На 24 април 2025 г. се проведе кръгла маса на тема „Добродетели и религия в образователната система – възпитание и ценности“, инициирана от Министерството на образованието и науката с цел да бъде дискутирано въвеждането на задължителен предмет по религия в училище. Поради това, че не ни бе дадена думата и защото вярваме, че е необходимо широко обсъждане и анализ на научните данни, споделяме нашата позиция по темата тук – въвеждането на този предмет трябва да бъде само и единствено по избор на родителя, така, както е в момента и както е в добрите европейски практики.
Поздравяваме Министерството на образованието и науката за желанието в училище децата да формират зряла ценностна система, морални убеждения, добродетели и да се превърнат в отговорни граждани. Заедно с това обаче изразяваме и дълбоката си загриженост, че тези цели не могат да бъдат постигнати с въвеждането на нов предмет с работно заглавие „Добродетели и религия“. Не можем да не изразим нашето притеснение от факта, че преобладаващата част от изказващите се по време на Кръглата маса по-скоро говореха за час по православна религия и дори вероучение, при това със задължителен характер, без право на избор между различни програми.
Смятаме, че преди въвеждането на нов предмет по добродетели и религия, е необходимо да се направи задълбочен анализ на ефекта, който той би имал върху образованието и децата, както и да се осмисли как това би кореспондирало с визията за цялостна промяна в образователната програма. „Пришиването“ на един нов предмет към вече остарялата и доказала неефективността си програма може само да влоши и без това ниските резултати на учениците. Също така да увеличи натоварването, да понижи мотивацията и да засили отчуждаването на децата от образованието. Във време, в което е необходимо да се обединяват области на знание, да се развиват нови форми на преподаване, да се насърчава практическото учене и развиването на компетентности, отделен час по добродетели и религия е нелогичен и не на място.
Обръщаме внимание, че в представения по време на Кръглата маса анализ за изучаването на религия в европейските държави ясно беше посочено, че дори и в тези страни, в които предметът е задължителен, се дава право на родителя да избира дали да освободи детето си от този час или то да посещава час по етика. Също така държим да отбележим, че посочените европейски държави от години развиват образователни програми за социално-емоционално учене, гражданско и здравно образование, както и дигитално-медийна грамотност от най-ранна възраст. Програми, които покриват нуждата от развиване на знания и умения у децата за комуникация, отговорност към себе си и околните, критично и аналитично мислене, гражданска отговорност, физическо и психическо здраве. Тези държави не разчитат на обучението по религия, за да възпитават децата в добродетели и ценности и да ги учат на умения за справяне с живота. Те създават цялостна училищна среда, в която децата да се учат ежедневно през преживяване, дискусии, рефлексия и личен пример от възрастните, докато учат математика, природни и хуманитарни науки и езици. В тези държави децата се учат да решават реални казуси, да прилагат знанията си в трудни ситуации, да анализират и оценяват информация, да изразяват позиция и да аргументират мнение.
За огромно съжаление, в рамките на дискусията не чухме ясна позиция за алтернативния предмет, който могат да избират децата, в случай че не искат да учат „Добродетели и религия“. Какво ще се изучава? Кой ще разработва учебните програми? Кой ще преподава този предмет? Има ли вече подготвени специалисти? Нищо не се каза и за останалите религии, представени в България. Ще има ли специални часове за тези деца и ако се предлагат само православно християнство и ислям, няма ли те да бъдат дискриминирани?
С оглед на всичко това Асоциация Родители предлагаме:
- Разработване и внедряване на програми за социално-емоционално учене, дигитално-медийна грамотност, гражданско и здравно образование от 1. до 12. клас. (През последните години посланията, които идваха от страна на МОН, бяха обнадеждаващи в посока засилено включване на социално-емоционалното учене сред децата. За нас беше важен знак, че Министерството подкрепи и реализирането на международно проучване за социално-емоционални умения на ученици на възраст 15 год., провеждано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа (ОИСР). В България има събран много сериозен научен опит и добри училищни практики в тази посока и би било загуба да не се изпозлват.)
- Цялостна визия за развиване на съвременна образователна програма.
- Обществено обсъждане и широко проучване на мнението на родителите за предложените програми.
- Пилотиране в продължение на няколко години при въвеждане на различни програми в училища. Анализ на резултатите след пилотирането на база първоначално заложените цели и резултати.
- Разширяване на обхвата на вече съществуващата програма по религии като свободноизбираем предмет. Осигуряване на преподаватели за всички училища, в които има деца (и родители), които желаят допълнително да изучават религия.
