Асоциация Родители изразява сериозна загриженост във връзка с предложените изменения в Закона за личната помощ № 52-654-01-176, внесен на 10 ноември 2026 г., които предвиждат съществени промени в условията за предоставяне на лична помощ, договорните отношения, възнагражденията и осигурителните права на личните асистенти.
Смятаме, че част от предложенията създават реален риск от влошаване на положението на семействата, които отглеждат деца с тежки увреждания.
За много от тези семейства личната помощ не е просто социална услуга. Тя е условие детето да получава ежедневните грижи, от които се нуждае, да живее в семейна среда и да има възможност за развитие и участие в обществото.
В същото време не бива да забравяме, че зад всеки личен асистент, който е родител, стои човек, който често е бил принуден да ограничи или напълно да прекрати професионалната си реализация, за да осигури необходимата грижа за своето дете.
Затова всяка законодателна промяна трябва да бъде оценявана не само от гледна точка на административната организация и публичните разходи, но преди всичко през последиците за децата и техните семейства.
1. Грижата за дете с увреждане не трябва да води до загуба на социални и трудови права
Едно от най-съществените предложения е замяната на действащите трудови договори на личните асистенти със специални договори за предоставяне на лична помощ.
Разбираме необходимостта от по-гъвкава правна уредба, която да отчита спецификата на грижата в семейна среда. Подкрепяме и усилията за разширяване на възможностите повече хора да бъдат лични асистенти на своите близки.
Тази гъвкавост обаче не бива да бъде постигната чрез ограничаване на вече съществуващи права.
Предложеният нов договорен режим поставя сериозни въпроси относно гаранциите за платен отпуск, временна неработоспособност, обезщетения при безработица, майчинство и дългосрочна социална сигурност.
Особено тревожна е възможността осигуряването за общо заболяване и майчинство да стане въпрос на личен избор, вместо да бъде задължително.
Родителите на деца с увреждания не трябва да бъдат поставяни пред избор между грижата за детето си и собствената си социална сигурност.
Настояваме да се запази пълноценната осигурителна защита на личните асистенти и да се гарантира, че преминаването към нов договорен режим няма да доведе до загуба на придобити права.
2. Не трябва да се допуска намаляване на доходите на семействата
Законопроектът предвижда промяна в начина на определяне на възнаграждението за лична помощ, като часовата ставка занапред ще се определя ежегодно със закона за държавния бюджет.
За 2027 г. е предложен размер от 5,24 евро на час.
Това поражда основателни притеснения за финансовата предвидимост и сигурност на семействата, особено при отпадането на досегашния механизъм за обвързване с минималната работна заплата и на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
За много родители възнаграждението като личен асистент е основен или единствен доход. Същевременно отглеждането на дете с тежко увреждане е свързано със значителни и постоянни разходи за лечение, рехабилитация, терапии, помощни средства и транспорт.
Настояваме преди разглеждането на законопроекта да бъде представена подробна оценка на финансовите последици, включително сравнение на реалните нетни доходи на асистентите при действащия и предложения режим.
Смятаме, че трябва да бъде запазен предвидим механизъм за актуализиране на възнагражденията, който да не допуска намаляване на доходите и да отчита нарастващите разходи за живот.
3. Правото на избор на личен асистент трябва да бъде съобразено с потребностите на детето
Предложеното ограничение личният асистент да живее в същото населено място или на разстояние до 40 километра от ползвателя може да създаде допълнителни затруднения за семейства, особено в малките населени места.
При децата с тежки увреждания изборът на асистент не се определя единствено от териториалната близост. От изключително значение са доверието, познаването на индивидуалните потребности, уменията за полагане на специфични грижи и създадената емоционална връзка.
Не бива административно ограничение да лишава едно дете от възможността да получава необходимата подкрепа от човек, който познава неговите потребности и може да осигури качествена грижа.
Настояваме това ограничение да бъде преразгледано, като се предвидят достатъчно гъвкави изключения, основани на индивидуалната оценка и интересите на детето.
4. Непрекъснатостта на грижата трябва да бъде гарантирана
Предложените изменения, свързани с прекратяването на личната помощ след нова индивидуална оценка, създават необходимост от ясни гаранции срещу внезапно прекъсване на подкрепата.
За дете с тежко увреждане дори кратък период без необходимата ежедневна грижа може да има сериозни последици за неговото здраве, безопасност и благополучие.
Смятаме, че всяка промяна или прекратяване на предоставяната помощ трябва да бъде придружена от ясни процедури за уведомяване, възможност за обжалване и гаранции, че детето няма да остане без необходимата подкрепа, докато трае административната процедура.
Също така лечението и рехабилитацията в чужбина не трябва да се превръщат в основание за необосновано ограничаване на помощта, когато потребността от грижа продължава.
5. Родителите имат нужда и от подкрепа, а не само от задължения
Обсъждането на законопроекта е възможност да бъде поставен и един дългогодишен, нерешен проблем: липсата на достатъчно достъпни услуги за заместваща грижа и подкрепа на семействата.
Родителите на деца с тежки увреждания често полагат грижи денонощно, без реална възможност за почивка, възстановяване или поддържане на професионална заетост.
Тяхната роля не приключва с отчитането на определен брой часове лична помощ.
Ето защо настояваме реформата да включва и конкретни мерки за развитие на достъпни услуги за заместваща грижа, които да осигуряват непрекъснатост на подкрепата за детето, както и възможност за почивка и подкрепа на родителите.
6. Промените трябва да бъдат обсъдени с хората, чиито животи засягат
Асоциация Родители смята за недопустимо промени с толкова сериозни последици за деца и семейства да бъдат приемани без задълбочен обществен дебат.
Необходимо е в обсъждането да бъдат включени родителите на деца с увреждания, организациите на хората с увреждания, доставчиците на услуги, местните власти и експертите, ангажирани с прилагането на механизма за лична помощ.
Водещ принцип трябва да бъде най-добрият интерес на детето, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Асоциация Родители настоява:
- Да не се допуска замяната на действащите трудови правоотношения с договорен режим, който намалява социалните и осигурителните права на личните асистенти.
- Да бъдат гарантирани доходите на асистентите, включително чрез предвидим механизъм за тяхното актуализиране.
- Да бъде преразгледано териториалното ограничение при избора на личен асистент, като водещи останат индивидуалните потребности и интересите на детето.
- Да се въведат ясни гаранции срещу прекъсване на личната помощ по административни причини.
- Да се осигури реална подкрепа за семействата чрез развитие на достъпни услуги за заместваща грижа.
- Да бъде направена публична оценка на финансовите и социалните последици от предложените изменения.
- Да се проведе широко обществено обсъждане с прякото участие на родителски организации и представители на хората с увреждания, преди законопроектът да продължи към окончателно приемане.
Асоциация Родители подкрепя усилията за подобряване на системата за лична помощ, но категорично възразява срещу решения, които биха намалили социалната защита на семействата и биха поставили под риск грижата за децата с увреждания.
За нас основният въпрос не е единствено как ще бъде организирана и финансирана личната помощ. Въпросът е как държавата гарантира правото на всяко дете с увреждане да расте в сигурна семейна среда и да получава подкрепата, от която се нуждае.
Грижата за дете с увреждане не трябва да означава отказ от собствено бъдеще, професионално развитие и социална сигурност за неговите родители.
Затова призоваваме народните представители да преразгледат спорните предложения и да потърсят решения, които подобряват системата, без да отнемат права и без да прехвърлят допълнителната тежест върху семействата.
