Насоки за учители - как говорим с децата за войната

March 14, 2022
  • новини
  • актуално

Материалът се публикува със съдействието на Основно прогресивно училище

В първите часове след обявяването на военната офанзива в Украйна децата влязоха в училище с въпроси, чудене, безпокойство. Ние посрещнахме тези въпроси с грижа, като отворихме достатъчно пространство за разговори, за обмяна на мнения. В началотоучителите посрещнаха тази вълна с изградената си педагогическа експертиза, доверителна връзка с децата и компетентност за осигуряване на подкрепяща и приемаща среда.

Групата на психолозите ни подкрепи с насоки как да разговаряхме с децата в класната стая по темата за военния конфликт.

От изключителна важност е да запазим спокойствие. Да бъдем търпеливи и ясно да им дадем усещане за сигурност.

И все пак, как да го направим?

1. Да отворим пространство. Да чуем децата. – Изслушваме внимателно и търпеливо, не прекъсваме и не коментираме. Показваме, че разбираме чувствата и най-вече по никакъв начин не омаловажаваме страховете на децата. Всяко дете е различно и е много вероятно да има деца, които не биха искали да разговарят по тази тема. Важно е децата да знаят, че мнението им е ценно и чувствата уважени, без значение дали съвпадат или не с нашите. Всяко дете има право на мнение!

2. Да насочим вниманието към хуманността.

Много е вероятно темата да поражда активни дискусии между децата. Мненията, които те ще изказват в голяма степен са повлияни от семейната среда и нагласите на родителите към случващото се. Вероятността дискусията да прерасне в конфликт поради различни/противоположни гледни точки никак не е изключена, което още повече показва нуждата да управляваме активно този процес в класната стая. Тук е важно децата да чуят следното: „Не трябва да мразим народите, чиито управници са взели тези решения. Жертвите са жертви и от двете страни и те са човешки, независимо от коя страна. Няма по-ценни или по-малко ценни човешки животи.“

3. Няма добри войни – „Войната е зло и нищо не я оправдава.“

Одобрението на военни действия, означава да легитимираме войната като средство за разрешаване на конфликти.

4. Важно е да бъдем честни с децата и да назоваваме нещата с истинските им имена. Децата са изключително интуитивни, те чувстват заплахата и това само покачва тяхната тревожност. Всякакви опити да пренебрегнем темата или да я омаловажим ще доведе до повишаване на детската тревожност.

5. Излагаме фактите кратко и ясно. Така предотвратяваме възможността детското въображение да се активира и да завърши само историята. Тук не забравяме, че в природата не съществува вакуум и когато липсва информация, то всяко човешко същество, а още повече децата си сътворяват такава.

Опасността тази съчинена история да е крайна и нереалистична е абсолютно обективна. Можем да кажем на децата: „Да има война. Да, умират хора и това е страшно.“

6. Тук, може би е вероятен и въпросът: „Ще има ли трета световна война?“ Преди да отговорим на детето е добра стратегия да се опитаме да разберем какво означава за детето всичко това. Можем да зададем уточняващи въпроси. Всъщност това е изключително добра стратегия, т.к. тя ще ни даде възможност да спечелим време, в което да обмислим какво и как да отговорим на детето, а от друга страна ще разберем повече за представите на детето относно този страх, който често е ирационален. Когато използваме тази стратегия, ние имаме възможността да дадем точно онези отговори, от които детето се нуждае. Отговорите, които биха го успокоили. В противен случай, рискуваме да дадем ненужна и допълнително натоварваща детето информация. Много често децата просто искат да чуят и да знаят, че ще бъдат защитени, че няма да са сами.

7. Децата имат нужда от перспектива и надежда: „Да, има война, но има и много хора, които сега мислят и работят, търсят възможности за нейното преустановяване.“ Тук е ключово да насърчим децата да мислят какво те самите могат да направят, за да покажат своята подкрепа към други децата, които в този момент се нуждаят от грижа. Кое е онова нещо, което зависи от тях самите: рисунка, музикален поздрав/послание или друго, с което могат да изразят грижа и отношение. Вълнението се засили, когато започнаха да пристигат първите майки с деца, избягали от родните си места в Украйна. Тогава в общността започна разговор как ние се съхраняваме като хора и как можем да подкрепим други хора в нужда. Проведохме разговори с децата, с родителите и с учителите и решихме, че приносът ни като училище е да отворим класните си стаи с обич и грижа, като подсигуряваме адекватен и индивидуален подход към конкретната нужда на семействата и техните деца от Украйна. Целта на влизането в училище е да се погрижим да възстановим - доколкото е възможно - обичайния ритъм на живот на децата с неговите рутини; да се свържат с други деца на тяхната възраст и да усетят, че в труден момент не са сами, макар и далеч от дома. Техните родители подкрепяме както в грижата за децата, така и с общностни дейности заедно с други родители.

Когато взехме решение да отворим класните си стаи, структурирахме подхода така, че да можем да сме полезни.

  1. Покана за среща с всяко отделно семейство - опознаване и свързване, изграждане на доверителна връзка. В срещата участват учители, психолог, преводач.
  2. Оценка на нуждите
  3. Създаване на индивидуален план за подкрепа.

Възможностите, които ние планираме като начало, зависят от нивото на владеене на български език от децата:

- ако имат добро ниво, могат да се включат в повече часове от седмичната програма

- ако не владеят изобщо български език, ще организираме работилници и дейности, свързани с изкуства (изобразително изкуство, музика, драма), спорт, игри, ателиета.

Вярваме, че всяка грижа е ефективна, когато е съобразена с индивидуалната нужда.

Създадено отAmmuse logo