Драматичен срив в постиженията на българските ученици отчитат новите резултати от международния тест PISA, който проверява умения на деветокласниците да прилагат усвоените знания на практика.
Българските ученици имат драстично по-ниски резултати по математика и четене в сравнение с последните години, като през 2022 г. те се връщат до най-слабото си ниво от 2006 г. Това в известен смисъл показва, че нивото на българското образование е същото каквото е било преди 16 години.
През 2022 г. проучването PISA е проведено сред 690 хиляди ученици от 81 държави. В България са участвали 6107 деца от 202 училища.
Най-слаби по математика, предпоследни по четене в ЕС
Както и при предишните изследвания, през 2022 г. резултатите на България от PISA са под средните за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), но сега те са сред „най-ниските, наблюдавани някога и при трите предмета“, се отбелязва в доклада за страната ни. При сравнение на всички оценки на PISA от 2006 г. насам и при трите предмета се получава крива – първо има подобрение и скок, следва спад, започнал около 2015 г., след което средните постижения през 2022 г. се връщат до нивото от 2006 г.
Резултатите разкриват, че България е на последно място в ЕС по математика, а по четене е на предпоследна позиция. Сривът по математика е най-голям. Учениците с най-слаби резултати се увеличават с 10 процентни пункта – от 44% на 54%, т.е. над половината от учениците са повече от зле по математика (Средното ниво за ОИСР е 31%).
Подобен е процентът и по четене. Там учениците с най-големи дефицити се увеличават от 47% на 53% (средното ниво за ОИСР за 2022 г. от 26%).
На този фон ситуацията с природните науки е сравнително добре – процентите се покачват от 47% на 48%. Тук средният резултат на учениците намалява незначително – от 424 на 421 точки. Слабите ученици също са почти същият процент като на предното издание на изследването. Средният резултат за страните от ОИСР е 24 на сто.
По математика България има 417 точки, което е с 19 точки по-малко от 2018 г. По четене точките са 404, със спад от 16 точки. По природни науки нивото на учениците е стабилно, с три точки по-малко от 2018 г.
На Балканите Косово, Албания и Северна Македония са с по-ниски резултати от нас.
Нивото на образование пада навсякъде по света
Известно успокоение носи фактът, че нивото на образованието пада навсякъде по света, сочат резултатите на PISA. В глобален план влошаването на резултатите е също толкова значимо като това в България.
Като една от основните причини за този повсеместно наблюдаван спад се сочи пандемията, затворените с месеци училища, дистанционното обучение. Липсата на дисциплина и внимание също се превръщат във все по-голям проблем. Деветокласниците в България споделят, че им е трудно да учат и внимават в час по математика. 48% от запитаните не слушат какво казва учителят (за ОИСР този дял е 30% средно). Близо всеки втори ученик в България се разсейва от дигиталното си устройство.
PISA се провежда на всеки 3 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Последното издание трябваше да се проведе през 2021 г., но бе отложено с 1 г. заради пандемията.
Уениците са полагали два едночасови теста, всеки посветен на един предмет. На различните ученици са били дадени различни тестови въпроси и различни комбинации от предмети (например математика, последвана от четене, или наука, последвана от математика и т.н.).
Нужно е да се отбележи, че това са ученици, които от 5 клас учат по нови учебни програми, влезли в сила след голямата промяна в образованието през 2016 г. и уж насочени към формирането на умения, т.е. катастрофалните резултати днес са достатъчно ясна оценка за образователната реформа.
Цоков: Образованието да се персонализира и насочи към възможностите на всяко дете
„Образованието трябва да се персонализира и насочи към възможностите на всяко дете. В момента системата е насочена основно към средното ниво ученици. Децата, които са под и особено над средното ниво, имат дарби, които трябва да се развиват, затова е и много важно да работим за персонализиране на обучението съобразно нуждите на всеки ученик“. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков в сутрешния блок на Нова телевизия, часове преди излизането на резултатите от PISA. По думите му Дигиталната раница е един от инструментите, които дават възможност за подобно персонализиране на образованието.
„Входното ниво за 9 клас ще включва повече практически задачи. Така учениците ще могат да приложат функционално уменията, които са усвоили до 8. клас, както и да се видят пропуските. Това ще е и възможност за учителите да разработват и оценяват такъв тип задачи‘, обясни проф. Цоков.
