Да има ли наказания за учениците?
Да има ли наказания за родителите?
Какви да са? Колко тежки?
Да се върне ли оценката за поведение?
Да се плащат ли глоби?…
Тези въпроси не спират да намират място сред обществото и да пораждат различни дискусии.
Повдигането на тази тема явно трябва да ни покаже, че сме закъснели много с истинските реформи в образованието, с отделянето на достатъчно ресурси, инвестиции, професионалисти и внимание по темата как училището да бъде място, което се грижи за благосъстоянието и развитието на децата, които искаме да се превърнат в млади личности със знания и емоционална интелигентност. Необходимостта от наказания говори за безсилие, за опит за справяне с моментен проблем, за криза… Но не дава път за дългосрочни решения в полза на човешките отношения и детето.
И когато казваме, че не подкрепяме наказанията в училище, е добре да бъдем разбрани правилно. Убедени сме, че не трябва да се мисли в крайности – има наказания, няма наказания… Вярваме, че заедно трябва да потърсим начин как образованието ни да обясни ценностите си, как да ги следва, как да говори за правила и границите, как да се носят последиците от допуснатите грешки и как след това детето да излиза от всяка ситуация с поука и надградило себе си, а не с чувство на вина или обида.
Но за да спрем да говорим за наказания, следва да говорим за истинска и цялостна реформа в образованието, с ясна визия и последователно измерване. И да сме готови за нея! С инвестиране в училищните екипи и с развиване на услуги, които подкрепят развитието на детето, учителите и родителите.
На фона на всичко това темата за авторитета на училището също е изключително важна, най-вече заради децата. Нека помислим какви послания даваме на децата, ако всички възрастни около тях казват, че училището не е качественото място или се оплакват колко трудно е да си в училище. Думите са важни, децата ги чуват и ни се доверяват. Те имат нужда от основа, на която да стъпят, и да знаят, че тя е сигурна и че ги приема.
Какво виждаме в момента? За съжаление, често наблюдаваме безсилието на нас, възрастните, като това се дължи най-вече на липсата на общуване и на скъсаните връзки на доверие. Без партниране между родители и учители, оставаме децата да се справят сами с всички ситуации, докато ние ги заблуждаваме, че се грижим за тях и правим всичко в тяхно име… И тогава бързо идват лесните решения – да наказваме и да награждаваме… Все подходи, от които всеки занимаващ се с педагогика и психология знае, че ефектът е краткосрочен или води само до дресировка и научаване на детето как да се скрие от последиците.
Каква е алтернативата?
Първо и основно е всички възрастни, които се грижат и обучават децата, да спрат да се обвиняват взаимно и да приемат искрено, че и родителите, и учителите искат най-доброто за детето!
Следва да започнем да работим системно, забравяйки за мерки и решения „на парче”. През фокуса на Асоциация Родители това означава да помислим как системно да изградим отношения на доверие между родители-дете-учители, поставяйки в центъра детето и интересите му. Ако не започне системна и смислена промяна, все ще се връщаме към наказанията, допълните матури и търсенето на бързото хапче за лечение на поредния проблем.
Какво е необходимо да се обмисли?
За да се изгради силна училищна общност, трябват усилия и визия на училищния екип накъде иска да поведе децата и техните родители. Разбира се, в този процес е необходимо да са въвлечени и родителите, и децата. Родителите трябва да знаят, че са те част от този процес, а не странични наблюдатели. Дори едно елементарно изговаряне на ценности и общи правила, два пъти в годината, може да доведе до повече смисъл от поредната остаряла като формат родителска среща.
Друга много важна стъпка от страна на образователната общност е да се направи анализ на това зачестило неспазване на правилата и да се потърси какво се крие зад това и в резултат на какво е. И не, отговорът не е бърз и лесен. И не, не само и единствено родителите са причина за всички бедствия. А ако в даден казус се окаже, че причината е в семейството, то тогава би било добре да се потърсят начини как да се помогне на това дете и неговите родители.
Защо родителите не се отзовават, когато са повикани в училище, също е добър въпрос, на който е добре да се потърси истински отговор. Често липсата на доверие и смисъл, притеснението от учителите и неувереността водят до усещането за липса на съдействие от страна на родителите. Те обаче имат нужда да видят смисъл, да усетят загриженост, да знаят, че ще получат подкрепа, за да се справят в дадена ситуация.
Как да задвижим промяната?
От Асоциация Родители вярваме, че ако последваме част от по-долу изброените стъпки, така необходимата промяна в образованието ще се случи:
- Работни срещи и обществени обсъждания по темата, в която да са включени всички страни, които се грижат и образоват децата. В това число да не се пропуска родителското мнение;
- Система промяна в посока на нагласите на обществото към децата;
- Системна промяна на климата и средата в училището;
- Системно партниране между родителите и училището;
- Споделени ценности в самите екипи на учителите в едно училище;
- Изграждане на социално-емоционални умения у децата;
- Включване на децата в училищния живот, в изговаряне и изработване на правилата и ценностите на училището им. Включване и на родителите.
