24 май е празник на буквите, на словото и на знанието. Но зад всяка буква, зад всяка научена дума и зад всяко осмислено знание стои една ключова фигура – учителят. Затова на този ден от Асоциация Родители отдаваме почит не само на делото на Кирил и Методий, но и на хората, които всеки ден го продължават – в класните стаи, в сърцата си и в умовете на децата.
Учителите са живият символ на 24 май. Те носят на плещите си мисия, започнала преди векове – да съхраняват езика, да предават знание, да възпитават в дух и култура, да изграждат бъдещето на обществото ни.
Но какво кара един човек да поеме този път? Откъде тръгва искрата, която превръща преподаването в призвание? Отговори на тези и още въпроси търсим в нашата инициатива „Учителите, които ни вдъхновяват“, която стартирахме през 2024 г. В нея ви запознаваме отблизо с учители от цялата страна – вдъхновяващи личности и хора с дух, сърце и дълбоко усещане за смисъл. Историите им са различни, но ги обединява едно: общата им мисия да обучават и възпитават децата с уважение, подкрепа и разбиране; да изграждат ценности и да мотивират всеки ученик да разгърне потенциала си.
Днес по случай 24 май споделяме техните вдъхновяващи отговори на въпроса „Защо станах учител?“:
„Станах учител, защото исках да бъда полезна и да правя нещо смислено. Работата с деца е като да инвестираш в бъдещето… Те са толкова искрени, че няма как да не се вдъхновиш.“ – Яна Кубадинова, класен ръководител на 1. клас в СУ „Сава Доброплодни“, Шумен.
„Учителската професия винаги е била много интересна за мен. Спомням си първия учебен ден в първи клас. Класната ни ръководителка попита всеки от нас какъв иска да стане. До този момент никога не се бях замисляла върху този въпрос и просто отговорих първото, което ми хрумна – „учител“. Години по-късно разбрах, че това е професията за мен. Избрах я, защото в началните класове учителят има основополагаща роля за изграждането на навици, принципи и ценности.“ – Силвия Ганева, начален учител в СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново, класен ръководител на иновативна паралелка в първи клас и преподавател по английски език на четвърти клас.
„Станах учител, за да споделям своята любов към знанието и да вдъхновявам учениците си да учат. Бих искал да имам положително влияние върху бъдещето, като помагам на младите хора да развият критично мислене и ценности. Учителската професия предлага лично удовлетворение и предизвикателства, като позволява на учителите да видят резултатите от своя труд.“ – Ферхан Хасан, директор на Обединено училище „Христо Ботев“, село Цонево, община Дългопол, област Варна.
„Пътят ми започна с Фондация „Заедно в час“. Избягах от корпоративния свят в София и се върнах на село, за да бъда учител. Винаги ме е привличала идеята да преподавам, но никога не съм си представял, че ще е в училище.“ – Даниел Симеонов, учител в ОбУ „Неофит Рилски“, с. Дерманци.
„Като по-малка никога не съм си представяла, че съм достойна да бъда учител. По-късно, в университета, ненадейно попаднах в лятна занималня за децата на преподавателите, в която ме извикаха да помогна. Оказа се, че с децата „говорим на един език“. В крайна сметка, на практика отидох за един ден да помогна за работата с деца и вече над десет години това е мое призвание, мисия и начин на живот.“ – Петя Иванова, учител по изобразително изкуство в 156. ОУ „Васил Левски“ в Кремиковци, София.
„Когато бях малка, много обичах да играя на учителка. Преподавах уроци и давах задачи на измислени ученици. Сякаш бях забравила това мое увлечение, докато не се появи на бял свят моят син. С неговото израстване открих метода Монтесори и така тръгнах по пътя на учителстването.“ – Диляна Иванова, начален учител и Монтесори педагог, с. Железница.
„Пред мен никога не е съществувала дилема каква ще стана като порасна… Професията ме избра в ранна детска възраст – още тогава знаех, че ще бъда учителка.“ – Снежана Якимова, главен учител, Начално училище „Хаджи Генчо“, Тетевен.
„Не бях сигурна, че да бъда учител е правилният избор, докато не започнах работа в училище. Оттогава не съм се колебала и ден. Не съм съвсем сигурна как да обясня усещането, че си точно на мястото си, но е нямало и ден, в който да не искам да отида на работа. Имало е моменти, когато съм плакала от яд, безсилие, обида, но и тогава съм била сигурна, че съм точно там, където трябва.“ – Александра Георгиева, начален учител в основно училище „Пейо К. Яворов“, Бургас, и автор на любимата на много деца поредица „Агата“.
