В миналото се е отдавало доста по-голямо значение на ролята на майката, отколкото на бащата. В днешно време обаче знаем, че бащата е не по-малко важен от майката и неговата роля също е ключова в отглеждането на бъдещото поколение. Какво е характерно за връзката между бащата и дъщерята, различна ли е тя от връзката баща-син? Ваня Иванова, психолог, ни разкрива приликите и разликите:
Какво е характерно за връзката баща-дъщеря? Пример за какво би трябвало да бъде бащата на дъщеря си?
Присъствието на бащата в отглеждането на дъщерята позволява на малкото момиче да изгради самочувствие и постепенно да се учи на собствените си граници спрямо противоположния пол. Майката учи на любов, която е изначална, докато бащата учи как да обичаме и докъде са нашите собствени граници в компромисите спрямо другите. Доверието към света, хората и правилата, също е нещо, което е тясно свързано с взаимоотношенията между баща и дъщеря. Установено е, че благодарение на връзката между бащите и дъщерите им, намалява вероятността от тяхното ранно забременяване, зависимости, оценките в училище са по-добри. Връзката между бащата и дъщерята се променя с времето. Може да се каже, че е нужно и двамата да израстват, за да поддържат добри и здравословни отношения. Когато момиченцето е съвсем малко, таткото е този, който подпомага процесите на изграждане на смелост и увереност. Да вземем за пример периода на прохождането. Много често майката държи за ръчички своята дъщеря, страхувайки се, че детето ще се нарани. Бащата е този, който би позволил на детето да падне, докато се опитва по-самостоятелно да направи първите си крачки. Също така, когато децата се учат да карат колело, обикновено бащите са тези, които смело и гордо поемат тази инициатива. Това подпомага процесите в психиката, които по-късно ще оформят един индивид, който не се страхува да греши, защото някой някога, който в неговите очи е силен и смел, е повярвал в собствените му възможности и не го е назидавал за грешките, напротив – научил го е да се изправя след провала. През юношеството и тийнейджърството таткото е този, който изгражда визията на дъщеря си за връзката й с другия пол. Начинът, по който един баща се държи с жените около себе си, било то неговата съпруга, колежка, продавачка в магазина, и разбира се, собствената му дъщеря, ще изгради у нея чувството за собствено достойнство и ценностна система. Да не забравяме, че в тази възраст тялото на момичето доста се променя. Това обърква и понякога притеснява. Ако таткото подкрепя дъщеря си през този период, това е може би достатъчно условие за израстването на една жена с изградено самочувствие за себе си и образа на собственото си тяло, такова, каквото е.
Различна ли е връзката между баща и син? Като че ли повечето мъже, преди да станат бащи, мечтаят да имат синове…
Връзката между баща и син е различна от тази с дъщерята най-вече по това, че между бащата и сина винаги има известна доза съревнование. Освен това, ако при дъщерята бащата е внимателен и нежен през подкрепата си към нея, когато става въпрос за сина, понякога е трудно тази обич да бъде изразена, защото „така се държат мъжете”. Не съм сигурна, дали наистина повечето мъже искат синове. И все пак, ако е така, предполагам е свързано с това, че мъжете имат нужда да принадлежат към нещо повече от жените. Неслучайно мъжете са тези, които имат силно чувство за принадлежност към отбори, спортисти и т.н. Може би синът е някой, който ще бъде от „неговия отбор” и това би могло да даде наклон на везната относно желанието за син или дъщеря. Все пак мисля, че дори и понякога тайничко, бащите благодарят за това, че имат дъщери. На какво би трябвало един баща да научи дъщеря си и обратното – какви „уроци“ обикновено дава дъщерята на баща си? Бащите учат дъщерите си на самоуважение, граници, доверие към света, самочувствие и на всичко онова, което е свързано със сигурността на жената. Изграждането на ценностната система у дъщерятя е свързана с уроците от взаимоотношенията баща-дъщеря. Ако бащата е съумял да изгради онази базова сигурност за дъщеря си, от която има нужда всяка жена, значи уроците са предадени и приети правилно. Дъщерята, от своя страна, също учи бащата на много неща. Няма по-нежна и силна любов от тази между баща и дъщеря. Тази любов е различна от онази между съпруг и съпруга по много причини. Докато съпругата е партньорка и към нея любовта е свързана с взаимната подкрепа, секса и партньорството, то любовта между баща и дъщеря е свързана с идеята за безусловност. Всъщност, благодарение на малката си дъщеричка на всеки баща му се налага да се свърже с женското в себе си и да се научи да не се страхува от него, а просто да го приема такова каквото е.
Какво е нужно, за да се изгради пълноценна връзка между бащата и дъщерята, между сина и бащата?
За да се изгради една пълноценна връзка между бащата и дъщерята, е нужно майката също да се включи. Често бащите нямат идея как да подходят в определени ситуации. Това важи изключително за съвсем малкото пеленаче, което е толкова крехко, че е цяло чудо, че не се е счупило. Тогава майката е тази, която показва на таткото, че тяхното малко момиченце има нужда да знае, че силният му татко ще е до него, когато има нужда. Таткото се научава да не се притеснява от силата си, а да я използва градивно, като покаже, че „силните закрилят, а не нараняват”. Почти същото е и с връзката между момченцата и техните татковци. Разликата е, че може би при момчетата го няма този страх, че са толкова крехки като момичетата. Майката е свързващото звено и в двете. Продължението на тези връзки обаче вече зависят от адаптивността на таткото спрямо възрастовите особености на децата и начина, по който комуникира и налага граници. Партньорството във възпитанието на двата пола е от ключово значение за връзката на родителите и децата им.
___________________________________________
Интервюто е предоставено от zdravodete.bg
