Освен с по-топли слънчеви дни и повече игри на открито, и тази пролет идва с „традиционния“ за сезона дебат за националните външни оценявания. За разлика от годините преди появата на Covid-19, тази година дебатът е още „по-бурен“ и в него се чуват разнопосочните мнения на все повече родители, учители, експерти и ученици.
През последните месеци общественият натиск към институциите за отмяна на тазгодишните изпити в 4-ти и 10-ти клас се засили. Всичко това се случва на фона на редицата негативни последици, породени от здравната ситуация и от различното протичане на учебната година. Тези месеци се отличиха с непрестанните „ротации“ между дистанционно и присъствено обучение, с продължаващата неудовлетвореност на учители, родители и ученици от обучението от разстояние, с натрупването на дефицити в резултатите и мотивацията за учене на учениците и т.н. Всичко това допълнително изостри и без това вече натрупаните опасения на редица родители, учители и ученици, че националните външни оценявания в 4-ти и 10-ти клас ще създадат единствено излишен стрес за всички тях и за системата като цяло.
Без да се задълбочаваме в дебат, в който голяма част от мненията имат своите основания, нека помислим като родители, учители, ученици и експерти дали имаме „добър ход“ и какъв би бил той в настоящата ситуация.
Експертите от Образование България 2030 вярват, че „добър ход“ има. Ето върху какво можем да се обединим:
1. Да сменим фокуса на дебата
Отмяната на тазгодишните НВО в 4-ти и в 10-ти клас е краткосрочно решение със спорен ефект. То няма да промени това, че догодина всичко ще продължи „по старо му“. Учениците ще продължат да посещават частни уроци, ще се оценяват приоритетно дали могат да възпроизведат информация, а не дали могат да я прилагат, да работят в екип, да мислят критично.Родители, учители и ученици ще фокусират месеци усилия за „справянето“ с изпитите.
Ето защо можем да използваме насъбраната досега обществена енергия, за да се обединим и да генерираме дългосрочна и градивна промяна. Това може да стане като се застъпим за цялостна промяна на формата на националните външни оценявания. Ако досега той приоритетно измерва знанията на учениците, то нека се обединим около очакването той да оценява техните компетентности, които ще ги направят успешни в живота и след училище.
2. Да се обединим около образование, формиращо компетентности
Реформата към компетентностен подход е вече в ход след приемането на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. От тогава насам настъпиха промени, които трябваше да гарантират, че в училище учениците ще придобиват компетентности, които ще им помагат да се справят с живота в бъдещето. Ефектът от това обаче все още не се вижда.
Какво можем да направим ние? Можем да поставим ясно очакванията си започналата вече реформа да се придвижи по-бързо и по-ефективно напред. Това означава да се направи ревизия на учебните програми, да се подкрепят и подготвят учителите да развиват умения у учениците, да се промени формата на НВО в такъв, който оценява умения и компетентности.
3. Да подкрепим промяната на формата на НВО
Защо тази промяна е толкова важна? Защото изпитният формат, който оценява компетентности ще ни покаже дали училището успява да формира умения за бъдещето у децата ни. Тези резултати ще покажат кои са силните и слабите страни на обучението в класа, в училище, на политиките и мерките на местно и национално ниво. Без да имаме реална информация за това „къде сме“, трудно можем да вземем правилно решение за развитието на образованието.
Тази промяна вече започна с една малка стъпка – създаване на възможност националните външни оценявания да се провеждат в интегриран формат от учебната 2022/2023 г. нататък.
Този изпитен формат оценява знания и умения от няколко дисциплини, които са взаимосвързани. В рамките на самия изпит дисциплините не са изолирани една от друга. Те са комбинирани по начин, който измерва знанията и уменията на ученици по различни учебни предмети за разрешаване на даден проблем или житейска ситуация. Интегрираният изпит може да бъде провеждан както в тестови формат, така и чрез т.нар. „формиращо оценяване“ (чрез разработването на проект, продукт и др.).
Какви ще са ползите от такъв формат за учениците?
– Ще се фокусират да развиват уменията, които ще има трябват в живота като: функционална грамотност, критично мислене, креативност, сътрудничество, умения за учене и др.
– Ако се реализира ефективно, такъв тип формат може да намали необходимостта на учениците да посещават частни уроци;
– Учениците няма да се налага да „трупат“ знания, а да се учат как да ги използват;
– Ученето и преживяването в училище ще бъдат по-мотивиращи и интересни за учениците;
Промяната е трудна и ще отнеме време, но си заслужава.
Автор:
Образование България 2030 е сдружение с несто27панска цел в обществена полза. Ежегодно проследяваме резултатите от образователните политики, информираме обществото за ключови тенденции в образованието и се застъпваме за ефективни промени на системно ниво. Всяка година публикуваме мониторингов доклад за образованието, чрез който проследяваме дали и доколко образованието постига напредък в ключови сфери като: равен достъп до качествено образование, резултатите на учениците в училище и тяхната реализация след това. Помагаме на бизнеса и училищата да се срещнат, като провеждаме Мениджърска академия за училищни директори. Чрез Академията опитни мениджъри от бизнеса споделят управленски практики и инструменти с училищните директори за развитие на лидерството в училище. За повече информация посетете уебсайта и страницата на сдружението във Фейсбук.
