В последните седмици специалистите, работещи с деца, подават тревожни сигнали, свързани с нова модерна играчка HUGGY WUGGY. Като материал и изработка самата играчка не е опасна, но вида ѝ определено вдъхва страх и притеснение. Отвъд смущаващия вид на играчката, тя „върви“ със страшна песничка и видеа, които са достъпни за децата в YouTube.
На първо място е добре да се изясни защо децата харесват страшни играчки, игри, приказки, филмчета и т.н. Децата в предучилищна възраст ИМАТ нужда да се страхуват. Страхът е естествения регулатор и помощник в ориентирането на децата в социалното, в границите, които се поставят от другите субекти, с които общуват, големи и малки. Страхът е застраховката, която децата създават в себе си, за да се предпазват от нараняване и необмислени действия. Та, детския подтик към страховитото е нормален и естествен. Нека си припомним страшните приказки на братя Грим, любими на децата от стотици години.
Тревогата по отношение на играчки от подобен тип е, че използвайки естествения подтик на децата, насочват страха им в посока постоянно купуване играчките, гледане, слушане, разпространяване на видеата и т.н. под заплахата, че нещо страшно ще се случи. И докато в приказките на братя Грим страшното винаги е наказвано и страхът има своя край, в съвременната ситуация наблюдаваме безкрайна стимулация на страха. А това не е добре. Може да доведе до сериозни нарушения на съня, на храненето, на общуването. Никой родител не иска това за детето си.
Ето няколко прости насоки какво да правим като родители, ако и/или когато се сблъскаме с HUGGY WUGGY и подобните на него.
1. Когато детето ни иска тази или подобна играчка
Всеки родител знае, колко настойчиво може да е детето му, когато иска нещо. До степен ушите ни да забучат от постоянните молби и мрънкане. Какво да правим? Обикновено децата настояват за нещо материално, не заради самото нещо, а заради вниманието и усещането за грижа, което получават. Това се случва през така наречения обмен на обекти – „мама ми дава нещо, значи съм ѝ важен, аз го взимам и му се радвам и показвам, че мама ми е нужна и значима“. Не е задължително обектът да бъде материален. Говорете с детето защо иска тази играчка, какво харесва в нея, как си представя, че ще играе с нея, къде ще я държи в стаята си… И почти е сигурно, че на 3-тия разговор играчката ще бъде забравена, тъй като нуждата от внимание и грижа, ще е удовлетворена от думите, погледа, гласа, общуването.
2. Когато детето вече е получило подобна играчка и виждаме, че не му влияе добре, но не може да се отдели от нея
Постъпете като в приказките на братя Грим. Измислете история. Разказвайте я с детето си, намерете начин да „накажете“ злото и да изпратите „страшното“ там, където му е мястото.
3. А какво да правим с видеата и песничките, които плашат детето ни?
Това е така нареченото „неподходящо съдържание“. За съжаление все повече деца попадат на такова в интернет. На първо място е важно да съобразите достъпа на детето си до съдържание. YouTubeKids е добра алтернатива, в която е почти невъзможно детето да попадне на неподходящо съдържание.
Ако все пак това вече се е случило гледайте плашещото нещо и нормализирайте съдържанието му. „Да, това изглежда страшно, но всъщност това са актьори, които играят роля“, например.
И не забравяйте да докладвате подобно съдържание към Центъра за безопасен интернет за деца и юноши! (www.safenet.bg)
4. Когато всичко по- горе не помага – потърсете консултация с детски психолог! Понякога уплахата е твърде силна и детето има нужда от специализирана подкрепа.
