Асоциация Родители изразява сериозно притеснение относно предложената вчера, 7 май 2025 г., от Министерството на образованието и науката концепция за новия задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“. Считаме, че представената рамка не отговаря на съвременните потребности на децата, на принципите на светското образование и на очакванията на родителската общност. Концепцията продължава да звучи неясно, както и не дава отговор на редица важни въпроси, касаещи същността на тази програма.
В подкрепа на тази позиция излагаме следните аргументи:
- Смесване на религиозно и светско съдържание без ясно разграничение
Предлаганият модел включва три възможности – две религиозни (християнство и ислям) и една светска (етика), но ги обединява под един и същ предмет с обща структура. Това създава неяснота относно характера на обучението и предпоставки за неравностойно третиране на светския избор. Светският характер на образованието в България е гарантиран от Конституцията (чл. 13) и трябва да бъде безусловно защитен.
- Липса на ясни образователни цели, стандарти и механизми за оценка
Концепцията не представя конкретни учебни цели, очаквани резултати от обучението, нито ясно дефинирани методи за проследяване на напредъка. Въвеждането на задължителен предмет без ясна визия за педагогическите и образователни резултати създава риск от формализирано, неефективно и неравнопоставено преподаване.
- Недостатъчно обезпечаване с подготвен педагогически състав
Предвижда се началните учители да преподават всички алтернативи след краткосрочно обучение, включително теми с религиозен или философски характер. Това не гарантира нито качеството на преподаване, нито етичната и културна чувствителност, необходима при работа с ценностни и светогледни теми.
- Неясен механизъм за избор от страна на родителите
В концепцията липсва яснота относно процеса, в който родителите ще правят своя избор между алтернативите – как ще бъдат информирани, какви ще са сроковете, дали ще има равнопоставен достъп до всички опции. Опасяваме се, че това може да доведе до административен или социален натиск, както и до разделение между децата по религиозен или културен признак.
- Пренебрегване на социално-емоционалното образование и съвременните нужди на децата
Въпреки заявените възпитателни цели, концепцията не поставя акцент върху ключови умения на 21. век, като:
- развитие на социално-емоционална интелигентност;
- овладяване на емоции и конфликти;
- критично мислене и справяне с дезинформация;
- изграждане на емпатия, културна осъзнатост и гражданска активност.
Предлаганите „добродетели“ са представени твърде абстрактно, без връзка със съвременната реалност, в която децата растат и се развиват. Без ясна интеграция на социално-емоционално обучение, този предмет не може да отговори на актуалните предизвикателства в класната стая и в обществото.
- Риск от морална индоктринация
Макар да се твърди, че предметът ще изгражда „собствена ценностна система“, липсва механизъм за насърчаване на етична автономия и диалог. Преподаването на „правилни добродетели“, без стимулиране на критическо мислене и самоосъзнат избор, рискува да се превърне в морална индоктринация, несъвместима със съвременното разбиране за образование.
- Неясно взаимодействие с други учебни предмети
Не е ясно как новият предмет ще се съчетава с гражданското образование, философията, историята и литературата. Липсата на междупредметна координация може да доведе до дублиране на съдържание, противоречиви послания и претоварване на учениците с близки, но некоординирани теми.
- Парадоксална формула – „задължителен, но с избор“
Формулировката „задължителен предмет с алтернативи“ е концептуално противоречива. Това поражда неясноти в правния статут на предмета, както и съмнения дали децата, избрали различни алтернативи, ще бъдат обучавани на равнопоставени и съизмерими нива.
Нашето предложение
Асоциация Родители настояваме Министерството на образованието и науката:
- да преосмисли концепцията в широк обществен и експертен диалог;
- да осигури истинско социално-емоционално и гражданско образование, базирано на светски, приобщаващи и доказано ефективни педагогически модели;
- да гарантира, че образованието в България ще остане светско, приобщаващо, съвременно и в интерес на всяко дете.