Социално-емоционалното обучение в детската градина е ключов етап от развитието на всяко дете. Именно тук то изгражда умения за разбиране и управление на емоциите, създаване на приятелства, сътрудничество и справяне с конфликти. Тези преживявания подпомагат не само общуването, но и увереността, самостоятелността и готовността за училище. Родителите играят важна роля, като подкрепят и насърчават децата в този процес. За социално-емоционалното обучение в детската градина разговаряме с г-жа Мариела Личкова, директор на ДГ „Дружба“, гр. Оряхово.
Знаем, че категорично вярвате в силата на социално-емоционалното обучение. Защо то е толкова важно и какво трябва да знаем за него?
Социално-емоционалното обучение означава човек да познава себе си и своите емоции, да умее да ги изразява, споделя и управлява. Следващата стъпка е да научим децата на същото. Най-същественото е детето да разбере, че и възрастните, и то самото имат право на всяка емоция, но не и на всяко поведение. Например: можем да изпитваме гняв, но нямаме право да ударим друг човек. Често възрастните оправдаваме своите реакции с „много ме е ядоса“, но не сме склонни да приемем същото от детето. Вместо да разговаряме с него, ние му налагаме забрани.
Какво място заема социално-емоционалното обучение в програмата на вашата детска градина?
Не мога да го изразя като процент или дял, но се стараем да присъства всекидневно във взаимодействието с децата. Вървим по пътя на пробата и грешката – прилагаме различни практики, наблюдаваме техния ефект и доразвиваме или елиминираме някоя, ако не е успешна.
Кои според вас са най-важните умения, които децата трябва да развият до постъпването им в училище?
Най-напред децата трябва да се научат да разпознават, разбират и изразяват своите емоции, както и да осъзнават действията си и да поемат отговорност за тях. Важно е да могат да работят в екип и да сътрудничат с другите, а също така да развият умения за саморегулация и да знаят кога да си кажат: „Сега ще седна и ще се постарая да изпълня задачата си.“
Убедена съм, че детската градина не бива да се превръща в училище, защото двете институции имат различна роля. Нашата задача е да подготвим децата за училище така, че да бъдат уверени както в себе си, така и в своите знания, да се стремят към последователност в изпълнението на поставени задачи, да поемат отговорност за постъпките си и да умеят да регулират поведението си.
Също толкова важно е децата да умеят да съжителстват с връстници и да взаимодействат с възрастни – но не в смисъла на сляпо подчинение. Целта на социално-емоционалното учене не е възрастният да казва на детето какво трябва да прави и да го назидава. Напротив – то е процес на взаимно споделяне и съвместно търсене на решения: как да се справим с конфликт, как да решим задача или дори какво да измислим по време на игра. Важното е това взаимодействие да бъде партньорство.
Как детската градина подпомага изграждането на умения като споделяне, сътрудничество и разрешаване на конфликти?
Имаме изграден набор от образователни ресурси, които използваме в различните ни възрастови групи, а също така и ритуали. Такъв ритуал са девизите, с които започва денят във всяка група – например „Ние сме добри. Ние сме приятели. Ние сме приятели добри. Раз-два-три, ние сме приятели добри!“. Сутрин, когато всички деца се съберат, застават в кръг заедно с възрастните и казват своя девиз. Всяка група има свой девиз, но всички те са насочени към важни умения – че ще бъдем заедно, ще споделяме, ще бъдем приятели, ще бъдем добри… Какво по-хубаво от това?!
Освен това имаме игра, която също насърчава положителната нагласа и комуникация. Казва се „Разкажи ми!“. Сутрин, например преди закуска или преди началото на педагогическите ситуации, които екипът трябва да изпълнява, децата споделят накратко – какво хубаво им се е случило или какво добро са направили. Успешна практика е те да споделят, а ние да записваме. В бурканче пускаме всичко добро, което децата са направили. В края на седмицата изваждаме листчетата и четем… Децата приемат с голям интерес тези неща. Разбира се, има и деца, които не желаят да споделят, но ние никога не ги задължаваме. За нас това е сигнал, че трябва да поработим с тях и да осъзнаят какво е да правиш добро и да помагаш.
Какви конкретни дейности или игри използвате за развиване на емпатия, самоконтрол и умения за общуване?
Разполагаме с авторски игри, създадени от наша колежка. Един от примерите е поредицата за себеосъзнаване „Лицето ми говори“ – електронен ресурс, който включва приказки, диалогично четене и пъзели. Чрез тази игра децата се учат да разпознават, назовават и осмислят различни чувства и емоции.
Използваме и готови материали – например „Умния диск за емоции“ на издателство Клевър Бук, както и ресурси на FUNтазия, които също предлагат интересни и ангажиращи подходи.
Периодично организираме и колективни сбирки с деца и родители, които желаят да се включат. По време на тези срещи играем игри, свързани със социално-емоционалното учене, и заедно преживяваме процеса.
Освен това имаме изградени ритуали при посрещането и изпращането на децата, особено в по-големите групи. Това са кратки, но значими жестове – поздрав с юмручета, „Дай 5!“, прегръдка. Когато дойде или си тръгне дете и аз съм там, го прегръщам за „Добро утро!“ и за „Довиждане!“. Тези малки ритуали носят невероятно усещане за близост и сигурност.
Как се работи с децата за разпознаване и изразяване на емоциите им по здравословен начин?
Работим с различни образователни ресурси и книжки, които сме подбрали специално за тази цел. Във всяка група има табло с четири емоционални зони – червена, синя, жълта и зелена. В зависимост от това как се чувства детето – радостно, притеснено, ядосано или спокойно и т.н. – то избира зоната, в която попада. Обясняваме на децата как да използват таблото и насочваме вниманието им към него, особено сутрин при идването им в градината. Възрастният първи дава пример – споделя: „Днес се чувствам уморена, защото…“ или „Аз съм радостна, защото…“. В началото децата повтарят чутото, което е естествено. Постепенно обаче, с редовна практика, те започват сами да изразяват емоциите си: „Аз съм тъжен, защото мама не ми купи играчка.“ или „Много съм щастлив, защото снощи тати ме заведе да карам колело.“ Така, чрез ежедневни разговори и насочване, децата се учат да назовават чувствата си с думи.
В тази възраст четенето играе ключова роля. Често обсъждаме заедно прочетеното в книжките. Във фоайето на детската градина имаме и малка „библиотека“ – етажерка жабка с достъпни за всички деца материали. Там са подбрани книги като „Ядосан съм!“, „Щастлива съм!, „Страх ме е!“, които използваме в работата си.
Ако четенето и разговорите с децата се превърнат в постоянна практика, а към тях се добавят и образователни игри, резултатите идват естествено. Необходими са единствено постоянство и търпение.
Как трябва учителите да реагират в ситуации на конфликт между децата, така че те да се превърнат в учебен момент?
Най-удачно е първо конфликтът да бъде спрян категорично, като се изведат двете страни – детето, проявило агресия, и потърпевшото. Важно е реакцията да е ясна и решителна, но с малко думи – първо действие, после разговор. Не е достатъчно просто да кажем: „Спри да го биеш!“ или „Седни на стола!“, защото така ситуацията се „замита“, без да се разбере и отработи. След това е нужно да има продължение – разговор и с двете деца. Целта е да се изясни какво е предизвикало поведението, защото всяко действие има причина: желание да се вземе играчка, обида от казана дума или нещо, което възрастният е пропуснал да види или чуе. Важно е учителят да търси именно тази причина.
Конфликтът не трябва да се решава със забрана, защото проблемът остава. Нужно е детето да разбере, че е нормално да се чувства ядосано или обидено, но не е приемливо да удря или наранява друг. То трябва да се научи да изразява нуждите си с думи – да поиска, да отиде при възрастен за помощ или да потърси съвет. Ако реакцията е само наказателна – „Не така, седни на стола!“, детето може да се успокои за кратко, но на следващия ден ситуацията ще се повтори.
А каква е ролята на родителите в конфликтни ситуации между децата?
Винаги съветваме родителите да отделят време за разговори с децата си – за техните чувства, за това как е минал денят им, за емоциите, които са преживели. Важно е възрастните не само да говорят, но и да показват чрез поведението си кое е правилно и кое – не.
Ще дам пример: родител идва да вземе детето си от детската градина, заедно с друг родител. През деня е възникнал конфликт – едното дете е ударило другото. Докато учителят все още не е обяснил ситуацията насаме, детето казва: „Мамо, днес Иван ме наби.“ Родителят реагира с: „Като те е набил, бий го и ти.“ От една страна, това е естествена реакция – родителят иска да научи детето да се защитава. Но е много важно да му обясни кога и как може да го направи. Ако детето чува само: „Удари го обратно“, без допълнителен разговор и насочване, оттук започват проявите на агресия и задълбочаването на проблемите. Необходима е постоянна комуникация и обяснение, за да разбере детето, че има право на чувства, но не и на агресивно поведение.
Каква е ролята на родителите в подкрепата на социално-емоционалното развитие на детето им и какви препоръки бихте им дали?
По начина, по който едно дете говори, споделя и се държи, ясно личи какво се случва в семейството му. Затова ролята на родителите е ключова. Всички останали възрастни – учители или други значими фигури – могат да подкрепят и развиват детето, но основата винаги идва от семейството. Там, където има дефицит, задачата на педагозите и институциите е да поемат отговорност, а не да бъдат просто наблюдатели или назидателни критици.
Като препоръки към родителите бих посочила: да разговарят с децата си, да четат заедно и да прекарват време в истинско взаимодействие. Да, това е трудно и понякога изморително, защото свободното време е малко. Но дори 5, 10 или 15 минути, посветени изцяло на детето, са безценни – когато то усеща, че вниманието на родителя е само за него.
