Всички бихме искали децата ни да са добри и възпитани, да се държат подобаващо в магазина, на гости, в ресторанта… И всички сме изпадали в ситуации, когато нашето ангелче тропа с краче, реве или се тръшка на земята… Разговаряме с Невена Басарова, основател и управител на Първа детска академия и автор на книгата „Детска академия за добри обноски“, за това как времето навън, прекарано с децата, да e приятно и спокойно.
С какво трябва да се съобразим, когато отиваме с малкото дете в магазина, на гости, ресторант, хотел?
Както ние имаме нужда да бъдем подготвени за това какво ни предстои и какво ни очаква, попадайки в непозната среда, по същия начин е нужно да обясним на детето къде отиваме, какво ще правим, какво се очаква от него. Преди дадено събитие е добре няколко пъти вкъщи да разиграем под формата на игра това, което предстои. Това е важно, за да се получи така, че детето, отивайки някъде, да знае какво трябва да направи, след това е нужно само да му напомняме. Напоследък е много актуално да се говори за хигиената, за спазването на дистанция, за използването на дезинфектанти. Хубаво е това да бъде нагледно показано и обяснено вкъщи, защото така ще се изгради нужния навик.
В градинката. Трябва да научим детето на правилото „играем си с децата, които искат да си играят с нас“. Ако не искат, няма повод за драма, не е нужно да досаждаме с присъствието си.
В магазина. Не пипаме всичко, което ни харесва; отиваме до мама, стоим до нея, хванати предимно за ръка, за да не се изгубим; ако искаме нещо, питаме: „Можем ли да го купим?“. Ако не можем, това е разговор, който трябва да бъде проведен предварително вкъщи. Ако детето знае, че не можем да го купим, защото мама няма тази възможност или защото тази храна не е здравословна, би понесло нормално отказа. Ако обаче не е проведен този разговор, се стига до писъци и крясъци, понякога дори до тръшкане.
На ресторант. На първо място е важно да изберем ресторант, който има място, където децата да играят и да се забавляват. И нека сме наясно, че на ресторант с деца и на ресторант без деца са две коренно различни преживявания. Ако говорим за романтична музика, бели покривки, кристални чаши, два часа вечеря, няма как да се получи, ако сме с деца. Ако сме с деца, добре е да бъдем на някое по-шумно място, с повече разстояние между масите, да има детски кът, да сме подготвени с книжка или с блокче за оцветяване и флумастери.
На хотел. Нека е ясно, че тичането по коридорите е абсолютно нежелателно, както и викането. Важно е да напомним на децата, че в хотела ходим бавно и говорим тихо, както и че поздравяваме всички хора, които работят в хотела. По отношение на ходенето на басейн в спа център – има басейни, в които може да се плува и да се скача, но все пак това го правим в тази част, в която има по-малко хора. Ако има спа център с релакс зона, там трябва да се пази тишина и ако знаем, че нашето дете не е от тези тихи деца, просто не ходим там с него.
На гости. Има си правила, определени от домакините, с които трябва да се съобразяваме. Например къде си мием ръцете, в коя стая не влизаме, не настояваме детето да си играе с кучето..
Трябва да сме обяснили на децата къде отиваме, какво ще правим, горе-долу колко време планираме да останем. Разбира се, когато детето не се справя по начина, по който бихме искали, може да изразим вкъщи своята тъга, че не се е получило така, както сме очаквали и своята вяра, че следващия път ще бъде по-добре. Ако детето се е държало добре, не бива да пропускаме да му благодарим и да го похвалим.
Какво да правим, ако детето се тръшка на тези места и се държи невъзпитано?
Има два вида деца – такива, които се тръшкат, и такива, които не се тръшкат. Най-важното е да не изпадаме в паника и да не си позволяваме да се срамуваме затова, че детето ни се държи по този начин. Почти няма родител, на когото това да не се е случвало, а пък ако някой тръгне да ни съди, това няма нищо общо с емпатията между хората. Не бива да ни притеснява какво ще кажат другите, защото често това е реакцията „Спри, какво ще кажат хората, стига си ме излагал… Виж, всички ни гледат“. Детето се тръшка, защото в момента въобще не е съгласно с това, което му се случва. И неговата цел е „Ей сега ще направя така, че на мама да й е гадно, всички да я гледат и тя да се почувства неудобно“. В тази ситуация можем просто да изчакаме детето и да му кажем: „Когато си готов, ще тръгнем. Аз съм тук до теб и ще те изчакам. Мога да почета книга, мога да си изпия кафето, мога да напазарувам, докато ти се тръшкаш“. Или, колкото и невероятно да ви звучи, тръшнете се заедно с детето си. Когато малкият ми син тропва с краче, и аз правя същото. Когато легне на пода вкъщи, и аз лягам и казвам: „Ти не искаш това, и аз не искам, затова ще си лежим двамата на пода“. Полежим, полежим, пък започнем да се смеем… Всъщност, така той разбира, че с тръшкането си няма да надвие над моето решение. Ако все пак е толкова страшно тръшкането, просто прегърнете детето и го изнесете от мястото, където се държи по този начин.
Има ли обноски, които са особено важни?
Неслучайно словосъчетанието „добри обноски“ винаги се използва в множествено число. Няма една, две или пет обноски, които да са най-важни. Разбира се, основополагащо е да научим децата си да поздравяват и да се усмихват, давайки им личен пример. Да не забравяме, че хлапетата ни са наше съвършено огледало и повтарят точно това, което са видели. Когато сме ядосани и използваме дадени нецензурни думи, те използват същите в игрите с други деца и с играчките си. А когато използваме едни и същи мили думи, използват ги и те. Много е важно да ги научим да се хранят правилно, без мляскане, падане на храна извън чинията, изцапване на брадичката. Хигиената също е много важна – чисти дрехи, чисти ръце, чисти обувки… И нека да реагираме: „Ау, колко добре си облечен“, „Ау, колко си чист днес“.
Откъде се учи детето на добри обноски?
На първо място това е добрият пример вкъщи. Детето се учи от нас. Каквото правим ние, това прави и то, то е наше огледало. Децата много по-често обаче възпроизвеждат нашето не най-добро поведение. Това им е интересно, защото ние им казваме едно, а правим друго. И те използват момента. Например не сме поздравили съседа, защото сме били ядосани или изнервени, и те веднага си казват: „Аха, казваш ми да поздравявам, а ти не го правиш“. Ето защо е важно да даваме добър пример. Разбира се, учителите в детската градина, в училище и цялото общество също са пример. Децата заимстват и от лошия, и от добрия пример. Но когато сме поставили здрави основи, резултатите ще ни радват.
Когато не сме на една вълна…
Понякога децата и ние не сме в едно настроение. Ако ние сме решили, че на нас ни се излиза, защото времето е прекрасно, а на детето категорично не му се излиза, няма как, поне в началото, да се получи една приятна разходка. Когато детето отказва да направи нещо, нашият спасителен кораб е да му предложим друго алтернативно занимание, което и на него, и на нас ще ни е интересно, за да може да има някакъв консенсус. Друг вариант е да преговаряме и да сключваме сделка. „Добре, аз ще дойда сега с теб в детския магазин. На мен там не ми е интересно, но на теб ти е интересно. Затова ще те изчакам 30 минути да разглеждаш, но няма да купуваме нищо, имаме такава уговорка. А след това ти ще дойдеш с мен в хранителния магазин, за да напазаруваме.“
Интервюто е предоставено от zdravodete.bg
