За пореден път темата за това трябва ли да се въведат наказания, санкции и оценки за поведение в училище излиза на дневен ред. От Асоциация Родители няма как да останем безразлични по този въпрос, защото той касае една далеч по-важна тема, по която работим от години – как заедно училището, семейството и изобщо обществото да подкрепим детето в порастването му и в изграждането му като пълноценен, успешен и удовлетворен млад човек. Ето я и нашата гледна точка.
Защо се правят такива предложения?
Подобни предложения събират широка подкрепа, тъй като те изразяват безсилието и отчаянието в опитите на нас, възрастните – учители, родители и институции, да повлияем поведението на децата. Наказанията изглеждат като бързи и лесни решения, но истината е, че ще останат напълно безполезни, ако се ограничат само до санкциониране. Липсата на ефективни механизми за въздействие и на адекватна подкрепа принуждават родителите и учителите да настояват за наказания на децата, които с поведението си нарушават правилата, нараняват околните, пречат на процеса на учене или просто провокират внимание чрез неприемливи действия.
Какво би значела една оценка, какво ще измерва и как ще въздейства?
В направените предложения не се дава точен отговор на тези въпроси, а те са основни, защото идеята е не просто да се констатира наличието на проблем, а да се намерят начини той да бъде решен. Да, точно така – единственото, което ще направи оценката за поведение, е, че ще покаже, че има проблем, но нищо повече. Сама по себе си тя няма да доведе до промяна на поведението или до възможности за справяне със ситуацията. Тя просто е наказателна мярка, която следва да каже на едно дете, че не прави нещо, както трябва, но не и какво да прави и как да го прави, ако има трудности със спазването на правилата, овладяването на реакциите си, незнанието и неумението си да промени поведението си. Ако оценката цели просто да сплаши или дисциплинира, ако след нея няма последващи действия – анализ, подкрепа и проследяване на напредъка, то тя е абсолютно безсмислена.
За какво е сигнал неприемливото поведение/лошата дисциплина на едно дете?
Неприемливото поведение най-често е сигнал за проблем, вик за помощ и знак за необходимостта от подкрепа. То може да бъде опит на детето да каже: „Вижте ме!“, „Не се чувствам добре“, „Трудно ми е. Не знам как да се справя“, „Страх ме е/Уплашен съм“, „Самотен съм“, „Помощ! В опасност съм!“…
Една оценка за дисциплина би казала на това дете само: „Не се справяш, оправяй се сам!“. За родителя тази оценка също би звучала също сходно: „Вашето дете не се справя, оправяйте се сами“.
Страх или вътрешна мотивация?
Оценките и санкциите разчитат на страх или външно поощрение, които да променят поведението на детето. Често обаче подходът „Морков или тояга“ не е ефективен, защото детето действа заради външен стимул, който го кара да прави или да не прави нещо. Въпреки че може да има ефект, в дългосрочен план е пагубен, защото пречи на изграждането на вътрешна мотивация и саморегулация у подрастващото дете – то свиква с външния стимул и когато той не съществува, детето не знае как да се справи само или просто търси начини да извърши дадено действие по-умело, така че да не бъде хванато.
Какви могат да са възможните решения?
Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен или да се изчерпва с една мярка. Необходим е комплексен подход, включващ:
- Предварителна работа и превенция на поведението
Развиването на социално-емоционални умения от най-ранна възраст в семейството, детската градина и училището подпомага децата да опознаят себе си, другите и социалните норми, да регулират поведението си, да изграждат пълноценни взаимоотношения, да се справят с конфликтите и предизвикателните ситуации. Такива програми трябва да започват още в яслите и да се надграждат в детските градини и училище. Насърчаването на родителите да развиват тези умения в децата си в семейна среда ще постави стабилна основа и ще е в синхрон с целите, които си поставят и образователните институции.
- Налагане на обществен модел на поведение, който искаме децата да спазват
Най-лесният и ефективен начин за учене при децата е чрез следване на примера на заобикалящите ги възрастни. Ако обществото ни се обедини около това, че искаме средата за децата да е подкрепяща, щадяща, неагресивна, обогатяваща ги, развиваща техните социално-емоционални умения, поведението на възрастните трябва да отразява тези ценности.
- Изследване на причините за проблемното поведение
За да има промяна в поведението на едно дете, трябва да се изследва къде се корени причината за това поведение, какво пречи на детето да се държи по друг начин, да се разгледа ситуацията комплексно в училище и в семейна среда. Понякога дори само това, че някой възрастен истински се интересува от нуждите на детето и не го осъжда или критикува, а иска да му помогне, е достатъчно, за да се задвижи позитивната промяна в поведението му.
- Регулярна комуникация с родителите и разговор при възникнал проблем
Когато с родителя се провеждат индивидуални срещи за проследяване на развитието на детето му и той е поканен да бъде партньор на учителя, е много по-сигурно, че при проблем ще реагира. Добронамереният разговор с родителя и доверието у него, че учителят и училището искат най-доброто за детето, изключително много помагат, когато трябва да се търсят решения при възникнало проблемно поведение. В тези случаи родителят е склонен да чуе и да участва в процеса на избор на стъпки за подкрепа към детето. Родителят би отказал подкрепа само когато няма доверие и се съмнява в добрите намерения на училищния екип.
- Използване на всички налични ресурси
За справянето с проблеми в поведението важна стъпка е да се изследват всички възможни ресурси, които могат да се използват, за да се подкрепи детето – класният ръководител, другите учители, специалистите в училището, изобщо всеки един, който би могъл да изгради доверена връзка с детето и да бъде ментор в процеса на подкрепа към него. Ресурс може да са и разширеното семейство или другите близки на детето възрастни, както и негови съученици или други по-големи деца в училището, които да са подкрепа и модел за подражание. Мога да бъдат привлечени институции или училищната общност.
- Достатъчно специалисти по детско развитие в училищния екип
Липсата на достатъчни психолози, ресурсни учители и други специалисти по детско развитие в едно училище лишава както децата, така и училищния екип от възможност за системна работа с учениците не само при проблем, а и като превенция на поведението.
- Външни за училището екипи за подкрепа
Развиването на добре подготвени екипи от различни специалисти, които да са на разположение на училищата, биха подпомогнали справянето с трудни ситуации на поведение. От една страна, защото ролята на тези екипи е единствено подкрепяща и е многоаспектна, а от друга – защото могат да направят външен и безпристрастен анализ на случващото се и да го комуникират с екипа и родителите.
- Широк спектър от достъпни услуги за подкрепа извън училището
Достъпни услуги биха позволили на всички участници в образователния процес – деца, родители, учители и специалисти, работещи с деца, да потърсят подкрепа и да я получат. Честа причина родителите и учителите да отказват да приемат съществуването на даден проблем с децата и да отказват помощ, неглижирайки или правейки се, че това не съществува, е страхът да не бъдат етикирани, осъдени, обвинени, че не се справят или детето да бъде етикирано и изолирано от общността. Наличието на достатъчно достъпни и качествени услуги за подкрепа, към които могат да се обърнат, би преодоляло тази пречка и би позволило всеки да се чувства спокоен и да направи необходимото от своята позиция.
- Супервизия и интервизия за учителите и училищните екипи
Двата метода са много подходящи, за да се разглеждат и подкрепят конфликтни ситуации, трудно поведение, липса на ресурс и подкрепа в детето и семейството. Отделянето на специално време за работа с даден казус на част от екипа или на целия екип на едно училище осигурява възможност за активиране и използване на всички налични вътрешни ресурси на училището. Подобни срещи за обсъждане освен това надграждат капацитета на всички специалисти, защото така се обогатяват от опита на своите колеги.
Вместо заключение
Ясно е, че към момента разписаните механизми и наредби за преодоляване на проблемното поведение не носят желаните резултати и в безсилието си учители и родители искат ефективни решения. Наказанията и санкциите обаче не са част от тях, защото, дори и в миналото да са били приемани за работещи, това вече не е така. Необходимо е мобилизиране на всички заинтересовани страни – деца, родители, учители и институции, за провеждането на широк обществен разговор и приемането на мерки, които да осигуряват уважителна, мотивираща и спокойна среда за учене и развитие на децата в България.