Материалът се публикува със съдействието на Основно прогресивно училище
В първите часове след обявяването на военната офанзива в Украйна децата влязоха в училище с въпроси, чудене, безпокойство. Ние посрещнахме тези въпроси с грижа, като отворихме достатъчно пространство за разговори, за обмяна на мнения. В началотоучителите посрещнаха тази вълна с изградената си педагогическа експертиза, доверителна връзка с децата и компетентност за осигуряване на подкрепяща и приемаща среда.
Групата на психолозите ни подкрепи с насоки как да разговаряхме с децата в класната стая по темата за военния конфликт.
От изключителна важност е да запазим спокойствие. Да бъдем търпеливи и ясно да им дадем усещане за сигурност.
И все пак, как да го направим?
1. Да отворим пространство. Да чуем децата. – Изслушваме внимателно и търпеливо, не прекъсваме и не коментираме. Показваме, че разбираме чувствата и най-вече по никакъв начин не омаловажаваме страховете на децата. Всяко дете е различно и е много вероятно да има деца, които не биха искали да разговарят по тази тема. Важно е децата да знаят, че мнението им е ценно и чувствата уважени, без значение дали съвпадат или не с нашите. Всяко дете има право на мнение!
2. Да насочим вниманието към хуманността.
Много е вероятно темата да поражда активни дискусии между децата. Мненията, които те ще изказват в голяма степен са повлияни от семейната среда и нагласите на родителите към случващото се. Вероятността дискусията да прерасне в конфликт поради различни/противоположни гледни точки никак не е изключена, което още повече показва нуждата да управляваме активно този процес в класната стая. Тук е важно децата да чуят следното: „Не трябва да мразим народите, чиито управници са взели тези решения. Жертвите са жертви и от двете страни и те са човешки, независимо от коя страна. Няма по-ценни или по-малко ценни човешки животи.“
3. Няма добри войни – „Войната е зло и нищо не я оправдава.“
Одобрението на военни действия, означава да легитимираме войната като средство за разрешаване на конфликти.
4. Важно е да бъдем честни с децата и да назоваваме нещата с истинските им имена. Децата са изключително интуитивни, те чувстват заплахата и това само покачва тяхната тревожност. Всякакви опити да пренебрегнем темата или да я омаловажим ще доведе до повишаване на детската тревожност.
5. Излагаме фактите кратко и ясно. Така предотвратяваме възможността детското въображение да се активира и да завърши само историята. Тук не забравяме, че в природата не съществува вакуум и когато липсва информация, то всяко човешко същество, а още повече децата си сътворяват такава.
Опасността тази съчинена история да е крайна и нереалистична е абсолютно обективна. Можем да кажем на децата: „Да има война. Да, умират хора и това е страшно.“
6. Тук, може би е вероятен и въпросът: „Ще има ли трета световна война?“ Преди да отговорим на детето е добра стратегия да се опитаме да разберем какво означава за детето всичко това. Можем да зададем уточняващи въпроси. Всъщност това е изключително добра стратегия, т.к. тя ще ни даде възможност да спечелим време, в което да обмислим какво и как да отговорим на детето, а от друга страна ще разберем повече за представите на детето относно този страх, който често е ирационален. Когато използваме тази стратегия, ние имаме възможността да дадем точно онези отговори, от които детето се нуждае. Отговорите, които биха го успокоили. В противен случай, рискуваме да дадем ненужна и допълнително натоварваща детето информация. Много често децата просто искат да чуят и да знаят, че ще бъдат защитени, че няма да са сами.
7. Децата имат нужда от перспектива и надежда: „Да, има война, но има и много хора, които сега мислят и работят, търсят възможности за нейното преустановяване.“ Тук е ключово да насърчим децата да мислят какво те самите могат да направят, за да покажат своята подкрепа към други децата, които в този момент се нуждаят от грижа. Кое е онова нещо, което зависи от тях самите: рисунка, музикален поздрав/послание или друго, с което могат да изразят грижа и отношение. Вълнението се засили, когато започнаха да пристигат първите майки с деца, избягали от родните си места в Украйна. Тогава в общността започна разговор как ние се съхраняваме като хора и как можем да подкрепим други хора в нужда. Проведохме разговори с децата, с родителите и с учителите и решихме, че приносът ни като училище е да отворим класните си стаи с обич и грижа, като подсигуряваме адекватен и индивидуален подход към конкретната нужда на семействата и техните деца от Украйна. Целта на влизането в училище е да се погрижим да възстановим – доколкото е възможно – обичайния ритъм на живот на децата с неговите рутини; да се свържат с други деца на тяхната възраст и да усетят, че в труден момент не са сами, макар и далеч от дома. Техните родители подкрепяме както в грижата за децата, така и с общностни дейности заедно с други родители.
Когато взехме решение да отворим класните си стаи, структурирахме подхода така, че да можем да сме полезни.
- Покана за среща с всяко отделно семейство – опознаване и свързване, изграждане на доверителна връзка. В срещата участват учители, психолог, преводач.
- Оценка на нуждите
- Създаване на индивидуален план за подкрепа.
Възможностите, които ние планираме като начало, зависят от нивото на владеене на български език от децата:
– ако имат добро ниво, могат да се включат в повече часове от седмичната програма
– ако не владеят изобщо български език, ще организираме работилници и дейности, свързани с изкуства (изобразително изкуство, музика, драма), спорт, игри, ателиета.
Вярваме, че всяка грижа е ефективна, когато е съобразена с индивидуалната нужда.
