На 15 септември отново ще чуем първия училищен звънец. Ще има цветя, усмихнати деца, развълнувани родители и речи за важността на образованието… Но отвъд празничния ден остава един по-важен въпрос: Какво всъщност искаме да даде училището на децата ни?
Защото светът, в който днешните ученици ще живеят като възрастни, ще бъде много различен от света, за който е създадена голяма част от сегашната образователна система.
Затова преди началото на новата учебна година Асоциация Родители призоваваме за широк и конкретен разговор за това какво училище искаме да изградим за децата на България.
Не просто училище, в което децата прекарват определен брой учебни дни.
Не просто училище, което ги подготвя за следващия изпит.
А училище, което ги подготвя за живота.
Нашата визия за училището на бъдещето
Вярваме, че училището на бъдещето трябва да изгражда личности – уверени, мислещи, отговорни и готови да се справят с предизвикателствата на един непрекъснато променящ се свят.
Затова вярваме в училище, което:
- поставя детето в центъра на образователния процес;
- развива любопитството, а не страх от грешките;
- съчетава знанията с практически умения;
- насърчава самостоятелното мислене, а не механичното заучаване;
- подкрепя психичното благополучие на учениците;
- работи в партньорство със семейството;
Какви умения трябва да развива училището
Убедени сме, че наред с традиционните учебни предмети българското образование трябва целенасочено да развива компетентностите, които ще бъдат решаващи за живота и професионалната реализация на днешните деца:
- социално-емоционални умения;
- финансова грамотност;
- медийна и дигитална грамотност;
- критично мислене;
- безопасно, етично и отговорно използване на изкуствения интелект;
- гражданско образование;
- здравна култура;
- умения за общуване, работа в екип и решаване на реални проблеми.
Не става дума да заменим литературата, математиката или историята. Напротив – те остават фундаментът на образованието. Но върху този фундамент трябва да изградим уменията, без които младите хора трудно ще се справят в съвременния свят.
Затова от Асоциация Родители поставяме началото на разговор за няколко важни промени:
- цялостна визия за целите на българското образование и уменията, от които децата ще имат нужда в бъдеще;
- модернизиране на образователните програми, така че ключовите компетентности да бъдат реална част от обучението;
- въвеждане на реален едносменен режим във всички училища – не само на хартия, а чрез организация, която освобождава време и пространство за спорт, занимания, подкрепа и свободно време на децата;
- преосмисляне на ролята и ефективността на националните външни оценявания;
- устойчиво партньорство между училище, родители и институции.
Не очакваме всички тези въпроси да имат лесни отговори. Но очакваме да започнем да ги задаваме… На този 15 септември нека не просто открием поредната учебна година. Нека отворим разговор за следващите 25 години на българското образование.
Време е за разговор за бъдещето
Истинският въпрос не е колко страници са научили учениците, а какви хора ще бъдат, когато напуснат училище. Ще могат ли да различават фактите от манипулацията? Ще управляват ли разумно финансите си? Ще използват ли технологиите като инструмент, а не като заместител на собственото си мислене? Ще умеят ли да общуват, да работят в екип, да уважават различията и да носят отговорност за решенията си? Ще бъдат ли свободно мислещи, активни и съпричастни граждани? Ще могат ли да правят здравословни и информирани избори?… Именно това според нас трябва да бъде истинската мярка за успеха на българското образование.
С тази позиция се надяваме да поставим началото на един по-широк обществен разговор за училището на бъдещето. През следващите месеци Асоциация Родители ще продължим последователно да поставяме във фокуса теми като финансовата грамотност, дигиталната и медийната грамотност, критичното мислене, гражданското образование, социално-емоционалното учене, здравната култура и уменията за работа в екип.
Призоваваме Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Народното събрание, местните власти и всички ангажирани институции да превърнат тези теми в реални политики. Само чрез последователни решения, устойчиво финансиране и партньорство между институции, училища и родители можем да изградим образование, което подготвя децата за бъдещия свят, в който ще живеят.
