето на училище. Спокойният разговор и честните отговори от страна на родителя ще подготвят детето за предизвикателствата, които го очакват в училище. На тази възраст то вече е много по-самостоятелно от детето в детската градина, намира се в среда с много други деца от различни възрасти, движи се само в сградата на училището през междучасието, ползва общи тоалетни/пространство за хранене/двор за игра. През по-голямата част от деня е с учител, към когото може да се обърне за помощ при нужда. Добре е все пак детето да знае и как да се справя самичко, ако учителят отсъства за малко. Това го учи на отговорност и развива неговите умения за самостоятелно мислене и вземане на решения.
Училището е важна среда, в която децата развиват и надграждат своите социално-емоционални умения. Родителят у дома подкрепя този процес, като създава в детето навици да наблюдава емоциите си, да се учи да ги управлява, да осъзнава как действията му влияят върху него и другите и как да бъде емпатично. Добър подход е в седмиците за подготовка преди началото на учебната година детето и родителят да си създадат навик за рефлексия на изминалия ден с въпроси като:
- какво беше най-вълнуващото нещо, което ми се случи днес;
- какво ми беше трудно;
- какво ми беше лесно; как се чувствах сутринта/следобед;
- какво ми се искаше да ми се случи;
- какво ме зарадва;
- какво ме натъжи;
- има ли нещо, което ме притесни/уплаши;
- с кого ми беше приятно да говоря/играя;
- с кого ми е трудно да говоря, а ми се иска.
За децата дните в училище са много динамични и изпълнени с емоции и преживявания. Често им е трудно да си спомнят в края на дена какво им се е случило. Въпросът „как беше днес“ понякога е толкова общ, че провокира отговор като „добре“/„зле“. С насочващи въпроси детето по-лесно ще си спомни за всички неща, през които е преминало. Също така ще развие навик да анализира деня си и да преработва емоциите си. Родителят пък ще има не само време за приятно и пълноценно общуване с детето си, но и ще може да разбере кое е било важно за детето му през неговия поглед.
И още нещо – не бива да забравяме, че първи клас е голямо предизвикателство за малкия човек. За кратко време му се налага да свикне със съвсем нови режим, среда и задължения. Наша задача като родители е да го подкрепим в този процес, да му покажем как да учи и как да планира времето си. Ключова роля за всичко това имат изграждането на дневен режим, създаването на рутина и управлението на времето.
- Спазването на дневен режим, подобен на този в училище, в седмиците преди започване на учебната година ще помогне на детето по-лесно и плавно да се адаптира към новия ритъм на ставане и лягане и да се справи със стреса.
- Създаването на ритъм и повторяемостта може да изглеждат еднообразни и скучни, но те имат своя дълбок смисъл. Когато детето спазва един и същ ритъм всеки ден, то се чувства по-спокойно. Ритъмът и повторяемостта създават у него усещане за предсказуемост и сигурност.
- За да научите детето как да организира времето и задачите, хубаво би било да направите заедно списък с всички дейности, които то ще извършва през седмицата. След това отбележете най-важните неща в седмичната програма, задайте им точно определено време и ги маркирайте с различен цвят. Научете детето да познава часовника и да отнася определените дейности към определен час.
Период за адаптация в училище
Преходът от детската градина към училище е труден както за децата, така и за техните родители. Това може да е причина за повишаване на стреса и напрежението в семейството и за формиране на негативни нагласи по отношение на училището, неговите правила и изисквания и хората, които ги отстояват – учителите. Липсата на време, в което детето и родителят постепенно да се адаптират към училищната среда и нейните норми, се отразява негативно на нагласите на детето и неговите родители, развива формализъм в отношенията и желание да се заобикалят или нарушават нормите, тъй като те се възприемат като нещо чуждо и наложено отвън, а не като част от вътрешно присъщите правила на една жива общност.
Чудесна практика, подпомагаща по-лесната адаптация на детето и включването на родителя в училищната общност, е провеждането на Дни за адаптация. Те дават възможност:
- учителите да опознаят децата и да придобият по-подробни впечатления за училищната им готовност, разбирана като комбинация от знания, умения, нагласи, психична зрялост;
- децата да опознаят учителите си и да се адаптират към изискванията им;
- децата да се опознаят помежду си – да си научат имената, да свикнат да споделят общо пространство, да се хомогенизира и сплоти групата;
- да се открият естествените напрежения и трудности в адаптацията на някои деца и учителите да имат възможност да пробват различни инструменти за тяхното преодоляване;
- да се постигне сработване и уеднаквяване на изискванията между водещия учител и учителя от занималнята;
- да се подготви семейството за преминаване към учебен режим: създаване на навици по отношение на своевременно подготвяне на детето за идване на училище, закуска, пристигане за първия час, взимане от училище;
- да се създадат условия за опознаване между учителите и родителите.
Екипът на Асоциация Родители силно вярва в ползите от въвеждането на Дни за адаптация във всяко училище и насърчава училищните екипи да създават тази възможност, а родителите да обсъждат с училището как това може да се реализира. За да бъде улеснен процесът, е нужно и Министерството на образованието и науката да припознае необходимостта от такива дни не само за първокласниците, а и за всички останали ученици и в учебните програми и планове да заложи от 3 до 5 дни в началото на всяка учебна година за дейности с децата и родителите.
Родителят – активен партньор на учителя
Записвайки детето си в първи клас, най-вероятно вече сте се запознали с учителите на своето дете, преминали сте през първата родителска среща, видели сте останалите родители. Качественото общуването между училището и семейството е важен и задължителен елемент, за да се гарантира пълноценното развитие и образование на детето. Регулярните общи родителски срещи, индивидуалните срещите с родителя при нужда и посещенията на празници/тържества обаче не са достатъчни, за да бъде родителят активно включен в училищната общност. Силната училищна общност предполага споделена отговорност за създаването на най-добрите условия – физически, образователни, емоционални и социални за всички деца в училище. Ние от Асоциация Родители вярваме в това и насърчаваме училищните екипи да развиват силни общности, като изграждат партньорски отношения с родителите.
Как може и родителите да подкрепят този процес:
- Споделете своите очаквания: Още в началото на учебната година поискайте да разговаряте с учителите на своето дете за очакванията, които имате. Споделете какво се надявате детето ви да постигне в учебен план, какви отношения искате да има с другите деца, какви нови качества и умения се надявате да развие. Учителите ще могат да ви кажат дали вашите очаквания са реалистични и какво може да се постигне през тази първа година. Така, още от самото начало ще сте подготвени какво предстои и няма да има разочарование в края на годината. Може да ги помолите да насърчават някои качества в детето ви или да усмиряват порива му в други.
- Обсъдете притесненията си: Споделете с учителите притесненията, които имате. Те могат да са от всякакво естество – от четене и писане, през стоене на чин и ползването на училищната тоалетна, до игрите с децата и намирането на приятели. Учителите познават най-добре ежедневието на децата и често имат решения за повечето родителски притеснения. Също така могат да имат предвид вашите притеснения и да предприемат действия, за да подкрепят детето, ако срещне трудност, да го насърчат или да наблюдават за определени знаци.
- Заявете готовност да сте подкрепа: За учителите е ценно да знаят, че могат да разчитат на вас като партньор в името на най-добрия интерес на детето. Заявете готовност да сте подкрепа в постигане на очакванията и преодоляване на притесненията ви. Бъдете активни и, освен да предлагате активности за децата, участвайте в тяхното реализиране. Споделяйте идеите и опита си и бъдете отворени да чувате, че може би някой от идеите не са приложими или не точно по-същия начин. Отзовавайте се на покани за среща и самите вие инициирайте такива, когато искате да се информирате за детето си. Често, когато няма проблеми с детето, учителят и родителят не общуват, защото смятат, че няма какво да си кажат. Регулярна индивидуална обратна връзка поне веднъж в срок е добър начин да сте на „една страница“ с учителите и ако училището не предлага такава възможност, може с предварителна уговорка да търсите такива срещи в часовете за консултация на учителите или в друго удобно време.
За да сте част от училищната общност бъдете проактивни, уважавайте достойнството и професионализма на учителите, гласувайте доверие и бъдете партньори. Това са ценни уроци, на които ще научите и децата си.
