Българският език вече има още един шанс да бъде спасен. Този път със закон, нов консултативен съвет и възможност да изписваме „Ministerstvo na vatreshnite raboti“ вместо „Ministry of Interior“. Ако не друго, поне чувството ни за хумор остава непокътнато.
На 4 ноември Народното събрание прие на първо четене законопроект за българския език, внесен от „Възраждане“. Сред предложенията е надписите в публичното пространство да бъдат на български книжовен език, като се допуска транслитерация на латиница вместо превод.
Така познатото „Ministry of Interior“ може да се превърне в „Ministerstvo na vatreshnite raboti“. Българският език ще бъде защитен, а чужденците ще имат прекрасната възможност да научат поне няколко български думи. Засега обаче това е само законопроект, който предстои да бъде обсъждан и на второ четене.
А кога ще се погрижим за истинския проблем?
От Асоциация Родители подкрепяме усилията за съхраняване и развитие на българския език. Но смятаме, че истинското предизвикателство не е в надписите по сградите, а в качеството на образованието и способността на децата да четат с разбиране, да мислят критично и да изразяват ясно мислите си.
Разбира се, много по-лесно е да промениш надпис на сграда, отколкото да подобриш качеството на образованието.
Табелата може да се смени за ден.
За да научиш едно дете да чете с разбиране, да изразява мислите си ясно, да различава факт от мнение и да използва богатството на българския език, са необходими години последователна работа.
Нужни са добри учители, качествени учебници, повече четене, смислено обучение и подкрепа за децата, които срещат трудности.
Необходимо е и самите възрастни да бъдем пример.
Защото нито законите, нито новите консултативни съвети могат сами да научат едно дете да обича и владее добре българския език. За това са нужни вдъхновяващи учители, хубави книги, разговори, любопитство и свободата да задаваш въпроси.
Да пазим езика, но нека не забравяме за какво ни служи
Българският език заслужава грижа. Кирилицата е важна част от културната ни идентичност. А грамотността е основа за пълноценно участие в обществото.
Тук спор няма.
Но езикът е преди всичко средство за общуване.
Той трябва да помага на хората да се разбират, а не да създава допълнителни препятствия пред това разбиране.
Един надпис на английски под българския не прави българския по-малко ценен. Той просто помага на човек, който не говори езика ни, да се ориентира.
И ако целта ни е действително да утвърждаваме българския език, може би е по-разумно да инвестираме усилия в това децата да го владеят добре, вместо да превръщаме табелите в упражнение по транслитерация.
Законопроектът предстои да бъде обсъждан между първо и второ четене. Това е възможност неясните текстове да бъдат изчистени и да се потърси смисълът зад добрите намерения.
Защото българският език не се нуждае само от защита.
Той се нуждае от хора, които го познават, разбират, използват грамотно и обичат.
А дотогава: Da zhivee balgarskiyat ezik!
Само се надяваме следващото поколение да продължи да знае как се пише това на кирилица.
