Прекрачването на прага на училището за първи път е безспорно вълнуващ момент не само за детето, а за цялото семейство. Като родители обаче освен че сме развълнувани, изпитваме и известни притеснения по отношение на този толкова важен момент от живота на детето. Едно от нещата, които ни безпокоят е как ще се справи детето с това предизвикателство, как ще се впише в средата, какви ще са отношенията му с връстниците, дали ще споделя с нас.

Всички сме чували думите „Трябва да говорим с децата си“. Лесно е да се каже, но как да го постигнем? Как да ги накараме да разкажат за деня си така, че да разберем какво се е случило наистина?

В тази възраст децата бързо забравят събитията от деня, но продължават да ги преживяват. Способността им да разказват все още е слабо развита, така че дори и да имат желание да споделят нещо, бързо се оплитат в подробностите и се отказват. Въпроси от типа: „Как беше в училище?” често водят само до отговора „Ами, добре беше.” Опитайте се да задавате конкретни въпроси, които да съживят отминалия ден през спомените и чувствата на детето.

Ето няколко възможни примера:

Кое беше най-хубавото ти преживяване днес? А най-лошото? Ако можеш да промениш нещо от днешния ден, кое би било то? Какво би искал да се повтори утре? Какво те затрудни? А кое ти беше лесно? Нещо натъжи ли те? А какво те разсмя? С кого ти беше най-приятно? Имаше ли някой, с когото ти беше неприятно?

Съвети за родители

Имайте търпение да изслушвате отговорите, дори и те да са дълги, объркани или да ви изненадат неприятно.
В заплетени ситуации не бързайте да давате решения, преди да чуете всичко, което детето иска да каже и да попитате за неговите предложения.
Най-важно е детето да чувства вашия интерес и съпричастност, това ще му помогне да добие самоувереност.

Повече по темата може да прочетете в наръчника ни за родители „Добре дошли в 1. клас“!