Родителят трябва да бъде спечелен от училището, да се почувства разбран и приет
Снежана Якимова завършва Висшия педагогически институт в Благоевград през 1994 г. Целият й професионален път е свързан с Начално училище „Хаджи Генчо“ – Тетевен, където работи като главен учител. Дългогодишният й опит като класен ръководител я е убедил, че за да порасне всяко дете отговорно към себе си и другите, са необходими двустранна подкрепа и уеднаквени изисквания между семейството и училището.
Какво е да бъдеш учител през 2024 г. в България?
Да бъдеш учител е отговорност, предизвикателство и чест. Не мисля, че тези категории са се променили от времето на Възрожденското училище – неговият девиз – „Помогни ми да те возвися!“, продължава да е актуален и днес.
Процесът на образование и възпитание е двустранен – ако едната страна не участва, не можем да очакваме положителен резултат.
Защо станахте учител?
Пред мен никога не е съществувала дилема каква ще стана като порасна… Професията ме избра в ранна детска възраст – още тогава знаех, че ще бъда учителка.
Учителят трябва да е…
Добър човек, да мисли глобално, но да действа локално. Да не забравя, че също подлежи на оценка.
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Далече сме от идеалното училище – за него се изискват идеални условия и идеални хора. Майсторлъкът в съвременното училище е да съумееш да стоиш изправен, да се чувстваш полезен и нужен, без да се изгубиш в лабиринта от наредби, критерии, стандарти и таблици.
А родителят има ли място в училище?
Родителят е важен, неговата подкрепа и участие в училищните процеси са условие за успех. Той задължително трябва да бъде спечелен от училището, да се почувства разбран и приет и да повярва, че заедно сме от едната страна на барикадата.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Трудностите са свързани с това, че на учителя все повече са делегират отговорности, които са на семейството. Детето трябва да е научено на „да“ и „не“, преди да дойде в училище, да знае, че не е център на вселената, да спазва хигиенни правила. Добре е също да може да седи на едно място двайсетина минути, без да говори…
Радостите в училище са повече от проблемите. Най-голямата ми радост е да бъда сред учениците ми. Радостта е както в интелектуалните постижения, така и в колективните занимания, в песните, рисунките, игрите и празниците.
От какви промени се нуждае образованието в България?
Масовото българско училище има много проблеми. За тях се говори непрекъснато, а промените са козметични. Много съм чувствителна на тази тема и за това не ми се говори. Променям това, което мога, на ниво училище. Опитвам се да бъда полезна, доколкото мога, и да не се тревожа, когато „ударя на камък“.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Да не се обвинявам за чужди грешки и все да се извинявам.
Да се радвам на процеса, без да се фокусирам върху резултата.
Да не искам всичко от всеки и на всяка цена.
Обичам работата си, защото…
… ме зарежда и държи в движение. Определям се като голяма късметлийка, защото всяка сутрин тръгвам с благодарност и желание за работа. Когато се обърна назад, виждам, че животът ми е имал смисъл. Да бъда учител е най- доброто, което съм правила и продължавам да правя с радост.
Най-голямото ми постижение е…
… когато преодолявам бариерите в общуването си с нов ученик, със значимия за него възрастен. Когато изградим доверие помежду си и работата потръгне в правилната посока.
В момента усилията ми са насочени към Проект за социално-емоционално учене на Фондация „Лъчезар Цоцорков“. Предстои ми работа в занимания по интереси. В началото на тази учебна година организирах Клуб „Заедно в света на емоциите“ за моите първокласници . Радвам се, че родителите ми гласуваха доверие и се обединихме около идеята, че е важно да се учим не само колко са две и две, а да влизаме „в обувките на другия“, да разпознаваме и контролираме емоциите си.
Вдъхновявам се от…
… добри думи, добри постъпки, хубава книга. Радостта и усмивките на учениците също ме зареждат и ми помагат да се изправя, когато съм изпаднала в униние.
Вярвам, че…
… е полезно да излизаш от зоната си на комфорт – само тогава се развиваш. Вярвам, че няма технология на света, способна да замени топлото човешко общуване, както и че добрият, подкрепящ учител никога няма да може да бъде заменен.
