Във всяко училище, випуск, а понякога и клас има деца, които срещат трудности да подредят емоциите си, да ги управляват, да регулират поведението си и да зачитат границите. Училището има нужда от подкрепа, за да им помогне да станат по-адаптивни и включени.
Импулсивност и неспособност за самоконтрол, трудно овладяване на бурни емоции, ниска самооценка; недобре развити умения за общуване и решаване на конфликти, отказ от спазване на правила и инструкции; склонност към агресия и автоагресия; участие във видими или скрити форми на тормоз – обиждане, манипулации, рушене на предмети, заплахи; предизвикателно поведение към учителя липсата на емпатия… Така училищните психолози описват децата с трудно поведение.
На нивото на класната стая разказват за поведения, които отклоняват вниманието от ученето, нарушават реда и правилата; затрудняват взаимодействието с учители и съученици; предават празни тестове или отказват изпитване; викат и протестират; прекъсват учителя или съучениците си; демонстрират неподчинение или провокация; трудно се концентрират, демонстрират отегчение и безразличие към учебния процес и нежелание за самоподготовка вкъщи.
В училището проявяват: вербална или физическа агресия спрямо други ученици или учители, умишлено пренебрегват инструкции или правила; не разбират смисъла от присъствието в училище; демонстрират мълчалив бунт или оттегляне; не зачитат авторитети.
Причините често надхвърлят ресурсите за справяне на училищните екипи. Те са свързани с взаимоотношенията на децата с възрастните (неправилна комуникация, нарушения в границите, отношение към авторитетите и други). Причини, свързани с взаимодействията на децата с връстниците им (борба за лидерство, борба за обекти, разминаване в начините на общуване, поведение за привличане на вниманието и други). Причини, свързани с обкръжаващата среда (шум, светлина, мирис, ограничен достъп до средата и други). Причини, свързани с телесни и сензорни усещания на детето. Причини, свързани с личностната структура на децата (аутистични, психотични, невротични деца). Причини, свързани с личната история на детето – травмиращи събития като болест, смърт, зависимости в семейството, осиновявания и др. Причини, свързани с институционализацията – настанявания в ЦНСТ и специализирани училища, разсиновяване.
Обикновено очакването към училището, в частност към училищния психолог, педагогическия съветник или класния ръководител е да „поправи“ детето. Поради голямото разнообразие от причини, обаче това не е реалистично, а и възможно.
Какво прави училището, когато забележи трудно поведение? Обикновено подава обратна връзка към родителите и включва детето в програми за подкрепа. Често родителите не знаят какво да предприемат и се обръщат към: близки семейни лекари или познати специалисти, на които имат доверие; невролози; терапевти на частна практика. Има и родители, които отричат проблема или не предприемат никакви действия поради липса на информация, страх от стигма или усещане за безпомощност. Така се отлага възможността за подкрепа на детето и поведението може да ескалира.
Той като случаите надхвърлят ресурсите на училището, често децата биват „препратени“ на индивидуален план или в друго училище, което не помага за решаване на проблема. 72% от специалисти посочват, че има нужда от външни услуги за подкрепа на децата с трудно поведение, най-вече при: сложни случаи, свързани със социална или семейна проблематика, хранителни разстройства, тревожност; девиантност; употреба на психоактивни вещества; осиновяване; съмнение за травма, насилие или злоупотреба; чести емоционални изблици, при които е необходима психиатрична експертиза; неспазване и незачитане авторитета на родителя и невъзможността му да упражни достатъчен родителски контрол; самонараняване или изолация; наличие на зависимости (социални мрежи, ПАВ, хазарт).
Учителите и училищните специалисти често се чувстват претоварени и без нужните инструменти да се справят сами. 92% от педагогическите съветници и училищни психолози считат, че учителите имат нужда от специални консултации, рефлексия и супервизия.
В подкрепа на децата с трудното поведение Асоциация Родители разработва модел за системна подкрепа на децата, техните семейства и училищните екипи. Моделът подпомага родителите да променят начина, по който говорят с детето, да разбират поведението на детето си и да го подкрепят. Събрани са и множество диагностични инструменти за по-ясно определяне на причините за трудностите в поведението. Осигурява се подкрепа и на учителите, които търсят решения на нивото на класната стая.
Моделът е 5-стъпков и включва:
- Идентифициране на деца или групи с трудности в поведението.
- Наблюдение, анализ на причините, определяне на липсващи или недостатъчно развити умения.
- Договаряне на план, включващ консултиране на детето, учителите и родителите.
- Изпълнение на договорени мерки и супервизия на водещите по случая – класен ръководител, педагогически съветник или социален работник.
- Проследяване на напредъка по случая и обратна връзка към всички заинтересовани страни.
Цялостното разбиране и грижата за децата, които срещат трудности с поведението си, са много важни за превенцията и ранната подкрепа към тях, както и за запазване на сигурността и ролята на училището. В рамката на модела е направено картографиране и се осигурява насочване и партньорство с местните услуги, които подкрепят децата и семействата.
Благодарение на различни организации в българското училище през последните години навлизат и програми за социално-емоционални умения, които са също стъпки в тази посока.
Автор на материала и основен член на екипа по проекта: Марияна Георгиева
Марияна Георгиева е образователен психолог с трайни интереси в сферата на качеството и професионалното развитие на учителите в средното образование. Има опит от образователните системи на Великобритания, Финландия, Австрия и Германия. Методист е на програми за социално-емоционални умения. Заедно с екипа на Асоциация „Родители“ работи по проект „SOS за трудното поведение“.
***
Асоциация Родители е създадена на 19 юни 2001 г. като неправителствена организация за осъществяване на общественополезна дейност, съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вярваме безусловно, че благоденствието на децата е ключово за обществото и че възрастните носят отговорност да създадат среда, в която всяко дете има възможност да расте здраво и щастливо и да развива своя потенциал и умения както в семейството, така и в детската градина и училище. За да бъде възможно това, децата трябва да имат равен достъп до съвременно и качествено образование, съобразено с техните специфики и нужди. Именно заради това голяма част от дейността на Асоциация „Родители“ е с фокус върху образованието и доброто взаимодействие между училището, детската градина, яслата и родителя.
За проекта „SOS за трудното поведение“:
Асоциация „Родители“ в партньорство с община Габрово и община Бургас реализира проект „SOS за трудното поведение“. Проектът цели да подкрепи децата, срещащи трудности с контрола върху поведението си, като създаде мултидисциплинарна услуга в помощ на учителите, родителите и самите деца.
Проектът включва няколко важни етапа: Картографиране и анализ на наличните към момента услуги в двете общини в подкрепа на децата с трудно поведение; Създаване на мултидисциплинарен екип за всяка община и механизъм за работа по казуси с трудно поведение; Повишаване на капацитета на професионалистите, работещи с деца в училищна възраст; Включване на родителите; Пилотиране на услуга за подкрепа в 3 училища във всяка от двете общини; Популяризиране на модела и разширяване на обхвата и в други общини.
Настоящият материал е своеобразен анализ на моментната ситуация с трудното поведение на децата и на възможностите на училището да реагира адекватно на това поведение.
–
Тази статия е създадена в рамките на проект „SOS за трудно поведение“, съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз и ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.
