- Режим на хранене, съобразен с възрастта и дневния режим на детето.
- Подбиране на продукти, които са традиционни за региона ни. Екзотичните храни, дори да са със славата на „суперхрани”, често пъти предизвикват алергии и чревен дискомфорт, така че не са най-полезният избор за малките деца.
- Кулинарна обработка на храната, съобразена с особеностите на дъвкателния апарат и незрялата храносмилателна система в ранна възраст.
- Разнообразие от храни. Най-добре е ежедневно в детското меню да има представители от петте основни групи храни: мляко и млечни продукти (вкл. краве масло); зърнени храни и тестени изделия (пшеница, ориз, овесени ядки, просо, елда, царевица, паста, картофи и др.); плодове и зеленчуци; групата на белтъчните храни – месо (не колбаси), риба, яйца; ядки и бобови храни при по-големите деца.
- Баланс както между отделните храни, така и между калориите, внесени с храната, и потребностите от тях на растящия организъм. Недостигът на калорична храна се отразява негативно на растежа и развитието на децата.
- Ежедневна консумация на пресни плодове и зеленчуци. Ако детето не обича плодове, но не отказва зеленчуци (или обратното), не настоявайте да яде плодове на всяка цена. Може да опитате да ги предложите отново след няколко месеца. Децата минават през различни фази в развитието си и съответно променят и хранителните си предпочитания.
- Ежедневен прием на мляко или алтернативи на млякото.
- Удоволствие от храната и подходяща атмосфера на масата.
- Десертите не са забранени, но не бива да бъдат ползвани като заместител на пълноценната храна.
- Участие на децата в приготвянето на храната (адекватно на възрастта им).
Интервюто е предоставено от zdravodete.bg
