Във времената на политическа, икономическа и социална нестабилност основната задача на учителя е да създаде среда в училище, която да дава на детето спокойствие, сигурност и да почита личността му с уважение, толерантност и разбиране
Диляна Иванова е начален учител и Монтесори педагог. През 2015 г. се включва в програмата „Нов път в преподаването” на „Заедно в час“ и оттогава работи в 191. ОУ „Отец Паисий”, с. Железница. През 2017 г. с група съмишленици стартира първата Монтесори класна стая в начален етап в общинското училище в с. Железница.
Какво е да бъдеш учител през 2024 г. в България?
Учителската професия за мен е непрекъснато учене, израстване, вдъхновение, откривателство. Да бъдеш учител през 2024 е кауза за запазване силата на детските души. Във времената на политическа, икономическа и социална нестабилност основната задача на учителя е да създаде среда в училище, която да дава на детето спокойствие, сигурност и да почита личността му с уважение, толерантност и разбиране. Учителят може да подкрепя силните страни на детето и да му дава пространство да ги развива. За съжаление, днешният учител е изключително ограничен в осъществяването на тази своя мисия.
Защо станахте учител?
Когато бях малка, много обичах да играя на учителка. Преподавах уроци и давах задачи на измислени ученици. Сякаш бях забравила това мое увлечение, докато не се появи на бял свят моят син. С неговото израстване открих метода Монтесори и така тръгнах по пътя на учителстването.
Учителят трябва да е…
… Ще си позволя да цитирам Мария Монтесори. Много силно се свързвам с нейните думи и за мен те описват най-точно какъв трябва да е учителят: „Обособи се един нов тип учителка, която вместо да умее да си служи със словото, трябва да придобие способността да мълчи, вместо да преподава, трябва да наблюдава, вместо да показва гордото достойнство на човек, който твърди, че е безпогрешен, да се обвие със смиреност.” (Д-р Мария Монтесори, „Усъвършенстваният Монтесори метод, том I”)
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Идеалното училище има зелен двор, къща на дървото и много пространство за свободни игри. Стаите са просторни и светли, във всяка има кътове за самостоятелно, изследователско учене. Учителите работят с радост, доверие и вяра в детето. Необременени са от външни оценявания, рейтинг на училището и т.н. Следват нуждите на детето и неговото темпо на учене, защото знаят, че само тогава идва истинският успех за всеки.
А родителят има ли място в училище?
Родителят има специално място в училище и то е заедно с учителя и училището да подкрепя детето в неговото израстване. Вярвам, че детето е редно да получава едни и същи послания вкъщи и в училище. Родителите могат да са гости в класната стая, да водят работилници, да разказват коледни истории, да участват в различни доброволчески инициативи.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Най-големите трудности, които срещам в работата ми, са свързани с недоверието и неразбирането на Монтесори метода. Най-много ме радват „аха моментите”, в които децата грейват, защото са открили нещо много смислено и ценно за тях. Незаменим например е моментът, в който, подреждайки мънистата на дъската за умножение, лицето на Ива засиява, защото току-що е разбрала концепцията за умножение.
От какви промени се нуждае образованието в България?
Най-спешно според мен трябва да се променят учебните програми. Всичко, което се учи в училище днес, е доста овехтяло и неприложимо в ежедневието на едно съвременно дете.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Преди всичко овладях силата на търпението, децата ме научиха на огромно търпение.
Вторият много смислен урок е по справедливост, но не онази, която ние като възрастни смятаме, че е най-правилна. И не онази, която е общоприета. Това е истината, която идва от сърцето и изказана през сърцето стига много по-смислено до другия. Децата умеят да изричат истината с лекота и непринуденост. Аз все още се уча от тях.
И третият урок, който ежедневно децата ми припомнят, е да се наслаждавам на малките неща и да не забравям, че играта може да е част от всичко, което правя.
Обичам работата си, защото…
… ми дава възможност да се докосвам до най-истинските и все още чисти черти на човешката природа. Децата носят цялата радост, непринуденост, доверие и любов, която ние като възрастни поради различни причини забравяме, че имаме. Благодарна съм, че всеки ден мога да съм заобиколена от тези истински човешки качества.
Най-голямото ми постижение…
… са проведените в началото на учебната година първите за България Международни Монтесори игри, на които 191. ОУ „Отец Паисий” и Българско школо бяха домакини. Събитието беше изключително мащабно и събра ученици и учители от десет държави. В рамките на една седмица чрез различни активности децата споделиха опит със свои връстници от Италия, Нидерландия, Китай, Индия, Шотландия, Германия, Испания, Боливия и Турция. За мен, а вярвам и за всеки един от участниците, останаха преживявания за цял живот.
Вдъхновявам се от…
… искрите на любопитство, които срещам ежедневно в детските очи. Няма по-смислено нещо от това да видиш как детето стига само до нужното му знание, удовлетворило е своята потребност, радва се на своите открития и продължава уверено своето търсене.
Вярвам, че…
… бих си позволила да махна „че” и да кажа: „Вярвам в ДЕТЕТО!”
