Тръгването на детска градина е вълнуващ момент за цялото семейство. За първи път малкото дете се отделя от семейната среда и попада в нова обстановка. Адаптацията към градината може да премине много леко, но е възможно и да бъде съпроводена от трудности – плач, усамотяване, отказ за отиване и др. Какво трябва да знаем за процеса на адаптиране и как ние, родителите, можем да помогнем на мъниците си по-лесно да преминат през този предизвикателен период – разговаряме с Мариела Личкова, директор на ДГ „Дружба“, гр. Оряхово.
Какво означава детето да се адаптира към детската градина?
От опита ми през годините считам, че адаптацията означава детето да се чувства спокойно, да идва с желание на детска градина и да споделя хубави моменти, които са се случили там. Също така да приеме този етап от живота си по възможно най-спокойния начин и да бъде щастливо. Това е първият му момент на раздяла от семейната среда и с оглед на това, че детето е малко, периодът е труден и за него, и за родителите.
Какви конкретни стъпки може да предприеме екипът на детската градина, за да улесни първите дни на децата и техните родители?
Конкретните стъпки би трябвало да се определят от спецификата на детското заведение. До известна степен трябва да са общовалидни, но да има и такива, които се отнасят точно за тази детска градина, тези деца и тези родители. В този контекст има разлика в спецификите в зависимост от това къде се намира детското заведение – дали в голямо населено място, където динамиката на живота е по-различна и хората се познават по-малко, или в малко населено място, каквото е нашето, където всички се познаваме.
Като конкретни стъпки мога да посоча:
- предварителни срещи: целта е детето да се запознае с детската градина, в която ще му се наложи да идва и да остава за определено време, както и с екипа ѝ. На тези срещи държим да стиковаме нещата с родителите и да ги подготвим какво да разказват на детето за детската градина;
- достъп на родителите: важно е родителите да могат да влязат в детската градина, но не само в мястото, където приемаме децата, а и в самото помещение, в което се осъществява педагогическото взаимодействие. И още – да имат възможност да разгледат занималнята и да видят къде малчуганите ще си почиват на обяд, да се запознаят с всички дейности, които се извършват по време на престоя на детето в детската градина;
- любима играчка или предмет: децата могат да идват с тях, за да се чувстват спокойни и по-бързо да преодолеят моментите, в които са тъжни и плачат. Това е практика в нашата детска градина;
- престой на родителя: имали сме случаи, в които, каквото и да знае детето, да му е обяснено и показано, изпитва по-силно безпокойство. Тогава, за да не се травмира допълнително, разрешаваме на родителите да присъстват в занималнята по време на дневния режим. Важно е да кажа, че това е обсъдено с колегите, а не е наложено от мен, без да се интересувам как биха се почувствали те. Практиката е полезна и за учителите, защото опознават особеностите и на самия родител, а не само на детето. Освен това имат възможност да покажат на възрастния кое е специфичното при работата с много деца.
А каква е ролята на родителите по отношение на това детето лесно и бързо да се адаптира?
В практиката ми се е случвало да чувам реплики от сорта на: „Стига си плакал“, „Остави ме на мира“, „Не мога да те търпя“, „Ще видиш ти, като не ме слушаш и не искаш да ме чуеш какво ти говоря, ще те пратя на детска градина“… Това са крайности, които ние никога не сме толерирали, но сме се опитвали да не правим забележка на родителя пред самото дете. В тези случаи прибягваме до индивидуални разговори със семейството, за да кажем, че в никакъв случай детето не трябва да свиква с мисълта, че детската градина е място, в което някой ще го търпи, защото вкъщи не могат, или пък, че е наказателно място, където ще бъде оставено, за да се оправят другите с него.
Изключително важно е родителите много да разговарят с децата си относно детската градина и да им обясняват, че там ще е много интересно, ще се чувстват добре, ще играят, ще имат възможност да се запознаят с много различни деца на същата възраст.
Разкажете ни повече за предварителните срещи!
Предпочитаме да провеждаме тези срещи заедно с родителите и децата. Тогава си говорим за всичко, което ги вълнува. Обикновено родителите питат в коя група ще бъде детето и ние им обясняваме, че това се определя според възрастта и нашите специфични особености – ние сме малка детска градина и децата на 3- и 4-годишна възраст са в една разновъзрастова група – смесена, първа и втора.
По време на срещите те се запознават също с учителите и дневния режим на детското заведение. Тогава уточняваме и нещата, които родителите споделят с нас по отношение на навици и умения, които детето притежава. Не поставяме категоричното изискване мъникът да се е отказал от памперса или биберона в първа група, а се стараем с времето самият възрастен да осъзнае, че вече е необходимо тези неща да бъдат премахнати.
Колко продължава обикновено периодът на адаптация?
За всяко дете е индивидуално и затова ние не посочваме конкретни срокове. Единственият, който можем да дадем, е когато преценим, че адаптацията ще бъде лесна. Тогава изискваме от родителя в рамките на максимум една работна седмица да взема детето на обяд или първоначално след няколко часа, например първия ден да постои за 1-2 часа, на втория до към обяд, на третия пак до обяд и т.н. в зависимост от детето.
Смятаме, че продължителното вземане по този начин също не е добър вариант, защото детето може да свикне и да започне да иска всеки ден да бъде вземано на обяд. Ако родителят няма възможност за това, адаптацията няма да се случи по добрия начин и детето, колкото и спокойно да се държи, винаги ще очаква по това време мама или тати, или някой близък да дойде, за да го вземе. Така ще се наруши нашата цел – в детската градина детето да се чувства спокойно и като „у дома“.
Какви сигнали в поведението на детето показват, че адаптацията не върви добре и то има затруднения?
Един от най-показателните признаци, че адаптацията не върви добре, е продължителното като време влизане с плач, което не може да бъде преодоляно по никакъв начин – нито чрез любимата играчка, нито чрез гушкане или специален поздрав, нито чрез нещо, което сме изградили като рутина.
Имали сме случаи, в които с цел съхраняване на психичното здраве на детето сме се разбирали с родителя да изчакваме около месец, след това започваме отново и нещата се случват.
Друг признак е детето да се усамотява и да не се включва в никаква дейност с останалите деца. Това за нас е сигнал, че не сме разбрали достатъчно добре определено нещо, което детето иска да ни каже и продължаваме с опитите детето да го преодолее.
Как се подкрепят децата, които проявяват по-силна тревожност или плачат при раздяла с възрастния?
Обикновено, когато раздялата е много трудна, опитваме някой от нас, възрастните – учителят, аз, медицинската сестра или домакинът, да вземе детето. Сутрин, при посрещането на децата в първа и втора група, стоим всички. Ние сме като малко семейство и знаем как всяко дете идва на детска градина. Ако то има предпочитание към някой от нас, този човек просто го взема, гушка го и прави с него това, което то харесва.
Как се комуникира с родителите в периода на адаптация – има ли установени канали и честота на обратна връзка?
С родителите се комуникира винаги, когато е необходимо. Те знаят, че могат да звъннат и да попитат как се чувства тяхното дете. Родителят има телефона на учителя, а учителят има телефоните на всички родители. Ако детето е било особено неспокойно, учителят поема ангажимента в момента, в който то се поуспокои, да звънне на родителя. Ако пък виждаме, че нещата не могат да бъдат успокоени, се обаждаме на родителя и го молим той или някой близък да дойде.
Какви добри практики бихте препоръчали на родителите за по-плавно преминаване през този предизвикателен период?
Това, което осъзнах с годините и практиката го доказва, е родителят да не дава обещание и съответно да не иска детето да му обещава. Не бива възрастният да казва например „Обещай ми, че днес много ще слушаш, а аз ти обещавам, че ще дойда да те взема на обяд“. Накрая се оказва, че той е излъгал и не идва, но иска детето да му обещае, че много ще слуша. Получава се разминаване…
На децата трябва да им се говори много, да се убеждават и да се играе с тях. Изключително важни са както самите разговори, така и начинът, по който се водят. Необходимо е всяко нещо да се обясни спокойно, търпеливо и ако трябва, да се повтори хиляди пъти.
Някои родители го правят, а други – не, но отговорността е тяхна. Ние се стараем да ги разбираме и внимателно да им показваме нещата, които не биха били полезни за децата им в малка възраст – например, екраните, телефоните, липсата на навици.
Тези близо 40 години работа с деца и родители ми доказаха, че е много важно възрастният, който взаимодейства с детето, да обича деца. Категорично съм убедена, че децата чуват и виждат всичко, дори и когато си мислим, че не ни гледат и не ни слушат. Те попиват. Една дума, веднъж изречена и казана погрешно, детето я запомня. Колкото и пъти след това да се опитваме да я кажем по правилния начин, трябват много време и усилия, за да се поправи това.
